Земетресението започва в 11,34 часа на 1 юни 1913 година. За две седмици 79 труса унищожават близо 90 на сто от сградите в Горна Оряховица, където е бил епицентърът. Последствията от злощастното събитие са запечатани в стари снимки и пощенски картички, съхранени в архивите на Историческия музей – Горна Оряховица, които представяме в мащабна изложба, разказа за "Закуска на тревата" музейният директор Пламен Мадемов:
„И това, което по-малко се знае от историята, но ние наблегнахме в материалите е, че няколко дни след това минава едно унищожително торнадо, нещо рязко срещано за нашите ширини, което допълнително унищожава това, което земният трус е пощадил. Горна Оряховица наистина е имала сериозни години на изпитание, към това прибавяме, че тогава са били Балканските войни, мъжете са били на фронта“.
Земетресението взема 16 жертви, основно ученички от девическата гимназия в Горна Оряховица. Градът буквално е заличен, за да възкръсне след десетина години като един от проспериращите индустриални центрове на България в условията на национална катастрофа след Първата световна война.
„Тотално затриване на един град. В крайна сметка Горна Оряховица успява. Хората се събират, мотивират се, дали, може би, защото земетресението ги прави равни – от градоначалника до последния, най-бедния. Десетина години след това Горна Оряховица прави едно от първите летища в България, има първия международен мострен панаир със световни изложители. Горна Оряховица успява да се възстанови с нов облик, с нови улици, с електричество“, допълни Мадемов.
В експозицията на горнооряховския музей музеят в Стрелча прибави своята, посветена на основоположника на климатологията и сеизмологията в България. Д-р Стайко Стайков прави значително изследване на Горнооряховското земетресение от 1913 г. и с резултатите от своята работа полага основите на инструменталното определяне на земетресенията с инсталирането на първия сеизмограф у нас, но загива много млад в Първата световна война, посочи пред "Хоризонт" директорът на музея в Стрелча Николета Петкова:
„По негово настояване се купуват и монтират първите сеизмографи. Само той работи с тях. По негово настояване се монтира първият 1000-килограмовсеизмограф. Първото изследване, което се прави в България за земетресение от такъв мащаб, е точно за Горнооряховското. Прави го Стайко Стайков. Трудът му е издаден посмъртно и се счита за еталон за изследване на такъв природен катаклизъм. Изследването е изпратено до всички метеорологични станции в Европа, до университетите. Той оспорва една от основните формули за изчисление на епицентър на земетресение. Предлага нова формула. Все още се използва тази формула. За съжаление, е изпратен на фронта и е убит, на 32 години си отива“.
Експозицията „Разруха по Рихтер“ за унищожителното земетресение от преди 110 години може да бъде разгледана през цялото лято в горнооряховския музей, а за смисъла ѝ музейните директори Пламен Мадемов и Николета Петкова коментираха:
„И най-черните години, в най-тежките години на изпитание, когато се чудиш защо и как ти се случва, но намираш начин да се мотивираш и да се възстановиш“, посочи Мадемов.
„Важно е хората да помнят големите трагедии, които са се случвали, но да отдаваме почит на видните, бележитите българи, които с течение на времето започнат все повече и повече да се забравят“, допълни Петкова.
Държавата и обществото не са подготвени за трагедии от такива мащаби, коментираха посетители на изложбата.
Още по темата в звуковия файл.
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..
Ограничено е правото на децата на образование и правото на възрастните на достъп до работното място , пише в позиция Съюзът на ръководителите в..