Михаил Ходорковски: Ако някой иска да се нарече пропутинска партия в България, то той казва за себе си: "Аз съм профашистка партия"

"Ако някой в момента иска да се нарече пропутинска партия в България, то той казва за себе си: "Аз съм профашистка партия". И това трябва да си го кажем абсолютно еднозначно" - думите са на бившия магнат Михаил Ходорковски, който даде специално интервю за "Хоризонт". 

Ходорковски е в Брюксел за срещата на руската демократична опозиция в Европейския парламент, която се провежда днес и утре. С него разговаря кореспондентът ни Ангелина Пискова:

- Да започнем с основното събитие днес и утре - конференцията на руската демократична опозиция. Вие ли сте главният й организатор?

- В този случай аз не съм организатор, бях такъв в Берлин или по-скоро инициатор, организатор беше друга група съмишленици. Тук съм поканен от литовския евродепутат Андрюс Кубилюс от Европейската народна партия, който подготви цялото мероприятие. Единственото, което направихме, и не само аз, беше да поканим след съгласуване с екипа на Кубилюс представители на антивоенни движения и опозиционни организации, които бихме могли да наречем следващо поколение - по-млади от тези, които са известни в момента. Направихме това, защото ги познаваме, а тук все още никой не ги знае. И сега тези хора се събраха тук и ще участват наред с другите - около 20 на сто от останалите.

- Как събрахте толкова многобройна руска опозиция в Брюксел? Струва ми се, че досега не е имало такъв случай...

- Всички ние се отнасяме с голямо уважение към Европейския парламент като цяло. Смятаме, че това е организация, която заема трудно откриваема вътре в себе си, но въпреки това последователна и лесно разбираема за нас позиция по отношение на случващото се. Второ, ние, разбира се, се отнасяме с уважение към Андрюс Кубилюс, защото той е известен човек, който постоянно и доброжелателно работи с руската опозиция, руските антивоенни движения и руското гражданско общество. Затова да не откликнем да поканата му щеше да бъде трудно. Освен това предложението му, по-точно да се опитаме да намерим общ език между позициите на руските демократични движения като цяло и Европейския парламент, който, на свой ред, е представител на европейското гражданско общество, е важен въпрос днес, тъй като има усещане за непълно взаимно разбиране.

- Можем ли да смятаме, че това са бъдещи управници на Русия или политически партии?

- Можем уверено да заявим, че значителна част от тези хора - тъй като не познавам останалите, които ще участват в това мероприятие - са тези, които, след като режимът се смени в рамките на близките 5 години, ще играят съществена роля в строителството на нова Русия. Защото в момента активните хора с организационни способности не са толкова много и точно тях Путин се опита да изхвърли от Русия. Тези хора са общински депутати, ръководители на малки обществени движения, така да се каже младежката част от представителите на политическите движения. Те се откроиха от общата маса с активната си позиция. И точно затова ги изчистиха от Русия.

- Споменахте 5 години. Толкова време ли трябва да се чака падането на Путин, според вас?

- Не, казах това от други съображения. Аз съм човек, който е достатъчно прагматично-скептичен и смятам, че тези хора, които са много активни днес в обществената работа, ще бъдат такива и извън пределите на Руската федерация. И някъде след около 5 години, може и след 7, ще пуснат тук корени до такава степен, че за преустройството на Русия ще трябва да се търсят други хора. Но през следващите 5 години те ще бъдат с нас.

- А колко време според вас ще се задържи режимът?

- Невъзможно е да се каже. Това, което обаче може да се каже доста уверено, е, че в случай на смърт на Путин има много голяма вероятност режимът да прекрати съществуването си - 90 на сто. А дали след това на власт ще дойде нов авторитарен режим или ще успеем да поемем по пътя на демокрацията, зависи и от това до каква степен тези хора, които се събраха тук, ще успеят в този много кратък промеждутък от време - няколко дни, може и няколко седмици - реално да вземат участие в изграждането на новата власт в Русия. Ясно е, че те няма да са единствените, които ще участват в това. Но те ще могат да станат съществена част от тази нова руска власт. И ако това се случи, всичко е наред. Но е възможна и друга ситуация.

- Имате ли партньори в други страни като България и Унгария?

- Ако говорим за антивоенни движения, такива има в много европейски страни. Днес основно като най-известни точки можем да назовем, разбира се, Полша, Германия, Великобритания, Франция, Финландия и балтийските страни - Литва, Латвия и в малко по-малка степен Естония. Това са основните страни в пределите на ЕС. И освен тях Грузия, Армения, Турция  Казахстан.

- В България в момента набира популярност проруската партия “Възраждане”, която се бори за излизане на страната от НАТО и против въвеждането на еврото. Лидерът й каза няколко пъти, че ще отворят лагера в Белене и ще изпратят там противниците си. Извинявам се за въпроса, но ще споделите ли от вашия личен опит какво представлява такъв лагер?

- Трябва да кажа, разбира се, че това не е ГУЛаг като по времето на СССР. Но това е такава точка или място, където човек се намира в пълна, 100-процентова зависимост от властите. И ако там е така, то при режима на Путин тази зависимост е 70 на сто извън лагера, а в Белгия тези проценти са 10. Казвам ви това, за да разберете основните усещания - ако се намираш в съвременен руски лагер, няма да те уморят от глад или студ, но към теб няма да се отнасят като към човек. Ти си някакво животно, което държат там и за което в известна степен се грижат, но то трябва да изпълнява команди. И лично за мен като човек това вероятно беше най-тежкото - условно казано, ако трябва да избирам между това обезчовечаване и по-свободното сечене на дърва, бих избрал второто.

- Наистина ли? Това все пак е смъртоносно…

- Не е смъртоносно, но при всички положения е много тежко. Човекът обаче е такова същество, че е готов да плати скъпо заради усещането си за свобода. Ако е човек, разбира се.

- Какво бихте казали на хората, които вярват на тази партия и на почитателите на Путин?

- Хич не ми харесва, когато се прави аналогия между проруския режим и почитателите на Путин, защото чудесно си представям проруска партия в България и чудесно разбирам една пробългарска руска партия, тъй като винаги сме били в едно културно пространство. Путин е друга работа - не трябва да се казва, че той е проруски, това е продиктаторска партия. Ако трябва да бъдем по-конкретни и да кажем какъв тип е тази диктатура - това е профашистка партия. Ако някой в момента иска да се нарече пропутинска партия в България, то той казва за себе си: "Аз съм профашистка партия". И това трябва да си го кажем абсолютно еднозначно.

- Как виждате собствената си роля след режима на Путин?

- В Съединените щати по релсите се движи влак, а в локомотива му седи 78-годишен човек. Този локомотив е добър, мощен, няма да излезе от релсите, така че той може да се управлява и в достатъчно зряла възраст. След Путин Русия ще бъде страна на ръба на разрухата. Говорих във Вилнюс пред прекрасни хора, както и в Братислава и казах, че който смята, че трябва да се съсипе Русия, това би било грешка. Но може да е необходимо за някого и задачата му е да подкрепя Путин. Колкото по-дълго Путин е на власт, толкова по-голяма е вероятността Русия да се превърне в бойно поле, на което после ще се роди нов диктатор, и така пак ще започне целия път отново. Отначало ще бъде разруха, затова след Путин Русия ще бъде нещо, което ще изисква огромни усилия. И, разбира се, тези огромни усилия ще могат да реализират хора, които днес са на възраст между 30 и 40 години. Смятам, че за границата над 40 вече ще е тежко. Много дълго време съм ръководил различни компании и видях, че ако фирмата се развива повече или по-малко стабилно, то всеки човек на каквато и да било възраст може да работи в нея, ако е достатъчно умен. И ако е необходим момент на тежък преход към друг модел на развитие, е необходим не само ум, а и висока степен на адаптивност. А адаптивността е все пак качество на младите. Затова задачата, която виждам пред себе си, е да изведа в политическата орбита младежта. И ако се справя с нея, ще смятам, че съм направил това, което зависи от мен.