В изложбата в Националния музей на Израел видяхме образци на биделита и на везани със същите мотиви парохети от Гърция, Турция и Италия. За връзката между модата и погребалното облекло намерено по Светите земи или предадено на музея след като дълги години е лежало в раклите на бабите, разказа за "Рано в неделя" Ефрат Асаф Шапира специалистка по текстилен дизайн през вековете и куратора на изложбата "Облекло за вечността".
"В нашият музей се пазят 10 000 облекла от еврейски общности по цял свят. Болшинството от тях са били повлияни от това, което е било модерно и общоприето да се носи в различни държави. Сегашно облеклото на ултра религиозните евреи ни изглежда, меко казано, странно. Някога са били модни и елегантни дрехи от Западна Европа или в Източния свят. Например в гробовете на евреи от Мароко са открити чалми, въпреки че те не са мюсюлмани или сред дрехите подготвени за погребение на еврейки от САЩ има платнени бонета, каквито са се носени преди няколко века.
Що се отнася до кафтаните на евреите от Близкия Изток, разнообразието на експонати при нас е богато. Днешните жени може да завидят, нали сега това е последния писък на модата. По вида кафтан определяме към коя еврейска религиозна деноминация е принадлежал носещия го.
Що се отнася до савана на Христос, нямаме автентичен запазен експоната от тази епоха. Художниците изобразяват погребението или Възкръсването само по описанието в Новия завет. Саванът е символ на равенството, което са се опитвали да прокарат от еврейската секта на есеите. Проповядва го и ранното християнство.
Вече 2000 години от времето на Рабан Гамлиел има призив поне долните дрехи на евреите да са от най-евтините плат лен и да са в естествени или бели цветове. Дотогава е имало голяма разлика дори в тези облекла между богати и бедни. Обличали са се на най-важните празници: пълнолетие, женитба и смърт. Но няма заповед, че погребалните дрехите трябва да са непременно прости.
В Испания и Мароко някои от богатите са продължавали да ги бродират със злато. В Западна Европа да добавят дантели, набрани яки, както е било прието по това време, бонета и пелерини при жените. За щастие, има запазени малки парчета, по които можем да възпроизведем цялото облекло.
Единственият атрибут задължителен за всеки в еврейският ритуал е шалът: дълъг- за празници и къс, обличан под ризата в ежедневието. Носили са го жени и мъже. И до сега е част от чеизите.
Разликата в отделните части на погребалното облекло е повлияно и от религията, господстваща в дадена страна.
В Швейцария и Южна Германия, където през 17 век протестантството е било много силно, са задължавали жените да закрият лицето си с нещо, което прилича на маската за Корона и дори в църквата е имало отделни места за мъже и жени. Покривалото е останало в последното облекло на много общини дори в САЩ.
На Балканите не само е заимствано облеклото, но и някои от обичаите - не толкова християнски , а по-стари- тракийски.
Например , когато жената или мъж навършат определена възраст, се е правило празненство, нещо като панихида, но в присъствие и на виновника за него. Кроили са саван, но и са пеели, танцували, похапвали. От остатъците от плата са шили потници за най-малкото внуче - талисман - спомен от дядо или баба. Смятало се е, че такова честване ще отдалечи момента на раздялата със семейството. Няма точно фиксирана възраст за такова празненство. Старостта е нещо твърде субективно..., разказа още Ефрат Асаф Шапира.
Още по темата в звуковия файл.
"Темата за войната по пътищата засяга всеки един от нас, тя е от години и все повече последствия крие зад себе си и все по-болни места засяга, затова трябва да надаваме глас. Съпричастен съм с това, откакто пиша книгата". Това каза пред БНР Борислав Вълов, по-известен с артистичния си псевдоним Ей Бо, който представи книгата си "Защото в твоите..
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Хубавото би било за въвеждането на предмета "Добродетели и религия, че ще има един стандарт – една учебна програма и учениците във всички училища..
А з отправих ясно предложение. Това заяви пред БНР Васил Терзиев, кмет на София, след като стана ясно, че продължава протестът на работещите в..