Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Брейвик и възраждането на нацизма

| Коментар

На 22 юли 2011 година в 15:25 часа пред сграда „Еич“ на норвежкото правителство, в която се намират офисът на премиера и министерството на правосъдието и полицията, избухва мощна бомба. Тя е направена от изкуствени торове и е заложена в обикновен микробус. Взривът убива на място 8 души, ранява тежко 12 и по леко още 209.

В 17:22 часа на остров Утьоя, където се провежда среща на младежката организация на Норвежката работническа партия, започва безразборна стрелба. Атентаторът крещи през цялото време „Днес ще умрете, марксисти!“ Стрелбата продължава повече от час, докато полицията успее да се добере до мястото. Нападателят дори се връща да доубива хора, които вижда, че са все още живи. В 18:26 той се предава на тежко въоръжените полицаи. Загиват 69 младежи, 66 от оцелелите 517 са ранени.

Премиерът на страната Йенс Столтенберг нарича атаката най-голямата жестокост в Норвегия след края на Втората световна война. Задържаният извършител е Андерш Беринг Брейвик. В последвалия процес той получава най-тежкото възможно наказание – 21 години с възможност за удължаване с 5-годишни срокове. В момента Брейвик излежава присъдата си в  норвежки затвор, който по нашите балкански разбирания прилича повече на почивна станция, с достъп до компютърни игри и възможност за контакти с външния свят. За няколко години в затвора следва политически науки към Университета в Осло.

Припомням ви тази ужасна история, защото зад нея стоят изключително притеснителни обществени процеси, които в днешно време набират все по-голяма скорост. В повечето публикации по темата обяснението за атаките е хвърлено върху психическата нестабилност на нападателя. Разискват се проблемите в семейството му и тежкото детство с разведени родители. Повечето медии удобно забравят, че Брейвик оставя манифест от над 1500 страници, който е озаглавен „2083: Европейска декларация за независимост“. В него той компилира публикации от различни автори със силен ислямофобски елемент и антимаркситски и антикомунистически идеи. Личното му обяснение за действията му е, че се бори за спасяването на християнска Европа от навлизането на ислямските имигранти и превземането на политиката от левите партии и движения. По време на престоя си в затвора Брейвик започва да се определя като фашист и нацист, въпреки че по време на процеса се нарича християнски националист.

Днес ние забравяме за този атентат, както и за убийствата в Нова Зеландия в джамиите на Крайстчърч през 2019 г. Много хора вероятно няма да намерят връзка, но ако се загледаме в подбудите на извършителите, ще забележим, че те са много близки – защита на християнската цивилизация и западните, европейски ценности.

Андерш Брейвик изповядва една идеология, която е добре позната по целия свят и дълго време, след Втората световна война, се счита за напълно отхвърлена. Това, което го връща към нея, както и хиляди други млади европейци и американци е реалността, в която живеят. Наплив на имигранти, които изземат работните места в нископлатените трудови ниши и силовото налагане на либералните ценности води до автоматичната съпротива срещу тях.

Проблемът е, че за системата, в която живеем, нископлатения труд е задължителен, за да може тя да функционира. Още от 70- те години западните държави като Франция, Германия, Британия, Белгия, Нидерландия и САЩ започват да внасят имигранти от бившите си колонии или след разпада на Източния блок от по-бедните източноевропейски страни. Тези хора са държани извън обществото, без интеграция, капсулирани в традиционните си общности. Спасителната сламка за много от тях става исляма, който постепенно ги радикализира.

Всички ние виждаме и знаем за тези процеси. Политиците ни говорят за инклузивно общество, включване на различните, но в същото време ги оставят на мястото, което са им отредели – дъното на социума. Тези факти биха могли да послужат за извинение на хора като Андерш Брейвик. Днешната реалност кара все повече млади европейци да се обръщат към неонацизма. Странното е, че за политици от либералния сектор, включително и такива, които са определят като леви, като например Йенс Столтенберг, това не е толкова голям проблем. За много от тях по-страшен остава призракът на комунизма, който уж изчезна, но все още ги стряска в сънищата им, където бродят Сталин и Ленин. Заради това те са склонни да приемат възраждането на нацизма, защото той им изглежда по-разбираем.

Един от най-ясните примери са събитията след Майдана в Украйна, където западните политици раздаваха курабийки на хората от Десен сектор, а левицата бе заклеймена, защото бе смятана за антиевропейска и проруска. Възраждането на нацизма присъства ясно и в държавите от Прибалтика, където се изграждат паметници на хора, които са участвали във Втората световна война на страната на Третия райх, но днес са представяни за национални герои и освободители от съветската власт. Заради това атентатите, породени от омраза срещу другите, ще стават все повече. Не само от едната, но и от другата страна. Заради това и Франция горя преди няколко седмици. Просто за политическите ни елити е добре да има разделение в обществото, а тези, които предлагат идеи за обединяване на хората и по-добър живот за всички, са неудобни. Така че когато ви казват, че Андерш Брейвик е бил просто един луд, не им вярвайте. Той е плод на днешното време, той е роден от реалността, която създават нашите елити, за да могат да продължат да живеят охолно за сметка на всички, които смятат за по-низши от себе си.

*Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деян Василев

Деян Василев: Нашата банкова система е по-консервативна

"Събудих се с мисълта "Честит Евровден", така го усетих и много се вълнувах за това, което се случи вчера, защото знаем колко са усилията през годините на десетки различни организации и хора". Това отбеляза пред БНР Деян Василев , управител на Moitepari.bg: "Представих си Васил Левски с неговата мисъл, че можем да бъдем равни на всички..

публикувано на 09.07.25 в 15:19
Любомир Дацов

Любомир Дацов: Трудно е да надскочиш икономиката

"Ще се опитаме предварително да направим някакъв доклад или форма на доклад - страничка с няколко основни предложения, преди започването на бюджетния цикъл и приемането на бюджета. Ние нямаме право да го правим от гледна точка, че това е право на правителството и политиците, които управляват". Това обясни пред БНР Любомир Дацов , икономист, член на..

публикувано на 09.07.25 в 14:32

Бригите Рамбоусек: Битката с медийната свобода е битка за демокрацията

" Определено имаше по-голямо напрежение във вчерашната сесия на Европейската комисия". Това коментира  Ангелина Пискова , кореспондент на БНР за евроинституциите: " Ако досега сме плували в сравнително спокойни води, вече те не са толкова . Не бих казала, че е толкова опасно, че да се удавиш, но определено трябва да се внимава повече . Някак..

публикувано на 09.07.25 в 13:38
Илия Лазаров

Илия Лазаров: В България няма никакво основание да се получи инфлация

"Примерът с  Хърватия  е много важен, защото по същото време, когато имаше инфлация след приемане на еврото в Хърватия, в съседна  Унгария , където си остана флоринтът и не е прието еврото,  имаше по-голяма инфлация , което означава, че тази инфлация към този момент е била не вследствие на това, че Хърватия е влязла в еврозоната, а на..

публикувано на 09.07.25 в 12:43

Какви са изводите за образователната система от резултатите от матурите?

Днес и утре седмокласниците могат да подават документи за участие в първо класиране за прием в гимназиите . Преди три седмици се проведе Националното външно оценяване на учениците, а в края на миналата седмица Министерството на образованието и науката публикува обобщен анализ на резултатите. Съгласно изнесените данни тази година се забелязва леко..

публикувано на 09.07.25 в 11:03
Анета де ла Мар Икономова

Анета де ла Мар Икономова представя две книги в Нов български университет

Анета де ла Мар Икономова , дългогодишен преподавател в Университета Екстернадо де Колумбия в Богота, историк и международен анализатор на Латинска Америка, ще представи книгите "Грипната пандемия 1918 – 1920: исторически анализ от глобалното към локалното“ и "Трансгранични гледни точки между Колумбия и Венецуела: война, мобилност и териториалност“..

публикувано на 09.07.25 в 10:28
Доц. Петър Чолаков

Петър Чолаков: Когато се случи нещо хубаво, политиците гледат да го присвоят

" Когато се случи нещо хубаво, политиците гледат да го присвоят , да обяснят, че те са причината за хубавото, което се е случило, така че можем да благодарим за членството в еврозоната на  Борисов , който ни е завел в сърцето на Европа, както и на  Пеевски . Те двамата са "бащите" на членството в еврозоната. Това е поне, което разбрахме от думите на..

публикувано на 08.07.25 в 17:50