Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"След края на историята" с доц. Александър Сивилов: Брейвик и възраждането на нацизма

| Коментар

На 22 юли 2011 година в 15:25 часа пред сграда „Еич“ на норвежкото правителство, в която се намират офисът на премиера и министерството на правосъдието и полицията, избухва мощна бомба. Тя е направена от изкуствени торове и е заложена в обикновен микробус. Взривът убива на място 8 души, ранява тежко 12 и по леко още 209.

В 17:22 часа на остров Утьоя, където се провежда среща на младежката организация на Норвежката работническа партия, започва безразборна стрелба. Атентаторът крещи през цялото време „Днес ще умрете, марксисти!“ Стрелбата продължава повече от час, докато полицията успее да се добере до мястото. Нападателят дори се връща да доубива хора, които вижда, че са все още живи. В 18:26 той се предава на тежко въоръжените полицаи. Загиват 69 младежи, 66 от оцелелите 517 са ранени.

Премиерът на страната Йенс Столтенберг нарича атаката най-голямата жестокост в Норвегия след края на Втората световна война. Задържаният извършител е Андерш Беринг Брейвик. В последвалия процес той получава най-тежкото възможно наказание – 21 години с възможност за удължаване с 5-годишни срокове. В момента Брейвик излежава присъдата си в  норвежки затвор, който по нашите балкански разбирания прилича повече на почивна станция, с достъп до компютърни игри и възможност за контакти с външния свят. За няколко години в затвора следва политически науки към Университета в Осло.

Припомням ви тази ужасна история, защото зад нея стоят изключително притеснителни обществени процеси, които в днешно време набират все по-голяма скорост. В повечето публикации по темата обяснението за атаките е хвърлено върху психическата нестабилност на нападателя. Разискват се проблемите в семейството му и тежкото детство с разведени родители. Повечето медии удобно забравят, че Брейвик оставя манифест от над 1500 страници, който е озаглавен „2083: Европейска декларация за независимост“. В него той компилира публикации от различни автори със силен ислямофобски елемент и антимаркситски и антикомунистически идеи. Личното му обяснение за действията му е, че се бори за спасяването на християнска Европа от навлизането на ислямските имигранти и превземането на политиката от левите партии и движения. По време на престоя си в затвора Брейвик започва да се определя като фашист и нацист, въпреки че по време на процеса се нарича християнски националист.

Днес ние забравяме за този атентат, както и за убийствата в Нова Зеландия в джамиите на Крайстчърч през 2019 г. Много хора вероятно няма да намерят връзка, но ако се загледаме в подбудите на извършителите, ще забележим, че те са много близки – защита на християнската цивилизация и западните, европейски ценности.

Андерш Брейвик изповядва една идеология, която е добре позната по целия свят и дълго време, след Втората световна война, се счита за напълно отхвърлена. Това, което го връща към нея, както и хиляди други млади европейци и американци е реалността, в която живеят. Наплив на имигранти, които изземат работните места в нископлатените трудови ниши и силовото налагане на либералните ценности води до автоматичната съпротива срещу тях.

Проблемът е, че за системата, в която живеем, нископлатения труд е задължителен, за да може тя да функционира. Още от 70- те години западните държави като Франция, Германия, Британия, Белгия, Нидерландия и САЩ започват да внасят имигранти от бившите си колонии или след разпада на Източния блок от по-бедните източноевропейски страни. Тези хора са държани извън обществото, без интеграция, капсулирани в традиционните си общности. Спасителната сламка за много от тях става исляма, който постепенно ги радикализира.

Всички ние виждаме и знаем за тези процеси. Политиците ни говорят за инклузивно общество, включване на различните, но в същото време ги оставят на мястото, което са им отредели – дъното на социума. Тези факти биха могли да послужат за извинение на хора като Андерш Брейвик. Днешната реалност кара все повече млади европейци да се обръщат към неонацизма. Странното е, че за политици от либералния сектор, включително и такива, които са определят като леви, като например Йенс Столтенберг, това не е толкова голям проблем. За много от тях по-страшен остава призракът на комунизма, който уж изчезна, но все още ги стряска в сънищата им, където бродят Сталин и Ленин. Заради това те са склонни да приемат възраждането на нацизма, защото той им изглежда по-разбираем.

Един от най-ясните примери са събитията след Майдана в Украйна, където западните политици раздаваха курабийки на хората от Десен сектор, а левицата бе заклеймена, защото бе смятана за антиевропейска и проруска. Възраждането на нацизма присъства ясно и в държавите от Прибалтика, където се изграждат паметници на хора, които са участвали във Втората световна война на страната на Третия райх, но днес са представяни за национални герои и освободители от съветската власт. Заради това атентатите, породени от омраза срещу другите, ще стават все повече. Не само от едната, но и от другата страна. Заради това и Франция горя преди няколко седмици. Просто за политическите ни елити е добре да има разделение в обществото, а тези, които предлагат идеи за обединяване на хората и по-добър живот за всички, са неудобни. Така че когато ви казват, че Андерш Брейвик е бил просто един луд, не им вярвайте. Той е плод на днешното време, той е роден от реалността, която създават нашите елити, за да могат да продължат да живеят охолно за сметка на всички, които смятат за по-низши от себе си.

*Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Борисов

Борисов приветства очакваното решение за пълноправно членство на България и Румъния в Шенген

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов приветства очакваното решение за пълноправното членство на България и Румъния в "Шенген". Пред партийни симпатизанти в Дулово, Силистренско, той благодари на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за "спазеното обещание": "Искам да благодаря и на председателя на Европейската комисия...

публикувано на 22.11.24 в 20:03
Радостин Върбанов

Кои са "вратичките" в Закона за движение по пътищата?

На 11 ноември само бързата и адекватна реакция на шофьор на училищен автобус предотврати тежка трагедия с 19 деца в Свищовско. В следобедните часове тир с румънска регистрация, движещ се с несъобразена скорост, навлезе в насрещното платно на завой в село Вардим и секунди го деляха от челен сблъсък с ученическия автобус. Шофьорът на ученическия..

публикувано на 22.11.24 в 18:30

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията . Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват. "Темата е много важна. Тя касае много хора, които..

публикувано на 22.11.24 в 12:23

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01