Какви предизвикателства за съвременното общество носят силните горещини

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Отвъд Хоризонта'' със Силвия Петрова за ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Горещите вълни, обхванали Средиземноморието, Азия, Северна Америка и Северна Африка се очаква да се задържат и през август, заяви старши съветникът по екстремните горещини към Световната метеорологична организация Джон Неърн:

„Свидетели сме на необичайна жега и може да се каже, че жегите в Европа и в колана около Северното полукълбо започват още през януари. Заради устойчивостта и стационарността на системите, формиращи силните горещи вълни, очакваме те да продължат и през август. Горещите вълни ще стават все по-силни и ще бъдат все по-често явление заради повишаващите се температури в световен мащаб заради глобалното затопляне. Освен това те ще преминават и в останалите сезони, което вече се случва с пролетта. В близко бъдеще горещи вълни ще има поне през половината от годината.“

Освен очакваните съпътстващи горещините пожари, топлинни удари и суши, високите температури влияят и на човешката психика. Учени от Германия, анализирали четири милиарда публикации в Туитър от 773 града в САЩ между май 2014 г. и май 2020 г., стигнали до извода, че проявите с език на омразата скочили с 22 процента при температури между 42 и 45 °C. При студено време от -3 до -6°C враждебността също се увеличава, но с 12 на сто. Проучването е публикувано в престижното специализираномедицинско издание „Лансет“. Американската асоциация по психиатрия прави връзка между горещото време и раздразнителността, симптомите на депресия и дори повече случаи на самоубийства. Доказано е също и че когато учениците полагат изпит в гореща стая имат по-ниски резултати спрямо ако са в прохладна стая. Психологът д-р Кристи Уайт признава, че лекарите не разбират напълно защо се случва, но има силна връзка между горещите летни дни и обострянето на психичните проблеми:

„Агресията, проявите на насилие и импулсивността нарастват по време на жеги. Горещото време и поддаването на емоциите може да са опасна комбинация. Високите температури водят до загуба на сън, а той е важен за регулирането на настроението, емоционалното състояние и стреса.“

Със затоплянето на планетата е възможно да се увеличат случаите на инфекциозни заболявания, пише АП. Причината за това е придвижването на животни и растения като кърлежи, комари, водорасли и дори гъби и бактерии и носените от тях болести при адаптацията им към климатичните условия. Случаите на болести, свързани с комари, кърлежи и бълхи са се утроили в САЩ между 2004 г. и 2016 г. показва проучване на американския Център по контрол и превенция на заболяванията. Учените твърдят, че климатичните промени може да улеснят разпространението на над половината от патогените, причиняващи болести при хората.

„Инфекциозни болести, които сега са редки, в бъдеще може да не са редки, особено в контекста на възникващи пандемии в страни със средни и ниски доходи, където няма да ни е позната биологията и начина на зараза на нововъзникващи патогени. Ще трябва да се подготвим. Ще има промяна в това коя болест е рядка, и то навсякъде по света. Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност (CEPI) се опитва да създаде ваксини срещу инфекциозни болести, които в момента са редки, но биха могли да предизвикат пандемия. Патогени, които имат пандемичен потенциал, са обект на интерес в страни в южното полукълбо, но тук не са достатъчно често срещани, за да се изучават“, обяснява Каролайн Бъки, професор по епидемиология в училището по обществено здраве „Чан“ към университета „Харвард“. 

А според директора на Центъра за здравословна околна среда към американския Център по контрол и превенция на заболяванията Ари Бърнстийн, има порочен кръг между бедността, инфекциозните болести и вредите, нанасяни на околната среда. Той дава пример как бедните страни експлоатират природата, за да изнасят ресурси към богатите държави и корпорации, в резултат на което се повишава риска от появата на инфекциозни болести:

„Основният подход за справяне с инфекциозните болести е пасивен – да изчакаме хората първо да се разболеят, а след това да ги лекуваме с тестове, лекарства, ваксини. Винаги ще има епидемии от инфекциозни заболявания заради огромното население, което е тясно свързано помежду си. Това е горивото що се касае до риска от пандемии. Но искрата всъщност е нашето отношение към природата. Повечето от важните инфекциозни болести идват от животните. И някои от стратегиите за превенция срещу прехвърлянето на болести от животните към хората включват опазването на природата.“

Оказва се, че жегите се отразяват и на икономиката. Според проучване на учени от колежа „Дартмут“ екстремните горещини могат да струват на държавите между 1,5 и цели 6,7 процента от техния БВП всяка година. Съавтор на проучването е Кристофър Калахан:

„Установихме, че тъй като горещите вълни нанасят щети на посевите, разболяват хората, разтопяват асфалта и с тях са свързани много сложни рискове, ако бъдат екстремни, икономическият растеж намалява. И това може допълнително да утежни икономическите последствия на глава от населението с времето. Това се усеща най-силно в тропическите райони, където вече е най-топло. Но това може да се промени с влошаване на ситуацията и засилването на климатичните промени.“

Високите температури през лятото не само пречат на хората да вършат работата си и застрашават живота и здравето, но все по-често икономисти ги свързват с инфлацията. Заради сушите в Европа миналата година например реколтата беше по-ниска, а заради необичайно студено време през зимата в Испания и Северна Африка във Великобритания имаше недостиг на зеленчуци. Производителят на праскови Андреа Фирини от Италия разказва какво е претърпял само за последните три месеца:

„През пролетта сланата преполови продукцията. После през май обилните валежи и последвалите наводнения означаваха допълнителен стрес за растенията. И накрая сегашната жега само влоши растежа. А миналата седмица силна градушка порази останалите здрави плодове. Това е катастрофална година както за моето стопанство, така и за всички останали в района.“

Част от повишаването на цените на храните през изминалата година се дължи и на глобалното затопляне, става ясно от доклад на Европейската централна банка. В него се казва, че 0,7 на сто от годишната инфлация при храните, равняваща се на общо 20 процента, се дължи на горещите вълни. До 2035 г. при изпускане на високи нива вредни газове в атмосферата, той може да нарасне до 1 процент, а през 2060 г. да е един процент от общата инфлация, което е половината от двупроцентната цел на повечето централни банки. Максимилиан Коц от Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата:

„Основните изводи са, че в исторически план по-високите температури оказват натиск за повишаване на цените при различни икономики по света. Когато започнем да оценяваме това влияние и да погледнем към бъдещето, разбираме, че глобалното затопляне ще е причина за устойчив ръст на цените, особено на храните, но и като цяло.“

Когато говорим за промените в климата обикновено не ги свързваме с ежедневните грижи и ги приемаме за дългосрочен въпрос, докато инфлацията и все по-високите сметки са настоящ проблем. Но учени и икономисти твърдят, че между тях има връзка. Междувременно растящата цена на изменението на климата се плаща от пострадалите при природните бедствия, които губят дом и прехрана. Най-големите замърсители са в исторически план – САЩ, а на ежегодна основа – Китай, докато Европейският съюз остава най-големият финансов дарител по въпросите за климата, което да се надяваме да даде тласък за намиране на трайни решения и тяхното прилагане в световен мащаб.