Законодателната защита на хората с увреждания от уволнение, административни тежести и страховете, че те ще отсъстват по-често са сред основните фактори, които ограничават работодателите да ги наемат. Това сочат резултатите от проучване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център, което беше представено пред депутатите от социалната комисия. То е проведено през периода септември-ноември 2024-а година с анкети сред 443 души с увреждания и 418 работодатели, и групови дискусии.
Резултатите показват, че нагласите на работодателите към хората с увреждания са в пряка зависимост от наличието на преки контакти с тях. Наемането им зависи не само от наличието на държавни финансови стимули и облекчения, а и от образованието, квалификацията и уменията.
Хората с увреждания са изключително мотивирани да вършат работата си добре. Като предизвикателства за наемането им е посочена липсата на подходящи съоръжения. Работодателите акцентират и върху необходимостта от създаването на законово регламентирана възможност за по-лесно освобождаване на тези, които не се справят със задълженията си:
"Казват, както сред всички служители, така и сред хората с увреждания, има съвестни, има квалифицирани, има неквалифицирани. Стига се до момент, при всеки един от тях, когато биха искали да освободят нает човек с увреждания. Тогава работодателите споделят, че процедурата става потресаваща. Това ги отблъсква да наемат хора с увреждания", каза Теодора Ангелова, ръководител на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център. Тези защити обаче понякога са проблем и за самите наети. Хората с увреждания биха имали по-голям стимул и желание да търсят работа, ако им бъде оказана помощ от институциите в процеса на трудовата адаптация и им бъде осигурена достъпност до работното място. Други ключови мерки, които биха насърчили хората с увреждания да търсят работа, посочени от анкетираните, са повишаване на заплащането на положения труд, повишаване на толерантността от страна на ръководителите и колегите.
На общо събрание жителите на кюстендилско село Коняво са изразили несъгласието си с проекта за фотоволтаична централа в бивша овощна градина край селото, каза за БНР кметът на Общината инж. Огнян Атанасов. Местните недоволстваха преди месеци и срещу фотоволтаичен парк на около 1100 декара, отново върху бивши черешови градини между Коняво и..
В България Денят на Европа няма стойността и смисъла, каквито има на други места. При нас 9 май е ехо на 9 септември . 9 май идва като отглас от един предизвестен край, в България има двояко решение. Това е денят на легитимацията на съветското господство над Източна Европа. В руската политическа практика това е ден за повторната..
Кампанията за предсрочните парламентарни избори в Германия през февруари беше изцяло по вкуса на Фридрих Мерц: разпад на тройната коалиция, която така и не заговори в един глас, икономиката в криза, обществото разделено, светът разклатен. Консерваторът Мерц изглеждаше като най-добрият възможен кандидат за канцлер. А неговите християндемократи..
"Искаме да направим Германия по-добра от това, което беше досега" - с тази заявка Фридрих Мерц обяви влизането в коалиция със социалдемократите. По-добра и на международната политическа сцена. Отсега е ясно, че Фридрих Мерц ще бъде "външнополитически" канцлер. Основните му съмишленици са външният министър Йохан Вадефул - първият от 60-те години..
Френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц и премиерите на Великобритания и Полша - Киър Стармър и Доналд Туск вече са в Киев, за да покажат "непоколебимата" си подкрепа за Украйна. Макрон, Стармър и Мерц пристигнаха с влак от Полша. Очаква се те да повторят призива на САЩ за "пълно и безусловно 30-дневно прекратяване..
Петима българи са в болница след катастрофа в Солун. Колата им се е ударила в електрически стълб заради движение с несъобразена скорост, съобщиха от полицията. Взети са кръвни проби от пострадалите, които са били под въздействието на алкохол. Единият от българите е в тежко състояние и е настанен в интензивното отделение на болницата..
Разказ за Пражкото въстание разказваме в "Закуска на тревата". За Деня на Европа Васко Михайлов, любим глас на "Хоризонт" и дългогодишен кореспондент на БНР в Москва разказва къде би засадил мак - цветето, което още от Първата световна война се превръща в символ на загиналите във военни конфликти. Ден на Европа - защо оръжията не замлъкват?..
Гост на "Нощен Хоризонт" е Николай Милчев – поет и писател и чест гост на БНР. Той дълги години бе учител по Български език и литература в..
Министерството на образованието ще предложи за обсъждане промяна в образователната структура, която предвижда връщането на 8 клас към основното..
Опасявам се, че МОН ще съсипе предмета и ще го изкриви до неузнаваемост. Това мнение изказа пред БНР отец Никанор от Гигинския манастир във..