Ще научим любопитни факти от детството на една от най-известните и любими български поетеси - Дора Габе, чието творчество познаваме от деца, а то има своето значимо място в българската литература от 20 век.
Малко обаче знаем за мащаба на тази творческа личност, живяла в повратни времена. Една еманципирана за времето си млада жена, със свободен дух, която казва: „Ако нямаше грешки, нямаше да има противоречия, нямаше да има живот“.
Наследница на преселници, украински евреи, образована в Западна Европа, последовател на модерната за времето си френска линия, Дора Габе е редактор, преводач, учителка, жена с мисия. Тревожно дискутира съдбата на Добруджа.
В същото време носи и детското и чистото в себе си до самия край.
През тази година се навършват 40 години от смъртта й и 135 от рождението й. Това е и поводът да обърнем внимание на изследването, направено от Женя Андреева.
Събраните факти са от детството на поетесата и в тях прозират отношенията и с хората, повлияли върху избора и да пише. Книгата носи заглавието „Трябва да разкажа, татко...".
"Името на Дора Габе е познато на малки и големи, но ако попитаме хората какво могат да разкажат за живота и делото на поетесата, преводач, предполагам, че хората на средна възраст, като мен, ще кажат - Да, това е вечната съперница на Елисавета Багряна, детска писателка и толкова...никого не подценявам, разбира се.
"Тръгвайки да работя върху тази книга толкова горе-долу бяха и моите познания. Така че ми се струва, дори да си помислим, че е леко старомодно, да се обърнем назад и да намерим всеки за себе си отговор на онези въпроси, които днес ни измъчват и вълнуват, за да разберем, че всяко време има своите трудности и предизвикателства и начинът, по който човек ги посреща, може да ни бъде пример, посочи още Женя Андреева.
"Да, в Добрич, откъдето съм родом, макар, че не живия там от дълги години, е мястото, където са моите корени, моят роден дом, там където всеки човек намира пристан. Мястото, където всеки се чувства защитен, където намира онова спокойствие, което е нужно на всеки един в ежедневието ни днес.
То и поводът всъщност, да се появи тази книга, е точно този, свързан с родния ми град, защото години наред, макар да не живея вече там, като дете, живеех на ул. "Дора Габе", а две къщи по-надолу е бил домът на семейство Габе. Когато преди 2-3 години поставиха паметна плоча, че там е бил домът на Петър Габе, за себе си бях озадачена, че не съм знаела този факт. И водена от любопитството, започна и моето изследване за семейство Габе.
Оказа че, не книги на Петър Габе не могат да бъдат намерени в антикварните магазини, а той е автор на над 15 книги, основно свързани със съдбата на Добруджа.
На 26-27 години, уволнил се току-що от армията, Петър Габе тръгва с младата си съпруга, с едното си тогава дете, те са били украински евреи, защото чуват, че има някъде много свободна земя.
Те са били от богати семейства, но са имали огромното желание за предприемачество и тръгвам на дълго пътуване, носейки и двамата книгите си, съпругата е искала да става лекар, тя си натоварва и цигулката си, и след месеци трудно пътуване, те идват в Добруджа и се заселват, местейки се и купувайки земя. Там им се раждат още три деца, разказа още за БНР Женя Андреева.
"Петър Габе превръща Добруджа в своя кауза. А нищо от това не се знае и не се пише за него...той е тотално непознат... Той заварва земята в плачевно състояние, а е имал познанията за това как правилно да се обработва земята и го прави точно така.
Разбира се, българите веднага започват да му завиждат. Те го намразват, запалват му снопите, крадат му конете, онази първична човешка ненавист, когато другият има, без да се замислиш защо...
Той започва да учи българите от "нулата" как се обработва земята, как се отглеждат животните, как да не вземат заеми и кредити, да не се доверяват на лихвари, докато спечели доверието им, дори издигат кандидатурата му да бъде депутат от Балчишка околия...
Петър Габе пише и до правителството и успява да извоюва държавна помощ за пострадалите по време на градушката обработваеми земи, разказа още Женя Андреева.
Женя Андреева има още две авторски книги, които са краеведски и са изследване на рода й, близките й, като се оказва, че всеки един от семейството си, може да постави тази родова история на картата на родината и на света, хора, преселвани през войните...говорили са един български език, застинал векове назад...
"Дора Габе е родена в България. Спорна е датата на раждане, според мен и точно къде е родена...Нека не задълбаваме много в това. Тя има още един брат роден вече също в България, една сестра Бела.
За мен беше изключителна журналистическа находка, че открих в архива й, еднин цикъл от стихотворения, посветени на детството и на Добруджа - "Детството. Цикъл за Добруджа. Недовършени". Там в този цикъл е едно от стихотворенията, които не са озаглавени, но в него пише - "Нямам време, а трябва да разкажа, татко...всичко онова, което е заседнало в паметта ми и корен, хванало в сърцето ...", пише тя в обръщение към баща си, най-близкия човек от семейството й.
Така дойде и заглавието на моето разследване книга - „Трябва да разкажа, татко...", каза още Женя Андреева.
Още по темата в звуковия файл.
"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..
Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..
Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката , към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки. Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец . Открито заявява, че ще руши..
Представете си стихията на природните бедствия – земетресения, наводнения, пожари... Представете си хаоса и отчаянието, когато светът около нас се руши. В тези мрачни часове, когато надеждата изглежда като далечен мираж, се появяват те - смелите доброволци със своята решителност и човечност. Те са там, където най-много са нужни, готови..
"След кончината на Стефан Данаилов, който е баща на моя син, имах едни личен момент, в който исках да направя нещо, но извън този личен момент, идеята ми да има паметник на Стефан е свързана с това, че в неговата фигура ние можем да намерим палитра от изкуство, политика, десетки роли в киното и в театъра , той беше част от Народното събрание,..
Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..
Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България. Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..
Това е началото на партия "Величие", не е краят ѝ . Разцепихме парламентарната група и махнахме хората, които са под някаква зависимост. Това каза..
Нещата в ДПС като са подвижните пясъци – накъдето задуха вятърът, пясъците отиват там. Това заяви в интервю за БНР Гюнер Тахир. До 1996 година,..
Дали ще има разцепление в ДПС ще стане ясно от действията на почетния ни председател Ахмед Доган . Това заяви пред БНР дългогодишният депутат от ДПС..