Италианското кафе - национален специалитет и идентичност

Изпил едва ли не 7 хиляди кафета, омръзнало му да е зад волана и иска час по-скоро в нощта да стигне до любимата жена.
"Имам нужда от теб като вода и кафе", уточнява още Алекс Брити.

И в този италиански контекст кафето има дълбоки исторически корени. В Италия кафе не расте, но приготовлението на едноименната напитка по различни начини е италианско изобретение.

Първият италиански град, приютил кафето е Венеция през 1570 година. Дължи се на падуанския лекар и ботаник Просперо Алпини - бил в Египет и забелязал обичая да се приготвят тъмнооцветана отвара от печени смлени семена.

Църквата се е противопоставяла на въвеждането на кафето, разпространено в мюсюлманския свят и смятано от нея за "дяволска напитка". Обаче през 16 век, когато Папа Климент Осми я опитал,  възкликнал:"Тази напитка е толкова вкусна, че би било жалко да оставим невярващите да я пият сами!".

И той благославя кафето!

Следва първото кафене, открито на площад Сан Марко във Венеция през 17 век, а до средата на 18 век кафето се приготвяло, както се казва " а ла турка", т.е. както се прави на Балканите.

В Неапол -  главен град на кралството на Двете Сицилии, кафето също си пробива път с управляващите Бурбони през 18 век. Там става същественият обрат - въвежда се първата кафеварка, наречена „Кукумела“(Cuccumela). Дело на французина Морис в Париж, но с пълен успех в Неапол, чрез нея кафето стига до народа - приготвянето е изкуство и ритуал, а вълшебният му аромат се усеща в целия дом!

Увековечил го в своя спектакъл "Тези призраци", големият неаполския актьор Едуардо де Филипо, който си приготвя кафе с „Кукумела“ у дома казва:
„Бих се отказал от всичко, но не и от чаша кафе! Колко малко му трябва на човек да е щастлив!“.

Кафе машината за кафе еспресо е изобретена през 1884 година в Торино от италианеца Анджело Мориондо. Изобретението му е патентова в международен аспект в Париж година след това. Имал ресторан в центъра на Торино, големият интерес го накарал да се замисли как по-бързо да се приготвя кафето и така създават първата (според възможностите на времето) кафемашина за „експресно кафе“.

В Милано през 30-те години на 20 век Алфонсо Биалети създава кафеварката „Мока“ - най- фамозната в света и до ден днешен и продукт на италианския дизайн, изложен в различни музеи по света.

Така дали от кафеварка или чашка еспресо - кафето представлява за всички италианци социален и културен ритуал, отразен в литературата, сценичното изкуство, киното и музиката.

Най-оригиналната песен, която представя атмосферата и царството на кафето в Италия, което е в Неапол, е "У кафе" на Доменико Модуньо. Той пее на неаполски диалект и усещането за удоволствие и добро настроение е заразително:

„Млякото е добро.
Шоколадът е сладък.
Бива отварата от лайка.
Виното те прави щастлив.
Водата утолява жаждата.

Обаче милиони хора и в Неапол като мен не искат и да знаят!
И живеят с кафе!
О, колко е хубаво това кафе, което само в Неапол знаят да правят и никой не знае как и защо...
Но то се превърна в специалитет!
Даже англичаните забравят тук да пият чай!”

И кафето се превръща постепенно в златото на Неапол! И който не е пил кафе там - еспресо или от кукумела, все едно не е видял папата в Рим!Традиция за града е предплатеното кафе, т.е. някой е пил кафе в кафене, но плаща и друго кафе за някой беден или за приятел.

И още, както и на други места, и в Италия преди кафето, за да се усети напълно вкусът му се пие вода. В израз на уважение или интерес към някого, като знак за добър край или за добро начало - италианците го канят на кафе.

Но не като у нас - на сладки приказки. В Италия се пие на крак кафе  - късо или дълго, или с няколко капки ракия. Нарича се "кафе корето" за добро храносмилане или за сгряване през зимата - също италианско творение.

С кафе приключваа един обяд или вечеря! Стана мода да се пие кафе от женшен или ечемик, но не като отвара, а от капсули. Балканците на Апенините се шегуват, че „италианците са се разглезили“и затова не им допада вече, както на дедите им оригиналът "а ла турка".

Златният медал си остава за кафето еспресо. Следват това от кафеварка! Идеални за всеки час от деня - в зависимост от случая или  нощем - за посрещане на изгрева, „внезапна светлина от изток“, както пее в едноименната си песен Ерос Рамацоти:

"Защото тя, зората, ще стопли
- като огън,  ще изгори злото.
И започваме да усещаме, че се усмихваме
сред аромат от рози, след едно хубаво кафе!"

Целия материал на кореспондента ни в Италия Елена Шаханова можете да чуете в звуковия файл.