Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Експеримент: Eдна година 4-ма души ще са доброволни "затворници" на НАСА

Снимка: НАСА

Eдна година четирима души ще са доброволни "затворници" на НАСА. Причината - експеримент, който трябва да изследва как хората реагират на изолация и други стресови фактори

378 дни - толкова време ще стоят затворени двамата мъже и двете жени. От близо месец и половина те са в затворени в 3D принтирано пространство с площ 158 квадратни метра в космическия център „Джонсън" на НАСА в Хюстън, Тексас. Целта е да се види как се работи и живее на Марс, как се правят симулации на космически разходки, научни експерименти и поддръжка на хабитата, как се отглеждат култури за храна. Четиримата доброволци - изследователят Кели Хастън, строителният инженер Рос Брокуел, лекарят Нейтън Джоунс и микробиологът Анка Селариу, са вече от месец и нещо вътре. А само преди 20-тина дни беше обявено, че първото, което ще се случи, е да се тестват системите за храна и отглеждане на храната. Д-р Скот Смит от хранителна биохимична лаборатория на НАСА обяснява:

"Екипът е напълно самостоятелен. Те имат всичко нужно в самия хабитат. Храненето ще бъде крайъгълен камък на успеха на мисиите за изследване на космоса, където хранителната система е ограничена. Ключовите фактори за успешна мисия включват поддържане на диетичено хранене и поддържането на телесна маса, наблюдение и управление на доставките на храна и поддържане на положително взаимодействие с екипажа. Тези фактори и други ще се проявят по време на мисията. И това ще ни позволи да успешното бъдещо изследване на космоса".

Как да се изхранват хората в космоса - имало много идеи. И д-р Скот Смит не мисли, че те са лоши. Но по време на космически полет и те обикновено са много предизвикателни от гледна точка на логистиката:

"Предложенията са да се принтира храната или да се оглежда. Имаме хора, които предлагат използването на клетъчни култури за отглеждане на месо, за да се направи пържола. Имаме хора, които предполагат, че можем да използваме щурци, за да правим хамбургери. И всички тези предложения са възможни. Но трябва да запомните, че трябва да е лесно. Трябва да може да се побере в космическия кораб. На космическата станция можем доста лесно да отглеждаме храна, така че това не е толкова голям проблем. По пътя към Марс, може да е страхотно, ако отглеждаме пържолите от клетки. Но имате нужда от устройство, което да ви позволи да направите това, което означава, че може да отнеме място. Ще ви трябват суровини, за да направите това. Ще ви трябва начин да почистите системата, за да то правите многократно. След това трябва да го сготвите, което в момента не го правим. Сега само стопляме храната в космоса. Не я готвим. И това е само за готвенето на пържолата. Колко дни в седмицата можете да ядете само пържоли? Тогава трябва да имате някакъв вид зеленчук. Ще отглеждаме растения и ще берем растения. Така че сега имате нужда от камера за растеж, за да направите това. Имате нужда от семена, вода, хранителни вещества и всички неща вървят заедно с това. Всички стават много ограничаващи пространството, тоест ограничаващи обема и времето на екипажа. Времето, което екипажите ще трябва да отделят за отглеждане, прибиране на реколтата и превръщането им в годна за ядене.

И ако едно от тези неща се счупи, ще имате ли второ. Ако загубим реколта, губим ли екипажа? И това са всички видове предизвикателства, пред които сме изправени, които правят тези неща много, много трудни, поне в този момент. Някой ден, когато стигнем там, ще го направим. Някой ден, когато имаме база на Луната, където екипажите ще живеят месеци или години без прекъсване, ще можем да изпратим материала за изграждане на съоръжения за справяне с това".

НАСА предупреди вече, че едно от големите предизвикателства е ограниченият контакт на хората. В продължение на 378 дни екипажът ще бъде ограничен само до трима души, с които ще има контакт лице в лице. Комуникацията с външния свят ще се осъществява със забавянето, което би се случило – към 11 минути средно. Симулацията ще позволи да се съберат данни за реакциите на хората, казва Грейс Дъглас, отговорникът за проекта.

"Ще проверим когнитивното и физическото представяне, за да получим по-добра представа за потенциалното въздействие на продължителните мисии до Марс върху здравето и работата на екипажа. В крайна сметка тази информация ще помогне на НАСА да вземе информирани решения за проектиране и планиране на успешна човешка мисия до Марс. Принтираните обитаеми места може да са вариант за заселването на други планети".

За сега НАСА не е представила повече информация как протича проектът, който предвижда не само четирима души да бъдат затваряни. Има още няколко подобни идеи, предвидени за 25-та и 26-та година. Голямата цел е Агенцията да изпрати хора на Марс до 2037 г. Но крайната дата неведнъж се е местила напред във времето. Това, което се знае, е, че от миналата година специално устройство на роувъра „Персевиърънс” вече произвежда кислород от червената планета при различни атмосферни условия, включително през деня и нощта и през различни марсиански сезони. А количеството е достатъчно за един човек за 100 минути. НАСА обяви, че ще разработва, заедно с американските военни, ядрен ракетен двигател, който да полети до Марс до 2027 г. Агенцията отпусна и 10 милиона долара на компания, която да развие технологията за плазмен двигател, който да отведе космически кораб до Марс само за 39 дни. Очаква се към 2030-та година да има мисия за връщане на взети проби от Марс съвместно с Европейската космическа агенция.

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза

Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза: "Чистотата сред..

публикувано на 28.05.25 в 13:11
Природен парк

Отбелязваме Европейския ден на природните паркове

На днешния 28 май отбелязваме Европейския ден на природните паркове . "Витоша на децата" отваря планината за най-малките "Искам да помоля хората да пазят природата на Витоша, защото тя е съвсем близо до София, изключително силно натоварване има върху нея от страна на жителите и гостите на София". Това каза пред БНР  инж. Севдалина Димитрова ,..

публикувано на 28.05.25 в 11:33
Таньо Клисуров

Творческа вечер за поета Таньо Клисуров в къща музей "Христо Смирненски" в София

Творческа вечер, посветена на поета Таньо Клисуров, в къща музей "Христо Смирненски" в София организират от Националния литературен музей.  Напусна ни Таньо Клисуров Пред БНР Атанас Капралов , директор на Националния литературен музей, даде повече информация за събитието: "Творческа е вечерта, защото такова беше желанието на семейството..

публикувано на 28.05.25 в 10:14

Българите в Южна Каролина отбелязоха тържествено 24 май

Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..

публикувано на 25.05.25 в 07:20

Нова техника получава отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център в Русе

Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания.  Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..

публикувано на 25.05.25 в 06:11

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват в домашни условия за два вида онкологични заболявания

Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..

публикувано на 25.05.25 в 05:50

Диана Гласнова от Хърватия: Най-голяма полза от еврото имат големите фирми, хората търсят промоциите

Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа.  Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..

публикувано на 21.05.25 в 14:14