Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Новата книга „От хаоса на преживяното с даровити и бездарни“ - опит за честен разказ без маска и грим

Весела Люцканова: Едно пътуване в литературата през най-съзнателната част от живота ми

„Много, много години се канех да напиша тази книга и вече казах - сядам, няма за кога. Много години я мислех, но я написах сравнително бързо, защото всичко беше узряло в мен и искаше да излезе на бял свят“, разказа в „Нощен Хоризонт“ Весела Люцканова.

Люцканова е писател и издател с петдесет творчески и издателски години зад гърба си.

„Господи, помогни на талантливия, бездарният сам ще се оправи!“. Това е бил надпис над вратата в литературната редакция, където е работила Весела Люцканова. Надписът е свален, това става в годините преди промените, но тя удържа на обещанието си да подкрепя единствено талантливите. 

Това вероятно е бил и един от мотивите ѝ да напише новата си книга „От хаоса на преживяното с даровити и бездарни“.

С новата си книга Весела Люцканова изпълнява едно свое обещание - да се опита да опише най-важното за нея от всичко преживяно - в един разказ честно, откровено, без маска и без грим – така, както е било. 

Повечето ѝ срещи с интересни личности, места, по които е била, превратностите на времето и хората, които са решавали съдбите ни и ние не сме успявали да ги променим. 


„Честно поднесената истина изисква усилия - така реших, че трябва да се напише тази книга. Това е моят поглед към събитията, които съм преживяла, точно така, както са се случили и точно с хората, с които съм работила и това, което съм лично видяла, усетила, преживяла. Книгата е моята гледна точка за събитията през тези 50 години“, каза още за „Хоризонт“ Весела Люцканова. И още - книгата е за:

„Допуснатите грешки, любовите, приятелствата и предателствата, човешкото и нечовешкото в нас, багажа ни от умения, ала не премълчава и за алчността, и за жаждата за власт над другите, за надскачането, за агресията на посредствеността, за загубата на доверието ни един в друг и още, каквото е било и каквото не е трябвало да бъде. И всичко това пряко или непряко е било свързано с писането и с лично изстраданото и преживяното“. 


„В книгата търся и детството си - намерих го на 17-18 годишна, когато се върнах в София, тук съм родена, тук съм живяла и тук са ме спасили през 1944 г. по време на войната... После всичко е ми е като втори живот, като „подарено“, като живот, в който трябва да има дълбоко вътрешно отдаване на хората, да оставиш нещо след себе си, нещо да промениш - дори един човек да промениш, това не е малко“, каза Люцканова.

За нея в живота винаги надделява преди всичко доброто, хубавото, красивото.

„Лошото и доброто, красивото и грозното винаги вървят ръка за ръка, но човек трябва да умее да ги отсяваи да забелязва красивото, което му позволява да бъде силен“, смята още авторката на романи и сборници.

Младите хора посъветва да надделеят над егото, алчността, агресията, а също и да работят това, което те обичат! Това те трябва да открият - смята тя.

„Аз исках като малка да стана художник, моите родители искаха да стана лекар, но аз това не го умея. Много ми се отдаваше математиката, затова завърших и инженерство“, спомни си още Весела Люцканова.

За новата си книга смята, че е автобиографична, едно пътуване в литературата, за един живот, който е бил отдаден в най-съзнателната си част, години наред на книгата и литературата.

„Това за мен е нещо много ценно, без което не мога. Чета поне 50 страници всяка вечер, иначе не мога да заспя“, допълни авторката. 
 

Романът на Весела Люцканова "КЛОНИНГИ", пръв на темата за клонирането, обиколи света и ѝ спечели известност у нас, и в чужбина. Оттогава тя е написала и издала много романи, сборници с разкази и новели, донесли й множество награди, по важните от които са: две международни - ЗЛАТНА ЗВЕЗДА за престиж и качество и ЕВРОКОН-89 за цялостно научнофантастично творчество, получени в Ню Йорк и Сан Марино, както и много български - за разкази „Сребърния пръстен“ и Голямото читателско жури, както и 25 първи награди и годишна награда на СБП за сборника „БАЙ, БАЙ, ХЕПИНЕС“, за романи: „ЩЪРКЕЛИ НА ЛЕДА“ на изд. „Хр. Г. Данов“ за съвременен романи и за „ЖИВОТЪТ Е ДРУГАДЕ“, годишна награда на СБП, както и две награди на Министерството на културата за принос в развитието на българската литературата, и още други.

Още по темата в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40
Стефка Попова

Стефка Попова: Между пепелта и пламъка на творчеството

Художник, поет и издател , Стефка Попова живее в свят, в който думите, картините и духовността се преплитат в едно . Родена е през 1951 г. в Чирпан, като духът на града я съпровожда през целия живот. Нейната нова стихосбирка "Пепел и плам" е своеобразно свидетелство за силата на вътрешния огън, който никога не угасва, колкото и тежки да са..

публикувано на 16.09.25 в 12:10
Д-р Румен Велев - директор на АГ

Д-р Румен Велев: 90 години АГ болница "Шейново" дава живот

Д-р Румен Велев е потомствен лекар. Баща му е бил зъболекар, майка му - невролог. Той е директор на АГ болница „Шейново“ в София. Роден е в болницата, която е много специална за него. Никога не е имал съмнение, че ще бъде акушер-гинеколог. Започва работа в болницата в Петрич, след което специализира в „Майчин дом“ през 1988 година. Взима..

публикувано на 14.09.25 в 05:50
Роберта Верна

Роберта Верна: Харесвам енергията на българския народ!

В "Закуска на тревата" ви срещнаме с изявената млада цигуларка с български корени - Роберта Верна . В меката на класическата музика - Германия, талантът й е оценен много високо и от началото на септември музикантката е първи концертмайстор на Дойче опер Берлин . Роберта Верна е родена и израсла в Германия , в семейство на музиканти. Завършила..

публикувано на 13.09.25 в 09:00
Боян Ангелов

Боян Ангелов: Да се обърнем към другите около нас и да видим за кого можем да загинем?

" Отново се връщаме към думите, към техния смисъл и към тяхната философи я. Има една древна индийска мъдрост, която ме преследва още от студентските години, че поезията се среща там, където за пръв път се срещат две обикновени думи. Това е може би един от пътищата към поезията, за моя голяма радост, аз все още не съм открил тези пътища и все още..

публикувано на 11.09.25 в 13:23