Макар и да се казва „Призраци във Венеция“, филмът заема елементи от книгата „Празникът на Вси светии“. Още един сюжет, посветен на престъпление, който Агата Кристи издава през 1969. В историята Еркюл Поаро, заедно със своята добра приятелка криминалната писателка Ариадни Оливър, трябва да разкрият кой е убиецът на удавената по време на хелоуинско парти Джойс. Двамата се впускат в това разследване, насред привидното спокойствие на английската провинция. Във филма, базиран на елементи от тази книга, Кенет Брана и сценаристът Майкъл Грийн решават да пренесат действието в Италия и, по-конкретно, в града на гондолите и каналите. Венеция. Където Еркюл Поаро е решил да се отдаде на заслужено пенсиониране, след драматичните събития около „Смърт край Нил“.
Както можете да се досетите, спокойствието му не трае дълго. Въпреки че си е наел дори телохранител, който да го пази от нежелани срещи, път към него си пробива добрата му приятелка Ариадни Оливър. До тук, вървим почти по сюжета на книгата. Авторката на криминални мистерии обаче решава да покани прагматичния детектив на окултен сеанс, който ще се проведе в дома на оперна певица, изгубила гласа и любовта си към сцената след смъртта на дъщеря й. Нощта пада, и насред фойерверки и детски смехове, детективът се отправя към мрачното имение, издигащо се над венецианските води. А там, го очаква нещо повече от тъжни спомени и самота…
След като изгледах филма, в едно бях напълно сигурен – искам отново да ида до Венеция. Ако е възможно, улиците да са точно толкова празни, колкото бяха във филма. Виждаме града след Втората световна война, по - конкретно, през 1946, когато хората все още се възстановяват от преживените ужаси. Един от героите е особено засегнат от това.
Както и в предишните филми и тук костюмите на персонажите са на изключително високо ниво. Всеки един е толкова стилен, че много от зрителите, най-вероятно, ще си харесат някое сако или риза.
„Агата Кристи е най-популярната и обичана в света авторка на мистерии. Това е така, защото тя знае какво е нужно за една добра детективска история“ – казва Кенет Брана в промоционалните материали към филма и допълва – „Убийство в Ориент Експрес“ се занимаваше с темата за отмъщението, „Смърт край Нил“ бе посветен на алчността.
„Призраци във Венеция“ ни задава въпроса – Остава ли нещо след нас?“ Носителят на Оскар и тук отдадено се превъплъщава в Еркюл Поаро. Ефектните му монолози и битката между паранормалното и рационалното, която героят води до самия край на филма, са сърцето на главната мъжка роля.
„Призраци във Венеция“ не е просто мистерия, посветена на убийство. Във филма има и паранормален елемент, това издига филма на друго ниво“, казва Тина Фей, която познаваме предимно като комедийна актриса. И тя се справя много добре като такава в новия филм за Еркюл Поаро. Ролята на Ариадни Оливър изисква и драматичен елемент, който тя умело добавя към вълненията на криминалната писателка.
Носителката на Оскар Мишел Йео е тази, която най-силно ме впечатли. Защото звездата на „Всичко, навсякъде, наведнъж“ тук влиза в ролята на медиум. Онази връзка с отвъдния свят, която връща героите на филма към една загуба, която може би ще се окаже престъпление…
И точно нейната роля се оказва пътят към основните въпроси, които продукцията си задава. Трябва ли да се страхуваме от духове? Или, може би, човешкото коварство е по-опасно?
Ще разберете само в „Призраци във Венеция“.
Още по темата в звуковия файл.
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Допускът до парламента ми бе отнет след едно блиц-интервю с Делян Пеевски през лятото на 2023 г., сподели журналистът Боби Ваклинов в интервю..
ПП-ДБ е единствена опозиция в този парламент - Делян Пеевски не е опозиция, ГЕРБ правят това, което им каже той, а "Възраждане" помагат за прокарване на..
"Нашето общество вече приема за нормално и фалшивото, и ограничаващото. По въпроса за свободата ние реагираме не с инстинкта за повече свобода, а за..