Велинград и Виши - (не)възможните паралели

Френската изследователка Рафаела Сегонд и българската социоложка Миладина Монова работят по съвместен проект, който засяга двата града като термални столици на двете държави.

"Има голяма разлика между Франция и България в идентификацията с водата. В България има много повече връзки между хората и водата. Водата е част от ежедневния живот", посочи Рафаела Сегонд. Тя изтъкна, че има само една или две достъпни за всички чешми във Виши и хората не харесват вкуса, докато във  Велинград хората оценяват водата като богатство за града.

В последните години виждаме остоковяването на водата като природен ресурс, отбеляза Миладина Монова. Това според нея е нещо ново за хората, които са свикнали с векове свободен достъп до чешмата и банята. Има привързаност като културен аспект в България, подчерта тя.

Във Франция акцентът е по-скоро върху ползването на термалните води за здравни нужди, а в момента има и големи дебати и натиск да се спре заплащането на подобни процедури от здравните фондове, поясниха изследователките.

Много често у нас политиците играят ролята на посредници между предприемачи и ресурс, а не на администратори, които следва обслужват публичния интерес, коментира Монова.

"По някаква причина има създадена политическа култура, че държавата е лош стопанин и общините не искат да стопанисват – дайте да намерим концесионер. Това не би трябвало да е целта на една община. Тя би трябвало да субсидира. Това е преразпределяне на ресурс. За да можеш да имаш такива места на водата, които ще направят специфична среда."

Сегонд и Монова са участници в международната конференция "Култура, инфраструктура, мобилност", която се провежда в София.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.