Историческият уестърн бе отлично приет от критиците, което е очаквано предвид факта, че Скорсезе знае да създаде едно кинопреживяване, което да допадне на наистина запален киноман.
„Убийците на цветната луна“ е филм с много послания и дълго се чудех кое от тях е най-важното. Защото той ни връща към един период от историята, от който можем да се учим единствено как не бива да се отнасяме един към друг и какво, в никакъв случай, не трябва да повтаряме в бъдещите действия на човечеството. Защото сюжетът ни разказва за индианското племе Осейдж – едни от най-богатите хора в света през 20-те години на миналия век, заради нефтените залежи, открити в земите им в Оклахома.
Осейджите са представени в началото като дръзки, готови да поемат по стъпките на новия свят, и гордо стъпващи по пътя на равенството с всеки от така наречените „бели“ хора. В същото време обаче – те не забравят традициите си, като продължават да бъдат отдадени на природата и онези нейни елементи, които най-силно почитат и от които приемат своите житейски послания. Богатството и тяхното желание да се интегрират в съвременния свят, не буди само възхищение в чуждите очи. Защото, оказва се, идва време, в което богатото племе не може да се довери дори и на най-приближените си хора.
Племето Осейдж е задължавано да има „бели пазители“, които да съблюдават и регулират парите им и начина, по който те разполагат с тях.
В този контекст се запознаваме и с главните ни герои. Симпатичният лентяй Ърнест Бъркхарт се завръща, след Първата световна война, в имението на чичо си Уилям Хейл, който живее на територията на племето Осейдж. Той е техен приятел, спечелил си уважението им чрез привидна лоялност, научаване на езика и традициите им. Той подхвърля, съвсем случайно на Ърнест, идеята да обърне внимание на Моли Кайл – горда индианка, чието семейство разполага със завиден процент права върху нефтените залежи в местността. Двамата се женят и уж успяват да постигнат своето семейно щастие, въпреки различията в културите си. Спокойният им живот обаче е разкъсан на парчета, след като поредица от убийства, подобно на чумна епидемия, се спуска над племето Осейдж, а мотивацията зад тях е човешката алчност и завист – пороци, които са твърде актуални и днес.
Мартин Скорсезе добре мотивира времетраенето на своя филм. Защото в „Убийците на цветната луна“ няма нито един излишен кадър. Всеки момент във филма е някакъв символ. Сценарият, по който Скорсезе работи с Ерик Рот – друг именит холивудски автор, написал сценариите на „Дюн“ и „Форест Гъмп“, разказва болезнено своята история на провалена човечност и безсилие пред злото. Докато гледаш филма се надяваш, че на финала, това ще е просто изкуство – измислен сюжет.
Той обаче е по истинска история, разказана подробно и в книгата, позната като „Убийците от Оклахома“ с автор Дейвид Гран. Новият филм на Скорсезе ни припомня на какво е способно човечеството и накъде би тръгнало, ако не помни своята история. Това е шестият филм, в който Леонардо ди Каприо работи със Скорсезе. 10-тият, в който Робърт де Ниро си партнира с режисьора на „Шофьор на такси“. Леонардо успява да улови есенцията на простоватия Ърнест, както и да предаде емоцията му, когато героят ми осъзнава за какво и как е бил използван. Едва ли някой се съмнява, че Робърт де Ниро също ще е блестящ в новия филм.
Неговият персонаж успява да изиграе картите си по най-добрия начин. Поне до момента, в който вече връщане назад просто няма. В ролята на Моли обаче, виждаме звезда, която трябва да изгрее в най-високите нива на седмото изкуство. Актрисата Лили Гладстоун е индианка, израснала в резервата „Блекфийт“. Макар и да признава, че кариерата й не е вървяла кой знае колко до 35-тата й година, този филм е доказателство, че дори сред най-добрите Лили може да стои достойно. В погледа й е закодирана болката на нейните предци – прогонени от земите им, убивани и ограбвани.
Случилото се с племето Осейдж не е единичен случай. Из цялата човешка история срещаме следите на човешката жестокост. Но ако посланието на „Убийците на цветната луна“ може да се обобщи, то би било, поне според мен – следното - все още не сме се научили да разпознаваме злото, дори и като качество у самите нас. Това едва ли ще се случи след филм, пък бил той и над 3 часа. Но да помислим върху темите на подобно произведение, след като го гледаме – това е добро начало по пътя към едно по-хубаво бъдеще.
Слушайте „Убийците на цветната луна“ в рубриката на ''Понеделник вечер'' - ''КиноРадио''.
„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..
Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Община Русе дължи отчет за парите от частния паркинг на Дунав мост . Това каза в предаването "Нещо повече" журналистката и политически наблюдател..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно