Майкъл Милщайн: Не бива да пренебрегваме палестинския въпрос. Би трябвало да работим за отделни държави

Командването на израелската армия увеличава значително мащаба на действията на сухопътните сили в ивицата Газа, а също и на въздушните удари. И за палестинците, и за Израел предстоят кървави седмици. Още преди снощната ескалация премиерът Бенямин Нетаняху и израелската армия бяха вече под силен натиск към два противоположни по посока и равни по сила императива. От една страна източникът на терор "Хамас" трябва да бъде ако не премахнат, то поне съсипан, а от друга - животът на близо 230 заложници в ивицата Газа - да бъде спасен.

Заради заложниците, сред които има и американски граждани, Съединените щати останаха единственият съюзник на Израел, който настоява за забавяне, а не за отказ от пълномащабно нахлуване в Газа. Нетаняху обаче знае, че времето не е на негова страна - опитът показва, че в такива случаи непреклонната подкрепа на Вашингтон сравнително бързо омеква.

През 1973 година Октомврийската война, започнала на свещения за евреите Ден на изкуплението - Йом Кипур, е прекратена, когато израелците вече имат инициативата срещу египетската армия в Синай с прекратяване на огъня, наложено от Хенри Кисинджър. През 2006-а отново Вашингтон предизвиква край на израелската операция в Ливан преди тя да е постигнала набелязаните цели. Нетаняху притеснява съюзниците на Израел с това, че не дава с нищо да се разбере, че има ясен план какво ще се случи с Газа, ако и след като елиминира "Хамас", и дали и как Израел ще търси траен мир с палестинците.

Доктор Милщайн, в състояние ли е наистина Израел да унищожи "Хамас" - крайната цел на войната, както я формулира премиерът Нетаняху?

"Ще ви кажа честно, че тук, в Израел това за изкореняването на "Хамас" от Газа, или изтриването на "Хамас" от картата е по-скоро само лозунг - боен вик. И, разбира се, не е много реалистична цел. Според мен Израел трябва да се стреми да нанесе много тежко поражение на "Хамас", да елиминира лидерите й и да унищожи военната й инфраструктура. "Хамас" е много повече от организация. Тя е идеал. Израел няма как да промени съзнанието на палестинците. Затова би било реалистично да се стремим не да унищожим "Хамас", а да свалим режима й, да сринем основите му. Това е постижимо."

• Валерий Тодоров: Конфликтът Израел - "Хамас" е с много тревожен потенциал

• Любомир Кючуков: Сухопътната операция в Газа може да "взриви" целия регион

Ако предположим, че Израел успее да го постигне, какво би трябвало да си постави за цел да се случи след това с Газа?

"Това е основният въпрос от стратегическа гледна точка. Защото от военна е ясно, че се готви навлизане в Газа, сблъсък с "Хамас" там и унищожаване на военните й способности. Но след това ще се изправим пред четири възможни сценария и всички те са лоши. Първите два са даже много негативни. Единият от тях е повторна окупация на Газа и пряк контрол върху палестинското население там. Този сценарий обаче ще струва много на Израел - и военно, и икономическо отношение и в няколко други аспекти. Също толкова лошо би било израелската армия да навлезе в Газа, да съсипе "Хамас" и след това да бъде просто изтеглена. Резултатът ще е вакуум, който ще бъде запълнен от какви ли не - дори по-радикални от "Хамас" джихадистки организации. Местни или от други части на Близкия изток.

Останалите две алтернативи пък не изглеждат много осъществими. По-добри са от предишните, но около тях има твърде много въпросителни. Едната е да бъде убеден Абу Мазен - Палестинската автономна власт - да се завърне в Газа и да поеме управлението там. Палестинската власт обаче е много слаба. Тя едвам удържа контрола върху Западния бряг, пък камо ли да поеме и над 2 милиона души в Газа. Освен това май й липсва и мотивация в този момент.

Четвъртият сценарий, който мисля, че Израел би трябвало да приеме сериозно, е установяване на палестинска администрация, начело с местни кметове, кланови и племенни лидери и фигури от "Фатах" - с активна роля на Египет, Съединените щати и може би Саудитска Арабия. Този вариант, разбира се, не е идеален. Но не е чак толкова лош, колкото останалите."

• Н. Пр. Йосеф Леви Сфари: Няма оправдание за терора, нашата цел е изкореняване на "Хамас"

Въпросът и тук е колко реалистично е това. Палестинците винаги са имали един изтъкнат лидер. Кой би могъл да бъде по-популярен от "Хамас" в Газа?

"В Газа определено има хора, които не подкрепят "Хамас". Да, тази групировка е доминиращата сила там в момента, но има и независими фигури, способни да бъдат лидери. Включително местни членове на "Фатах". Този сценарий не е много стабилен наистина и прогнозите не бива да са твърде амбициозни. Но наподобява случилото се в Ирак през 2003 година след свалянето на режима на Саддам Хюсеин - временно правителство, което с течение на времето да се утвърди и да стане стабилен елемент в палестинската общност. Определено обаче ще бъде трудно да се постигне това и ще отнеме време. Трябва да внимаваме да не излезем наивни."

Не е ли по-добра идеята, за която се застъпват доста изтъкнати фигури на Запад като бившия шеф на британското разузнаване (MI6) Джон Соуърс - за временна международна администрация в Газа, оглавявана от ООН например? Световната организация има вече такъв опит в Косово, Босна, Камбоджа, Намибия...

"Честно казано, не мисля, че това е сериозна идея. На първо място защото Израел има много лош опит с такива международни мисии. Например мисията в Ливан. Временните сили на ООН там имат почти нулев ефект върху "Хизбулла" - не могат да попречат с нищо на тази терористична организация. Освен това не смятам, че през 2023 година, когато вниманието на целия свят е ангажирано с войната в Украйна, ще има страни, които биха отделили войници, които да изпратят в Газа. Затова до каквото и решение да се стигне, то трябва да е с участието по-скоро на сериозните играчи в региона - разбира се, Израел, Египет, който има граница с ивицата Газа, Съединените щати и, както аз ги наричам, позитивните сили от Залива - Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. В никакъв случай обаче Катар. Защото тази държава е твърде тясно свързана с "Хамас" и затова има много негативно влияние. Израел трябва да помисли как след войната да лиши Катар от роля на палестинската сцена."

• Валентин Радомирски: Липсва отговор как службите на Израел изпуснаха нападението на "Хамас"

• Доц. Валентин Вацев: 3:0 за "Хамас" срещу американската дипломация

Какви са шансовете на доминараната от "Фатах" Палестинска автономна власт да оцелее в този хаос? Рейтингът на Махмуд Абас - Абу Мазен - удря дъното. На практика вече 17 години той няма власт в Газа. А и финансовите им затруднения са тежки...

"Много е трудно да се отговори на този въпрос. Не знаем всъщност каква популярност има "Фатах" в ивицата Газа. Тази фракция е разцепена там на поддръжници на Абу Мазен и на конкурента му Мохамад Дахлан, който е в изгнание в Абу Даби. Най-благоприятният сценарий би бил враждуващите лагери във "Фатах" да се обединят и в деня, когато войната свърши, да се окажат способни да поемат контрола поне върху социалните въпроси и обществения ред в Газа. Както и, разбира се, да гарантират спирането на терора срещу Израел."

• Леонид Исаев: Конфликтът в Близкия изток ще бъде потушен, но не и решен

Кой палестинец би бил приемлив партньор на Израел в бъдещи преговори за трайно помирение?

"Отново труден въпрос. Една от най-важните поуки за нас, в Израел след 7 октомври е, че не бива да избягваме и да пренебрегваме палестинския въпрос. Както и да си въобразяваме, че може наистина да нормализираме отношенията си с арабския свят, да преговаряме дори със Саудитска Арабия, без да има сериозен диалог и с палестинците.

Към момента изглежда, че Абу Мазен е приемливият партньор. Той, разбира се, не е съюзник на Израел. Определено за нас той не е много позитивен фактор. Но в сравнение с "Хамас" например той е далеч по-добър вариант. Надявам се, че след войната срещу "Хамас" ще можем заедно с Палестинската автономна власт да стигнем до дълготраен мир."

Президентът на Съединените щати Джо Байдън отправи важно послание към израелското правителство тази седмица - че няма да може да се върне към статуквото преди 7 октомври и че ще трябва, с помощта на градивните международни фактори, да работи за осъществяването на идеята за "две държави за два народа". Осъществима ли е тази обезсмислена през последните години цел?

"Трудно е да се каже. Принципът сам по себе си все още е приложим. Но идеята, както беше формулирана през 1993 година, може би е неприложима вече. Първо защото реално има две отделни палестински общности - в Газа и на Западния бряг. А и на Западния бряг демографските и географските условия са доста променени. През 1993-а там имаше около 100 000 заселници. Днес те са половин милион. Затова мисля, че трябва да заменим "двете държави за двата народа" с две отделни държави. Според мен най-лошият сценарий - кошмарен за Израел - би бил сливането в едно на нашата държава със Западния бряг. Това би било ужасно.

Ако си дадем сметка, че след 7 октомври двете общности не можем да живеем заедно и че съвместното ни съществуване е възможно само като съседи, би трябвало да работим за отделни държави. Много е важно, според мен, да има граници между нас и палестинците."

Рано е може би да се мисли за това, но е важно - какви отстъпки би бил готов да направи Израел на палестинците в името на мира?

"В момента всички израелци са концентрирани върху битката срещу "Хамас", но съм сигурен, че когато войната свърши, обществото ни ще насочи вниманието си върху сериозните и дълбоки въпроси за бъдещето на Израел и палестинците. И ще осъзнае, че само контролирана икономическа помощ за палестинците няма да е достатъчна. Хората ще настояват за решения - стратегически и исторически."