Това обясни пред БНР проф. д-р Емил Паскалев, ръководител на Нефрологичното дружество в България, началник на Клиниката по нефрология и трансплантации в Александровска болница.
По официални статистически данни хроничното бъбречно заболяване е с честота всеки седми-осми човек, което е огромен проблем от медицинска гледна точка, отбеляза специалистът.
Веднъж появило се, то има само прогресивно развитие и връщане назад няма. Затова съвременните терапии, които са достъпни, забавят с до 7 години прогресията и така се отлага във времето развитието на бъбречна недостатъчност, когато "идват други терапии, които са много скъпи и натоварват здравеопазването", посочи проф. Паскалев в предаването "Хоризонт до обед".
Артериалната хипертония и захарният диабет са основни причини за нарушаване на бъбречната функция, подчерта проф. Емил Паскалев. По думите му, хипертониците у нас са над 1 200 000 души, към тях може да прибавим и около 300 000 пациенти със захарен диабет.
"Когато пациентите имат едно такова заболяване или и двете заедно, трябва да мислят, че в един момент има и нарушена бъбречна функция и тя трябва само да се изследва и да се докаже."
По-податливи са хората на възраст над 50 години, които имат основни причини за бъбречна увреда, освен диабет и хипертония – това са мъже с проблеми с простатата, както и жени с анатомични особености, позволяващи мигриране на болестотворни бактерии от уринарния тракт към половата система, уточни той.
Има особености във връзка с възрастта на 60 години, затова самолечението в тази възрастова група не е препоръчително, добави нефрологът.
Проф. Паскалев призова за активно отношение към бъбречното здраве.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Училището “Патиланско царство” в Мъртъл Бийч, щата Южна Каролина, тържествено отбелязва 24 май и краят на учебната година. Децата участваха в празничен концерт, куклен театър и имаха още много приятни преживявания заедно с родителите си. Беше отпразнуван празникът на буквите в неделното училище, създадено само преди 6 години, все още само..
Напредъкът на технологиите дава възможност за развитие на медицината, а оттам и огромна полза за хората. Всъщност става дума за човешки живот и това е безценният принос на съвременната техника и лекарски знания. Как ще се развива отделението по Нуклеарна медицина в Комплексния онкологичен център на Русе разказва кореспондентката ни Ася Пенчева в..
Над 4 милиона българи ще могат да се тестват у дома за два вида онкологични заболявания през следващите шест години. Здравното министерство обяви, че подготвя модерен скрининг за рак на маточната шийка и на дебелото черво, а целта е максимален брой хора да се прегледат, без да чакат на опашка пред лекарски кабинет. Очаква се първите тестове да..
Най-голяма полза от влизането на Хърватия в еврозоната имат големите фирми, които имат внос и износ . За тях беше много положителна крачка, защото се избягват много технически проблеми при вноса и износа. Това коментира пред БНР журналистът Диана Гласнова - българка, която от години живее в Хърватия, също е и кореспондент на БТА. За..
Бела Бенова е фотограф и пътешественик по морските фарове на Европа. Автор на книгата "По пътя на пулсиращата светлина". Няколко изложби по темата. "Връщаме лентата" точно 18 години назад, когато Бела поема на първото си пътешествие, следвайки пулсиращата светлина на българските черноморски фарове, а светлината бързо я повежда към съседна..
УНСС набира стажанти за програма "Езиков приятел" в подкрепа на деца мигранти. Стажантска програма "Езиков приятел" е насочена към студенти, които желаят да допринесат за социалната интеграция и успешното развитие на деца мигранти в България. Инициативата се реализира в рамките на проекта Language Buddy. Програмата търси мотивирани и..
София заема последното, 36-о място в международна класация на мрежата "Чисти градове" за безопасно придвижване на деца и подрастващи. Оценката ни е три пъти по-ниска дори от предпоследния в подреждането . В класацията участват големи градове и столици на държави от ЕС. Проучването "Улици за децата, градове за всички" анализира..
"Да празнуваш език, който е толкова невидим и крехък , е невероятно нещо." Това каза пред БНР писателят Георги Господинов. По думите му,..
" Няма политическо решение за локалите, което да се приложи от днес за утре , защото каквото виждаш като дете вкъщи, това правиш и навън, каквото виждаш,..
Колегите в Симфоничния оркестър на БНР заслужават голяма обществена подкрепа, заяви в интервю пред БНР Нели Трошева, диригент и основател на..