Преди 53 години в българския ефир стартира шедьовър за времето си. През петте си десетилетия програма "Хоризонт" успява да извоюва информационното си лидерство, да отразява обществения интерес, да налага стандарти в журналистиката и нови програмни форми.
За летописите и предизвикателствата пред програма "Хоризонт", която е нарицателно за радиото като медия, за обществената журналистика във всички времена, за този половин век ефир, пренесен във времето с историята на много златни гласове, специален гост в "Нощен Хоризонт" е дългогодишният журналист Валерий Тодоров.
"В радиото има една магия, която може би поне аз не я чувствам така в другите медии, в които също съм работил, издавал съм вестници, ръководил съм вестникарски екипи, работил съм за телевизията, снимал съм документални филми, но в радиото, защото това е може би най-персонифицираната медия, тоест между нас и слушателите има само един микрофон, това е един пряк диалог и усещането за гласа", сподели за "Нощен Хоризонт" Валери Тодоров.
"Гласът носи много повече нюанси, отколкото окото може да улови. Чувства се дълбочината на гласа, умората, чувствата се лъжата, неискреността, така че в гласа има една магия, която носи индивидуалното, носи една интонационна среда, която може да даде много повече от една картинка...
Има някаква сугестия в гласа, който носи повече елементи и аналогии, изпитва паметта повече, отколкото окото...защото, когато по радиото ви разказват нещо, работи въображението ви, вие дорисувате картината, може би точно в това е магията на радиото - как ние си представяме публиката и как тя си ни представя нас", сподели още за БНР Валери Тодоров.
"А когато разсъждаваме за времето и за журналистиката, която е един хроникьор на времето, важният въпрос е какво ние отсяваме от фактите и събитията. Често журналистиката се свързва с теорията за кучето - тоест журналистът е този, който от огромният поток от информация сам решава кое да пропусне, тоест това е субективният фактор - тоест кучето на входа.
А иначе няма добра или лоша новина - новината е такава, каквато е.
Програма "Хоризонт" винаги е бил едно "нахъсано куче", което е пазело и себе си, и другите, и слушателите си, защитавала е и себе си като програма. Защото опити за натиск върху програмата е имало, и винаги ще има, нормално е. Въпросът е как ние се защитаваме и как пазим истината.
Затова говоря и в моята монография – "Медии и време. Журналистика, истина и реалност", за времето и журналистиката. Ние винаги догонваме времето, времето ни изпреварва, тоест времето за нас е един постоянен доминиращ фактор - ще ни стигне ли времето, в кое време работим.
Също така да се научим да отличаваме действителността, истината от реалността. Защото ние колкото и да се стараем да дадем истината, всъщност ние даваме една нова реалност. Тя е подчинена на много субективни фактори, защото когато един репортер е на двучасово събитие и трябва да даде една минута репортаж - коя минута ще даде?
Ето го "кучето на входа" - то трябва с нюх да улови новината, в медийната теория той трябва да отговори на правилото на "5-те К" - Какво, кога, къде, кой и как, и едно - Защо, допълни още Валери Тодоров.
"Затова и в нашата професия ние сме като златотърсачи, с нашите компетентности, ние носим една много голяма отговорност - да отсеем това, което е от най-значимото за публиката. Затова и в нашата професия всеки ден е изпит, днес си сбъркал, случва се, но ако и утре си сбъркал, няма прошка в нашия занаят - или можеш или не можеш, това е изпитанието към самия теб", сподели още Тодоров за "Хоризонт".
Валери Тодоров разказа още как през годините програма "Хоризонт" създава големи имена в журналистиката, имена в новинарството, стандарти в професията, като дължина на репортаж, за новини или за предаване, съотношение говор - музика, 7- 8 години минаваха докато човек получаваше правото за достъп до микрофон, това даде една непозната до този момент динамика, съчетана с професионализма на колегите, посочи още Валери Тодоров.
Валери Тодоров започва да пише активно за вестниците, радиото, телевизията още като студент. По това време е и заместник главен редактор на вестник "Софийски университет". През 1978 г. започва да сътрудничи на Националното радио като нещатен репортер в Столична редакция и водещ в програма "Христо Ботев". След дипломирането си през 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт". Водил е новините и вечерните обзорните политически предавания "24 часа" и "Нещо повече", като едновременно е бил ръководител на екипите им. Като специален пратеник на радиото отразява най-горещите събития и демократичните промени в Източна Европа и Русия. От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на БНР. Под негово ръководство са открити три нови регионални радиостанции на БНР, по негов проект стартира и първото интернет радио в България - Бинар, уникална за страната мултимедийна платформа, съчетаваща аналогови, цифрови и интернет технологии, с аудио и видеоизлъчвания, първият в страната радиоплеър с 6 канала денонощен стрийминг на програми от най-популярните музикални жанрове, с богати архиви от "Златния фонд" на БНР. По негова идея стартира и интернет сайт на БНР с 11 страници на всяка от програмите, на 11 езика, с аудио-, видео- и фотоприложения. Програмите на БНР достигат рекордни исторически рейтинги, безпрецедентно е разширена предавателната мрежа, като са пуснати 96 нови УКВ предаватели за програмите.
Още по темата в звуковия файл.
Как България да напредва? Калин Симеонов – носител на награда "Джон Атанасов", има своя отговор. Страната трябва да задържа умните програмисти. Тази година заедно с Драгомир Попов той е отличен с грамота "Джон Атанасов" в категорията "Ученици и техните преподаватели". Калин Симеонов започнал да се занимава с програмиране от интерес...
Драгомир Попов е един от тазгодишните носители на грамота от наградите на името на Джон Атанасов. Драго е от Перник, учи в Софийския университет и мечтае да програмира алгоритми за игри. Младежът учи софтуерно инженерство във Факултета по математика и информатика . Смята, че "това е поле, което въпреки навлизането на ИИ ще може да устои..
Сертификат за номинация в категория "Джон Атанасов – вдъхновител и създател на таланти" тази година получи Теодор Николов. Той е учител по информационни технологии в плевенското ОУ "Васил Левски". Просто нещата се получават, казва Николов, чиито ученици са неколкократни национални шампиони в STEM конкурси, национални състезания по..
Между олимпиадите и обучението дванадесетокласникът от Софийската математическа гимназия Борис Михов е разбрал еднo - допълнителните усилия дават резултат и учат на отговорност . Благодарение на това Борис е носител на сребърен медал от Международната олимпиада по информатика 2024, на златен медал от Балканската олимпиада по информатика и още..
През септемвр и Българската академия на науките избра нови член-кореспонденти, сред които и проф. д-р Славчо Томов, известен учен, хирург и общественик в областта на медицинските науки. Проф.Томов е сред най-известните онкохирурзи в света , чието име се свързва с хирургията на бъдещето – роботизираната хирургия. Има множество..
" Трябва да имаш очи да видиш и да усетиш безценните свойства на живота , защото иначе може да го намразиш, а тогава и той ще те намрази". Това каза пред БНР актьорът и режисьор Деян Донков и сподели, че вярва в чудеса и често се осланя на вярата. " Аз съм силно вярващ! Вярвам, че Бог е в мен и аз съм в него ! Първият моноспектакъл на Деян..
Проф. Владко Панайотов е гост в "Нощен хоризонт". Той е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии. Поводът за срещата е неговата нова мемоарна книга "Корона от превратности" – един пъстър калейдоскоп от житейски истории, философски размисли..
Кауза "Божик"- така са нарекли благотворителната инициатива хората от санданското село Спатово и техните приятели от фондация "Леб и вино" , чиято..
С около 12 декара може да намалее площта на Природния парк "Сините камъни". Това ще се случи, ако имот край Алпийския дом – навремето резиденция на..
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е..