Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…
"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."
В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?
"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."
Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…
"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."
И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?
"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.

Представители на Българския лекарски съюз, Министерството на здравеопазването и пациентски организации започват национална информационна кампания за безопасни естетични операции и козметични процедури. Организаторите съветват, първо, да се проверява дали салоните за красота са лицензирани и какви специалисти правят процедурите. Над 20 000..
Нов неинвазивен метод за диагностика на кожни тумори се тества в България. Оптичната „виртуална биопсия“ позволява анализ на кожата в реално време, без болка и без риск от белези Нов оптичен метод за диагностика на кожни тумори, известен като „виртуална биопсия“, вече се прилага към университетската болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“ в София. Това съобщи..
Терапия с роботика и виртуална действителност подпомага възстановяването след инсулт Терапия с роботизирани устройства и виртуална действителност се използва у нас като съвременен метод за възстановяване на пациенти след инсулт. Това обясни физиотерапевтът Людмила Зафирова. Последиците от инсулта често включват затруднено движение, пареза на крайници,..
Историкът проф. Иван Маразов представи новата си книга "Тракийски мистерии и владетели”. Той е проучил вярванията на древните траки, валидни и днес. "Най-актуално сигурно е вярата, увереността в бъдещето. За съжаление ние живеем в един такъв свят, който дава много малко надежди. Аз съм на тая възраст и съм уплашен, че мога да преживея две..
"Зохран Мамдани успя да стане кмет на Ню Йорк с последователност и много ясни, кратки и точни послания" . Това каза пред БНР нюйоркчанинът Андон Балтаков , журналист и бивш генерален директор на Българското национално радио: "Икономиката отново се оказа един от големите препъни камъни за всеки един от политиците, чиито имена са записани в..
Светът е изправен пред най-рязкото влошаване на ядрената сигурност от края на Студената война. От едната страна е рухването на институционалните предпазни мерки, а от друга - предизвикателно и неясно ескалиране на реториката от страна на САЩ и Русия по отношение на ядрените опити. Всичко това води към неконтролирана тристранна надпревара във..
Към края на миналия месец по време на посещение на руския лидер в "пункта за управление на Обединената групировка войски" главнокомандващият генерал Валерий Герасимов докладва на Владимир Путин за обкръжаването на хиляди украински войници в Покровск. Оттогава вече близо две седмици тази битка, която не стихва повече от година, се пренесе и в..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..