Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Исландският журналист Егил Бяртнасон: Международните медии са битка между добри истории

Егил Бяртнасон
Снимка: Иван Русланов

Първото нещо, което трябва да знаете за Исландия е, че не ледът я характеризира, а местоположението й като остров. Това означава, че при нас има постоянни ветрове. Вятърът дефинира климатът на Исландия. Когато тръгвате натам, ще искате да сте подготвени точно за това. Имайте предвид, че каквато и да е температурата, тя се усеща много ниска при силния вятър.

Журналистиката и писането стават част от живота на Егил Бяртнасон още в детските му години. Тогава, той работи наравно с възрастните, научавайки повече за своя народ и история…

"Израснах в единствения значим град в Исландия, при който няма излаз на море. Всички останали градове в страната ни са създадени така, че да посрещат идващи кораби. Аз имах късмета или нещастието, зависи как погледнеш на това, да работя наравно с родителите си още от малък. Семейството ми притежаваше местния вестник. Аз съм репортер от първия си работен ден. Това звучи като експлоатация на детски труд, много разпространено е в Исландия. Сега сериозно. Работил съм и в местната книжарница. Там продавахме както нови книги, така и по-стари. Тази работа ме научи на много. Не само за книгите, но и за моята страна. Научаваш например колко много хора в Исландия всъщност са написали книга. Понякога получавах заявка за заглавие, написано преди 30 години. Ровех из рафтовете в книжарницата, а когато го намирах и виждах снимката на автора осъзнавах, че този човек ми е познат. Оказваше се, например, продавачът в местния магазин за обувки, който в един период на живота си е публикувал своя книга. Това е част от нашата култура. Всеки се чувства достатъчно силен, за да напише книга."

В кой момент обаче Егил Бяртнасон решава да посвети книга точно на Исландия?

"Най-важният момент за мен бе, когато завърших образованието си в САЩ. Там трябваше да взема решение. Открих, че има много чуждестранни истории и продукции, които се тиражираха в международните медии за Исландия. Бяха пълни с клишета и лъжи. Помислих си – ако някой оформи различна история за международния читател, сигурен съм, че ще има заинтригувани редактори. Защото международните медии трябва да провокират състезание между добри истории. Няма значение дали става въпрос за България или Исландия. Когато започне да пише книга, авторът често е твърде самоуверен. В моя случай - казвах си, че с лекота ще я завърша. Вярваш в идеята й, иначе изобщо няма да започнеш да пишеш. Работейки в книжарница, вече знаех, че няма достъпни книги, посветени на историята на Исландия. Страната ни е създадена от моряци, които са били достатъчно луди, за да тръгнат с кораб от Северна Европа, преди създаването на компаса и да се установят на празна земя. Цялата тази история е много подходяща за книга, защото можеш да започнеш със страница първа, ден първи. И да я завършиш със сегашно време. Исках да направя това – да обединя всички тези 2000 години в книга. Както обаче можеш да си представиш – съжалих за това си решение. Защото е свързано с много проучвания и чернови."

Тези проучвания го отвеждат до интересни факти, с които Егил преоткрива своята история…

"Това, което ме изненада е колко ужасен е бил животът на исландците през повечето ни история. В миналото сме били най-бедната държава в Европа. Хората са живеели в къщи, направени от природни материали. Дървета, кал, трева… Населението упорито е наброявало под 50 000 души през векове. Животът им е вървял добре и в един момент избухва голям вулкан, който елиминира четвърт от хората. Тези шокиращи събития понякога карат читателя да се замисли защо те са останали на острова? Можели са просто да избягат от там и така историята на Исландия да приключи. Само преди девет поколения народът ни е бил изправен пред глад, също погубил голяма част от хората ни. Това са неща, за които не се бях замислял като исландец. Защото днес сме изключително богати, заради природните ни ресурси."

И стигаме до най-важният въпрос – защо е важно да знаем историята си?

"За Исландия е много важно да се разпознае онова, което ни е създало като нация. Нашата история е създадена от ранните исландци, но не тези, които първи са се установили на острова. Хората, дошли няколко поколения след това пишат историите на ранните заселници. Те са писали на стария нордически език – днес, това е исландският. Ние, исландците, все още четем сагите – поредица от 36 книги. Те са запазени и можем да ги четем все още, да се вдъхновяваме и пазим езика ни. Националното обединение е важно на много нива. За доверието и удовлетворението. Хората са по-щастливи, когато са част от общност. Няма как да оценят страната си, без да знаят нейната история, разказа за "Понеделник вечер" Егил Бяртнасон.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Софийската опера и балет представят "Селска чест“ и "Палячи“

Покана за премиера от Софийската опера и балет . Постановките всъщност са две – "Селска чест“ и "Палячи“ , но както обикновено биват поставяни заедно в една вечер, така ще се случи и сега. Директорът на оперния театър акад. Пламен Карталов е и режисьор на спектакъла, чиито премиерни дати са от 11 до 19 октомври. "Селска чест“ е опера в едно..

публикувано на 07.10.25 в 16:37
Младен Петков

Нова рубрика представя любопитни събития и истории от Щатите

Тази седмица е ефира на предаването “Понеделник вечер” на програма Хоризонт стартира нова рубрика с акценти от живота в Съединените Щати . Дългогодишният ни колега ни Младен Петков всеки понедел ник от Вашингтон в “Американски честоти” ще представя своя поглед върху събития и истории отвъд Атлантика: " Идеята ми за тази рубрика..

публикувано на 07.10.25 в 16:26

Две години по-късно в кибуца Нир оз в Израел животът не е възстановен

В кибуца Нир оз в Израел , който беше атакуван от "Хамас“, две години по-късно животът не е възстановен , но близки на убитите посрещат групи и разказват за ужасите. Само на два километра от ивицата Газа, кибуцът Нир оз е един от първите, които е бил атакуван. 27-годишният Рон Шмицър , който също е бил част от общността сега показва..

публикувано на 07.10.25 в 15:56
Д-р Милена Ангелова

Милена Ангелова: Тотално зловеща е обстановката в Газа

"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р   Милена Ангелова , която се завърна от Газа: "Дали ни харесва или не "Хамас" е дошла на власт след избори през 2006 година . Наистина не е имало избори след 2006 година, но "Хамас" в момента е правителството в Газа. Както Израел има..

публикувано на 07.10.25 в 15:25
Джейн Гудол, Будапеща, юли 2019

Жасмина Георговска: Джейн Гудол беше и винаги ще си остане световна екологична икона

"Джейн Гудол беше и винаги ще си остане световна екологична икона" .Това каза пред БНР  българката Жасмина Георговска от екипа на Джейн Гудол, британската природозащитничка и световноизвестен експерт по шимпанзетата, която почина на 91-годишна възраст.  "Джейн е известна с това, че дори и на 91 години тя пътуваше 300 дни в годината по..

публикувано на 07.10.25 в 11:41

Йордан Цветанов за историята на "Джуниър бенд“

"Оркестър  "Джуниър бенд“  е наследство от моя преподавател по кларнет  Иван Иванов , който аз наследих в един по-скромен състав от няколко деца, които изпълняваха типичните за духовите оркестри маршове и училищни неща". Това заяви пред БНР Йордан Цветанов , диригент на "Джуниър бенд": "В началото мислех да го правя като симфоничен духов оркестър..

публикувано на 07.10.25 в 10:38
Теодора Иванова

Председателят на ДАЗД за случая в Каблешково: При нас няма данни за сексуално насилие над детето

"През изминалата една година от кампанията "Бъди смел, бъди добър!" срещу насилието над и между деца можем да се похвалим с отлични резултати , защото благодарение на кампанията успяхме да привлечем голяма част от обществото ". Това подчерта пред БНР Теодора Иванова , председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД): "В тази..

публикувано на 06.10.25 в 13:53