2
"Укротяване на опърничавата" е една от най-ранните му творби в ренесансовата епоха, където жената в социума, а и в дома е силно подчинена на мъжката воля.
И така, образът на опърничавата се явява като форма на бунт срещу ограниченията в шекспировото съвремие.
Жената с характер, свои желания и стремежи не се вписва в общоприети норми, диктувани от строго мъжкия свят. Такава жена се отличава като личност, носи отговорност и поема риск да бъде различна. Такава жена е ярка, предизвикателна, готова да отстоява своята идентичност. Тук Шекспир залага конфликта между нея и мъжкия свят, в това да остане себе си, но и да открие любовта.
Този шекспиров архетип може да бъде разпознат многократно в литературата, в киното и театъра, като отделни негови черти създават свои архетипове – на капризната жена, на властната жена, на ревнивата жена и така нататък. Така се раждат знакови произведения, стъпващи на противоборството между мъжкия и женския характер, в които жената запазва своите личностни черти и изпъква на фона на мъжката доминация.
В средата на миналия век американският композитор Коул Портър написва мюзикъла „Целуни ме Кейт“ по мотиви от шекспировата пиеса „Укротяване на опърничавата“. За да създадат либретото са помолени семейството на Бела и Самюел Спивак, които по същото време са в разгара на своя брачен конфликт. Така се ражда една история с две сюжетни линии – от времето на Шекспир и от средата на 20 век. Пиеса в пиесата или две истории със сходен сюжет, които доказват, че макар времето да се е сменило героите все още не са решили своите проблеми.
В края на миналата година мюзикълът „Целуни ме Кейт“ имаше своята премиера на сцената на Държавния музикален театър Стефан Македонски. Режисьорското виждане е на Александър Текелиев, а хореографията на Йоана Стоянова. Диригент – постановчик Дориан Молхов.

"Да, действително, в представленията и на сцената най-уместни са лъжите и затова там любовта изглежда толкова невероятна и красива, защото всички искаме любовта да побеждава винаги, а на сцената всъщност даваме живот на мечтите си, каза в "Нощен Хоризонт" Марчо Апостолов, солист в Музикалния театър.
"На сцената обличаме кожата на друг човек и можем да изживеем емоции, които в цивилния живот не можем. На сцената сбъдваме някои от несбъднатите си мечти, каза в "Нощен Хоризонт" Зорница Дамянова, солист в Музикалния театър и с главна роля в "Целуни ме, Кейт".
"Аз съм влюбена в моята роля, отдавна не ми се е случвало толкова да заобичам ролята си. В "Целуни ме, Кейт" играя ролята на Лоис Лейн, която в "Укротяване на опърничавата" изпълнява ролята на Бианка, тя е млада жена, която е много амбициозна, певица от нощни заведения, която обаче иска да стане актриса и да стане звездата на Бродуей, разказа още Зорница Дамянова.
Зорница Дамянова и Марчо Апостолов са солисти на Музикалния театър, които имат главни роли в мюзикъла „Целуни ме Кейт“ - една комедия която предизвиква героите в много комични ситуации и щастлива развръзка.
Целуни ме, Кейт!” е мюзикъл, написан от Коул Портър по либретото на холивудските сценаристи – съпрузите Бела и Самюъл Спивак през 1948 г. Портър е един от най-значимите американски композитори. Ненадминатото либрето на „Целуни ме, Кейт!“ е по мотиви от комедията „Укротяване на опърничавата“ на Уилям Шекспир.
Още по темата в звуковия файл.

В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..