Историята на ничия Пантеон "Майка България“ край Гургулят

Може ли паметник на български герои да бъде ничия собственост? Оказва се, че може. Историята на ничия Пантеон "Майка България“ край Гургулят не е нова. Но покрай призивите за премахване на определените като чужди за нашата история паметници, съдбата на този става особено интересна. Местните хора определят Пантеона като "Шипка“ на Сръбско-българската война. И си го искат, за да го стопанисват. От кого обаче го искат, след като не е ничия собственост? И дали съвременните българи ще имат време да го приведат в приличен вид за 140-тата годишнина от битките, защитили Съединението? 

"Най-лошо е състоянието от западната страна. Повече вятър и валежи идват. Това е от години“.

По-скоро от 38 години. Това констатира кметският наместник на село Гълъбовци Петър Динков. Той показва каква разруха е оставило природата, времето, а май и небрежността на българина към паметта, съхранявана чрез Пантеона "Майка България“, построен край Гургулят в чест на славната победа на България в Сръбско-българската война.  

"Водата влиза между стените. Измръзва и всичко се напуква. Трябва да се вземе специално решение от специалисти“. 

Петър Динков е от онези кметове, които знаят добре как е започнало всичко. През 30-те години на миналия век на мястото имало трикуполна църква.  

"31-ва година се прави копка лично от капитана на боевете край Гургулят капитан Христо Попов“.

Но тъй като местните разчитали на сръбски майстори, те не си дали много усилия и към 50-те години храмът станал опасен. За неговия край допринесли и "младежи след Априлския пленум, които направили един обстрел на самото кубе. Започва да тече и полека-лека се разваля“

Петър Динков си спомня и лобирането на Людмила Живкова през 80-те години за построяването на пирамидата с отсечен връх…. И тържественото откриване… и съвременния упадък на монумента, който обобщава с думите – пантеонът последва съдбата на църквата.

"След 89-та година младежи счупиха и развалиха месинговите надписи. Всичко е дадено на вторични. Откраднаха самите прожектори. Нямаше пазач. Премятане от институция на институция“. 

38 години Пантеонът "Майка България“ все още е ничий. Това показаха и скорошни отговори на депутат към две от институциите. От Министерството на културата казват, че нямат акт за собственост. В Министерството на отбраната пък посочват, че Пантеона е в списъка на военните паметници. Но от това "не произтичат задължения на този етап по опазването и поддържането му". През 2018-та година пък НИПК посочва в отговор на общината в Сливница, че „за недвижимата културна ценност не са определени предписания за опазване“. 

Маргарита Божкова от общината в Сливница събира от 2017-та година подобни отговори в папка. Общината прави това, защото иска да си "осинови“ Пантеона. Да инвестира още пари за посетителки център, удобен паркинг, места за почивка. И да го превърне в туристическа атракция. Но за Маргарита Божкова и общинарите засега това са само планове.

"Трябваше да уточним собствеността на този паметник, за да може да го поискаме. След като никой не го притежава, искаме да го притежаваме ние. Но по закон трябва да го поискаме от областния управител. С писмо на кмета на община Сливница ще се обърнем към областния управител, защото той отговаря за Софийска област и ще поискаме да ни разрешат този паметник да стане наша собственост“. 

Оптимизмът на Маргарита Божкова, че общината в Сливница ще получи за стопанисване паметника идва и от друго.  

"Много сериозен ремонт трябва да се направи на този паметник. Догодина честваме 140 години от Сръбско-българската война“.

Правена преди много време сметка на общината показва, че само възстановяването на монумента би струвало около 265 500 лева.  

"Не  е малка сума за една община. Сигурно и ще набъбне“. 

Но варианти за финансиране имало. Като например чрез инициативен комитет и призив за дарения.  

"Говорим за паметник, който е много важен. Тази война е и за Сливница, и за България, и за Европа, и за света“. 

Ремонт, но в рамките на "всичко възможно“ за оставащите около две години до 140-тата годишнина от Сръбско – българската война може да стане. Това обяснява Димитър Илиев от дирекцията, занимаващата се с военните паметници. Той казва, че има процедура по координация между община, областна управа, министерства и правителство, което отпуска целеви средства за военните паметници. Не я определя като сложна, но казва, че е нужна.  

"До 2025 година ние ще положим усилия, за да направим най-доброто за възстановяване на монумента. Ще направим всичко възможно да ускорим процеса и да не създаваме пречки между отделните институции. Тук ключов е диалогът между институциите – да координираме действията, предвид идващата годишнина. Има такава практика.

Възможен е частичен ремонт. Но ако общината реши да прави цялостен проект, свързан с инфраструктурата и да заложи дестинацията за културен туризъм, трябва цялостен проект. Мисля, че това ще се случи в поредица от години“

Депутатът Димо Дренчев вижда и себе си като гарант, че поне за 140-тата годишнина от Сръбско-българската война през 2025-та година ще се намерят пари за ремонта. Той е човекът, който отправи питанията към институциите за състоянието на паметника, след като с негови колеги от "Възраждане“ видели състоянието му при посещение там.   

"Пари биха могли да се заделят. И в Комисията по отбрана има желание, и в министерството. Мога да се ангажирам да намеря пари от Министерството на финансите. От държавния бюджет се отделят сериозни суми за възстановяване на този тип паметници. Въпросът е да накараме институциите да заработят. Иначе в края на годината тези пари ще бъдат върнати обратно в бюджета“.

Депутатът вярва, че въпросът може да бъде решен бързо и заради единството около историческия факт за стореното от нашите предци. 

"Имаме един исторически паметник, който е безспорен.

Абсолютно прехвърляне на отговорност са писмата между министерствата на културата и на отбраната.

Всички искаме да го запазим, само дете не знаем кой да свърши работата". 

Този четвъртък Димо Дренчев, представители на общината в Сливница и експерти ще се съберат при областния управител на София област, за да начертаят бъдещите действия. 

Маргарита Божкова от общината в Сливница казва, че за да се уточни окончателната собственост вероятно пак ще трябва да се мине през областния управител, през регионалното министерство, през министерствата на културата и на отбраната. 

"Всеки паметник е история и не трябва да я унищожаваме“, казва Маргарита Божкова, която е и историк.

"Как да говорим на поколенията за това какво е било преди нас, ако си унищожим паметниците?“

"Срам ме  е това, което за три дни нашите бойци са постигнали – да защитят Съединението на България, да е в това състояние“, казва и кметският наместник на село Гълъбовци Петър Динков, докато показва съвременното състояние на Пантеона "Майка България“, построен край Гургулят. 

"Това е чисто българска победа и чисто български паметник. Би трябвало да се отдели много по-голямо внимание.

Дано да бъде възстановен. Да каним хората и да разказваме за войната. Това е истинската история на българския войник“