Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кога и как България става космическа държава?

Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров за развитието на космическата наука у нас

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Снимка: Пламена Бачийска

Тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години, а през април ще отбележим и 45 години от излитането в космоса на българина Георги Иванов. За годишнините и за българското присъствие в космоса гости в "Нощен Хоризонт" директорът на института проф. д-р Георги Желев и проф. дн Георги Сотиров, член на Научния съвет в Института.


Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров разказаха за "Хоризонт", че Институтът за космически изследвания и технологии към БАН се създава през 1969 г. като група по Физика на космоса към Президиума на БАН.


България заема 18- то място в ранглистата със своя първи прибор за Космоса, той се казва П1, той е изстрелян през 1972 година, това е първият български прибор в орбита и той дава информация. Служи за изследване на йоносферата и плътността й и характеристиките й.


По този начин България става една космическа държава. Във връзка с честванията на 1300 години България се дава възможност да се направят и да бъдат изстреляни в орбита два спътника - "Интеркосмос България 1300" и "Метеор Природа", като за целта е създадена научна програма и апаратура. 


Единият от спътниците е изцяло с българска апаратура, това са 11 прибора, а другият спътник, който се изследва 11 месеца по-късно е за дистанционно изследване на Земята. Той има около пет български прибора, разказаха още учените. 


Това по думите им е един фундамент, върху по-късно успешно се развива историята на българската космонавтика. Оборудването и на двата спътника е извършено от български учени, а изстрелването само е от руски носители, което е голям успех, който дава възможност след това при подготовката на полетите на първия и втория български космонавти, ние успешно да се реализираме като космическа държава.

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) от 2020 г. Завършил е висше образование в Минно-Геоложки Университет "Св. Иван Рилски" – София. Работи в Института от началото на своята научна кариера от 1998 г. Доктор е по научна специалност „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“. Доцент е от 2015 г. до 2020 г., а от 2020 г. и понастоящем е професор в ИКИТ. От 2015 ръководи лаборатория „Полеви подспътникови измервания” в ИКИТ-БАН. От 2019 г. до момента е член на Научен Съвет на Института. Член е на Общото събрание на Българска академия на науките. Носител е на грамота, почетен знак и медал на ИКИТ и е лауреат на наградата „Варна“. Автор е на над 110 публикации, цитиран е над 230 пъти и е участвал в над 70 проекта с национално и международно значение. Автор е и на над 20 изобретения и полезни модели. Областите на научния му интерес са: дистанционни методи, географски информационни системи (ГИС), геология, геоморфология, геориск.

Професор дтн, инж. Георги Сотиров работи в Института за космически изследвания и технологии – БАН (ИКИТ-БАН). Има близо 25 годишен стаж в ИКИТ-БАН. Заемал е следните длъжности: научен секретар - 2012 – 2018 г., зам. директор -2019 -2021 г. В момента е ръководител на секция „Аерокосмически системи за управление“. Областите на научните му интереси са: аерокосмическа техника; бордово и наземно радиоелектронно оборудване; радиолокация, радионавигация и комуникации; системи за опознаване, системи за разузнаване и наблюдение; трибологични материали. Неговите публикации  а повече от 180.

В предаването ще чуете  още за изстрелването на Союз 33 с Георги Иванов, репортаж на Боян Трайков за излитането на първия български космонавт, както и думи на Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната, думи на Георги Иванов как изглежда Земята от Космоса и какъв е самият Космос.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емил Пеняшки

Емил Пеняшки: Животът не е в крайности

"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..

публикувано на 30.06.24 в 07:39
Мартен Калеев - писател

Мартен Калеев: Мисията на човека е да инвестира в човечност

Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..

публикувано на 23.06.24 в 08:00
Хавиер Милей

Неподражаемият Хавиер Милей - колко ще е търпелива Аржентина към ексцентричния си лидер?

Хавиер Милей, на 53 години, икономист, от половин година президент на Аржентина. Към тази кратка визитна картичка трябва да допълним: аржентинският президент е явление в политиката , към чието управление има поне две и то напълно противоположни гледни точки. Сам той се описва като анархокапиталист и либертарианец . Открито заявява, че ще руши..

публикувано на 22.06.24 в 13:10
Национална Асоциация на Доброволците в Република България - НАДРБ

Ясен Цветков: Имаме огромна нужда от промяна, от реформа, от подобряване на сектора за реакции при кризи

Представете си стихията на природните бедствия – земетресения, наводнения, пожари... Представете си хаоса и отчаянието, когато светът около нас се руши. В тези мрачни часове, когато надеждата изглежда като далечен мираж, се появяват те - смелите доброволци със своята решителност и човечност.  Те са там, където най-много са нужни, готови..

публикувано на 19.06.24 в 09:26
Ирен Кривошиева

Ирен Кривошиева: Мястото на паметник на Стефан Данаилов е в градинката пред Народния театър "Иван Вазов"

"След кончината на Стефан Данаилов, който е баща на моя син, имах едни личен момент, в който исках да направя нещо, но извън този личен момент, идеята ми да има паметник на Стефан е свързана с това, че в неговата фигура ние можем да намерим палитра от изкуство, политика, десетки роли в киното и в театъра , той беше част от Народното събрание,..

публикувано на 18.06.24 в 10:38

Нетипичните личности в следващия Европейски парламент

Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..

публикувано на 15.06.24 в 14:00
Антонина Дуриданова

Антонина Дуриданова: Промени не могат да станат, ако хората не гласуват, това е демокрацията

Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България.  Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..

публикувано на 07.06.24 в 15:11