Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хайрие Салим учи българчета в Чикаго

Хайрие Салим
Снимка: Личен архив

"Не съм си представяла, не съм и мечтала, не съм си и мислила, че мога да дойда в Америка!

Но като малка много се впечатлявах  от американските филми, където пощенските кутии са отвънка, като къщички за птици. Фермите, за които четях в книгите, имаха винаги големи дворове, децата се катерят и се как се крият там...Смятах, че Америка е някаква мистична страна... , разказа за "Закуска на тревата" Хайрие Салим, начален учител в Чикаго на българските деца. 

Учителката Хайрие Салим е гост в рубриката  - “Америка - илюзии и реалности”. Наследила професията на баща си, след 40 години учителстване, тя казва, че не се е изморила да учи децата и не е престанала да обича работата си - нейната  детска и житейска мечта, която по стечение на обстоятелствата превърнала се  в американската й реалност. 

Хайрие Салим става детска начална учителка. За приятелите и за децата, които учи в Чикаго - тя е Мис  Хари. 

27 години Салим учи децата на български в силистренските села Искра, Босна и Суходол, след това прелита океана и вече е учителка на децата на българските емигранти.

През 2007 година дойдох за първи път в Америка, поседях и честно казано не ми хареса. И се върнах. Но като се върнах вече бях останала без работа. Училището беше закрито и така тръгнах да търся работа извън страната. И случайно попаднах, по интернет си намерих една работа в Швейцария, в едно семейство гледах 2 дечица и мислех да се установя там, но нещата така се стекоха ,че трябваше да дойда при дъщеря ми, която беше сама.

"Първата работа, която намерих беше детегледачка в едно българско семейство. Бяха много мили с мене, много добре се отнасяха, много разбрани и съответно аз им отвръщах по същия начин. Там се срещнах с Боянка Иванова, която виждайки как аз работя с тези деца, как се занимавам с тях ме покани да стана учителка в нейното училище. 

Хайрие Салим

Първото, което прави впечатление на всеки новодошъл е, че по улиците няма хора. Всички се движат с коли. А в Швейцария няма такова нещо. Толкова добре е организиран градският транспорт, че изобщо няма нужда от кола...

Другото, което на мене ми направи впечатление в Швейцария, тъй като съм учителка и винаги съм се интересувала от образованието във всяка една страна, в Швейцария съвсем различно са устроени училищата. 

Примерно в Швейцария още от 5-ти 6-ти клас децата се насочват към определени професии. В България по-рано и в гимназиите и техникумите даваха много добра основа, имаше ред, имаше дисциплина, имаше някакво уважение от родителите към учителите, от учениците към учителите, сподели още за БНР а Хайрие Салим.

На въпрос кое е това, което й харесва в Америка, тя каза:

"Няма ги комшиите от входа. Това най-много ми харесва. Човека в този смисъл е свободен, смята детската учителка. 


Още слушайте в интервюто на Елена Цанева с а Хайрие Салим в рубриката "Америка - илюзии и реалности". 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Пламен Пеев

Животът като кратка история, надраскана на салфетката на ежедневието

Поетичната книга на Пламен Пеев "Кратки истории" ще бъде представена на 14 април от 18.00 ч. в Гьоте институт. В стихосбирката са включени творби от 40-годишен период. "Една книга за разстоянията в живота ми, приближаването да някои истини в живота, изричането им на глас. Разказването на истории е част от нашето ежедневие. Когато имаме..

публикувано на 09.04.25 в 12:08
 Шенел Сюлейманова

Шенел Сюлейманова за живота си в Белгия и сърцето в България

В "Родина зад граница" ви срещаме с една млада българка от Северна България - Шенел Сюлейманова , която е влюбена в биологията и преди 12 години тръгва от малкия крайдунавски град Никопол към Брюксел, с амбицията да продължи образованието си в Медицински университет в Белгия и да стане фармацевт. Пътят към реализиране на мечтата е дълъг и труден,..

публикувано на 08.04.25 в 12:10
Кристина Константинова

Кристина Константинова - едно сърце, отдадено на книгите!

Как тупти едно сърце, отдадено на книгите и техния свят? - Отговорът следва в рубриката "Горещи сърца".  Гостуваме в първата у нас кафе - книжарница с благотворителна кауза, която се намира във Враца. Там ни посреща Кристина Константинова. Тя е на 39 години и чете от петгодишна.  Във Враца отвори първата по рода си у нас кафе-книжарница..

публикувано на 08.04.25 в 11:49
Национална библиотека

Кирилицата - преграда срещу културната асимилация

На 6 април 885 г. във Велехрад приключва жизненият път на Свети Методий . Методий заедно с брат си Свети Константин-Кирил създават глаголицата и правят най-важните преводи на християнските богословски книги.  В навечерието на успението на Свети Методий в Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" бяха открити две изложби, посветени на..

публикувано на 06.04.25 в 11:47
Едно от изображенията в изложбата на Guerrilla Girls в София

Знам, чух, видях. Изкуството на непослушанието

"Изкуството да си непослушна" e изкуство на жената боец, но и изкуство на акцията, провокацията, критиката, пърформанса, лекцията и научното проучване. Със смях и разум – така от 40 години жените в американския артистичен колектив Guerrilla Girls отстояват мястото на жените в съвременното изкуство. Емблематично..

публикувано на 05.04.25 в 18:09

Поп(не)културните измерения на българската политика

Ако на фокус в парламента днес е външната политика, то в последно време някои екзотични въпроси се прокрадват в депутатските глави. Кръв или кърма да се лее в Народното събрание бе само едно от многото им скорошни умотворения. През годините късметлиите в тиража с числа до 240 блестят с култура на килограм – от идеи за модна..

публикувано на 02.04.25 в 16:56
проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков

Пазарджик вече има алея на името на проф. Величко Минеков , един от най-популярните български скулптори.  Идеята е на Дружеството на пазарджишките художници, подкрепена от гражданска подписка и единодушно приета от местния общински съвет. Всеки, посещавал Пазарджик знае, че  емблемата на града е сградата на Старата поща, известна сред..

публикувано на 01.04.25 в 07:10