Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Светът всъщност никога не е бил черно-бял"

Златина Русева: Документалното кино днес е най-силната медия и най-силното културно оръжие

4
Златина Русева
Снимка: Личен архив

Златина Русева е една от най-добрите български документалисти. Като режисьор обаче е по-известна в чужбина, отколкото у нас. В годините на социализма в България й спират филмите и тя решава да избяга – не сама, а със съпруга си. Годината е 1986-а. От тогава до ден-днешен Русева живее в Белгия и прави кино, което ѝ харесва. Дълги години работи заедно с международната хуманитарна организация "Лекари без граници", за която създава поредица от документални филми от цял свят – от Африка до Якутия и Тайланд.

Златина Русева е автор на множество ленти, сред които "Смърт в Бали", "Нощем рибите са червени", "Портрет на един човек на властта", "Забравени от войната", "Зелените портокали на Либерия", излъчени от френски и белгийски тв канали.

"Аз съм режисьор по професия и съм практикувала в България. Моите филми бяха забранени тогава и знаех, че нямам повече шансове да правя филми, които да не бъдат политически коректни. Свободата на изразяване на идеи и мисли е много важно за мен, макар че, светът в момента не върви в добрата посока. За съжаление цензурата и автоцензурата доста се увеличават навсякъде. Това беше основното, което ни накара с моя съпруг да напуснем България през 1986 година... Ние бяхме бегълци. 

Първо минахме през Испания и после дойдохме в Белгия. Тогава ситуацията беше много различна. Ние дойдохме без стотинка, без статут, без нищо. Само с една малка чанта багаж. По - малка от това, което човек може да вземе като ръчен багаж в самолета. Всичко започна отново. Целият ни живот почна отново. Интересно е усещането, че ти си в някаква степен никой – нямаш приятели, нямаш идентичност.

Ние получихме много бързо статут на емигранти, но трябваше отново да изградим живота си, отношенията си. Интересно е усещането, че човек е личност в зависимост от отношенията, които създава и една съвкупност от много огледала от хората, които го заобикалят. Докато тук тези огледала бяха празни и отново трябваше да изградим нашия образ. Човек така се замисля за много неща и отново изследва желанията си, амбициите си и нещата, които са важни за теб в живота. 

Това беше тежък период от една страна, но от друга това те кара много да се мобилизираш. Защото, за да развиеш творческа кариера, беше една огромна битка.....

Златина Русева

Ние създадохме филмова къща още 1989 година. Първите неща и филми, които правехме, бяха филми, които никой друг не искаше да ги направи или не искаше да поеме отговорност. Това бяха поръчкови филми, за които имаше много голяма опасност да не се получат. Колеги, на които ги бяха предложили, ме предложиха мен и така започна моята кариера.... Не зная как е при другите, но аз и съпругът ми никога не сме прекъсвали връзката си с България. 

Аз имах възможност да отида да работя във Би Би Си или за "Дойче Веле", защото бях известна със забранени филми, но никога не съм искала да го направя. Никога не съм си позволявала да говоря срещу България, защото това е нашата родина. Това, че ние сме напуснали, е наш избор. Родината е нещо много важно в моите морални стойности. Не можеш да говориш срещу родината си, каквото и да е там, каквото и да е правителството", казва режисьорката.

Златина Русева е артистичен директор на Международния филмов фестивал "Милениум", който е създаден през 2009 г. и ежегодно се провежда в Брюксел. Посветен е на основните цели на ООН за хилядолетието - премахване на бедността, насърчаване на социалните промени и гарантиране на устойчиво спрямо околната среда развитие навсякъде по света. 

По думите на Златина Русева, дълголетието на фестивала се дължи на качеството на филмите, които представя, както и на множеството дебати и семинари, които съпътстват събитието.

Документалното кина се прави от хора, които са ангажирани. Които прекарват много време на терена. Които носят истинска информация и истински герои, което не може да се постигне, ако просто отидеш някъде да снимаш един проект....

Документалното кино днес е най - силната медия и най - силното културно оръжие, по някакъв начин да се информират хората, за да разберат какво се случва в света. Защото днес, особено със социалните медии в интернет, започна едно двуполюсно възприятие на света и на събитията - черно - бяло. А светът всъщност никога не е бил черно - бял. И това донякъде промива мозъците на хората и ги кара да реагират в много случаи неадекватно", казва Русева.

Какво е бъдещето пред документалното кино?

"Мисля, че кинодокументалистиката има бъдеще. Тя се прави трудно, защото доброто документално кино се прави много дълго време. Най-краткото време за един филм е около три години. Но има филми, които се правят по дванайсет години. Това означава, че ти си в една тема и една ситуация дванайсет, десет или пет години. 

Ти следиш живота на твоите герои. Това е изключително тежко и ангажиращо. Още повече, че много от документаните филми са нискобюджетни... Документалното кино остава днес изкуството, което дава една перспектива на живота, която за съжаление в момента никое друго изкуство не може да даде", казва в заключение режисьорката Златина Русева.


Интервю на Даниела Големинома със Златина Русева за "Нощен Хоризонт".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Обущар от Благоевград: Сега съм на 80, а трудовият ми стаж е 83 години

Старите професии, които са на изчезване, и новите, които ще заменят човешките ръце с роботи, коментираха пред БНР двама обущари от Благоевград, чийто трудов стаж е колкото един човешки живот. Данка Попева е на 86 години, а 69 от тях са минали в ремонт на обувки. Колегата ѝ Сотир Николов е на 80, но трудовият му стаж е 83 години , колкото и..

публикувано на 01.05.25 в 14:52
Галин Томов

Галин Томов и нишките на чудесата

Галин Томов е единственият майстор тъкач в района на Априлци. Той тъче икони, а с една от тях - на Богородица,  която вижда насън, кандидатства за вписване в книгата с рекорди "Гинес" . Иконата е с размери 2,20 на 1,5 метра, изтъкана е в 19 различни цвята на 186-годишен стан . "Това е нещо уникално в България и в света. Подал съм..

публикувано на 01.05.25 в 12:05
Галина Мирчева

Галина Мирчева: Човек трябва да спре и да помисли за хубавото в живота

Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Предстои Галина Мирчева да представи първата си книга – "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди. Събитието ще се състои в Художествена галерия "Илия..

публикувано на 01.05.25 в 11:25

Историята на Българските държавни железници - втора част

Най-старият възстановен за движение парен локомотив от музейния парк на държавните железници 26.26 направи два курса от София до Банкя и обратно на Лазаровден. Локомотивът е произведен през 1908 година. За пътниците имаше изненади, свързани с традициите на Лазаровден, Цветница и Възкресение Христово.  Децата получиха образователни подаръци  с..

публикувано на 30.04.25 в 14:06
Дария

Нужни са още 30 хиляди евро до усмивката на Дария

Дария е само на 13. Живее в Силистра и мечтае да бъде отново просто дете – с усмивка, без болка, без страх. Но пътят ѝ към тази мечта минава през битка, каквато никое дете не бива да води – битка за живот. Диагнозата е артериовенозна малформация , рядко заболяване, с фатален край. Всичко започва преди няколко години. Едно неочаквано..

публикувано на 28.04.25 в 19:02
 Екрем Хасан

24-годишният Екрем Хасан – между университета и фермата за крави

Младеж от Ардино избра странен за връстниците му живот - между университета и ферма за крави . Вместо да се забавлява в големия град, той редовно се връща вкъщи, за да помага в семейното стопанство.  Смята, че животновъдството в България има бъдеще, въпреки не доброто в момента състояние на отрасъла. Младежът мечтае, когато завърши..

публикувано на 28.04.25 в 09:36

Емоцията на колекционерската страст: Магията на нумизматиката

Събирането на монети е страст. Правейки колекция, хората си купуват тази емоция. Думите са от едно интервю преди години на нашия специален гост в „Изотопия“. Той е посветил времето си и цялото си същество на нумизматиката - колекционирането на монети.  На вашето внимание: Петър Неделев, председател на Нумизматично дружество "Филипопол“ ...

публикувано на 26.04.25 в 07:05