Доц. д-р Калпачки: Българските невролози знаят как да лекуват инсулт съвременно, но има някои пречки

публикувано на 15.02.24 в 10:54 | Интервю

Доц. Росен Калпачки - Началник Клиника по нервни болести към УМБАЛ "Света Анна София"

Интервю на Ирина Недева с доц. д-р Росен Калпачки и Филип Алексиев в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Българското дружество по инсулт се обърна с отворено писмо до институциите във връзка с Националния рамков договор. Те отбелязват, че промените са добри, защото там са включени предложенията им за съвременна диагностика и лечение на мозъчен инсулт.

Лечението е ясно, но е свързано с финанси и известна логистика, подчерта пред БНР доц. д-р Росен Калпачки - специалист по епилепсия, мозъчни инсулти и обществено здраве.

"През 2005 г. от колегите в Пловдив беше проведена първата интравенозна тромболиза. За първи път беше приложено практически най-доброто лечение, което до момента имаме в острата фаза на инсулт, говорим за първите часове. Това лечение ни дава най-добрите резултати по отношение на възстановяването и преживяемостта на пациента. Инсултът е мозъчен инфаркт. Запушва се съд и оттам нататък мозъчната тъкан умира и то много бързо, в рамките на минути", обясни специалистът.

По думите му тромболизата се осъществява до четири часа и половина след началото на симптомите. "След това имаме още време до шестия час, ако не успеем да проведем тромболизата, да бъде проведено ендоваскуларно лечение, т.е. да се опитаме механично да отстраним този тромб, който е запушил съда", добави доц. Калпачки. Той подчерта, че във формата досега това е било практически невъзможно или доста затруднено. С промените това става много по-лесно, уточни специалистът.

В предаването "Хоризонт до обед" новият председател на Българското дружество по инсулт Филип Алексиев добави:

"Нашето обръщение е, че може да се погледне и за финансовото обезпечаване на този процес. Да, логистично улеснение има, безспорно - всичките ни предложения са приети. По отношение на финансите нещата не стоят така. Оптимизирането реално не се осъществи, защото основната пречка и досега е, че ако една високотехнологична болница успее да свърши всичко това - да се направи и тромболиза, и тромбектомия, всъщност има едно ограничение - че сумарната цена от двете процедури реално не се заплаща от Касата. Заплаща се цената на първата процедура и 65% от втората, което смятаме, че не е справедливо".

По думите му често двете процедури са обвързани. "Това е парадоксът. По-добре финансово ще бъде обезпечено, ако тази болница изпрати болния за втората процедура другаде. В това обаче няма медицинска логика, защото губим време. Това е меко казано нелогично", коментира Алексиев, като подчерта, че и двете състояния са крайно спешни.

Специалистите отбелязаха, че отвореното писмо е написано позитивно, а идеята му не е да се критикува.

Над 40 хил. са случаите на инсулт всяка година, каза Филип Алексиев и добави: "Ако ние можем да предложим медицински и логистично по-добро лечение и ако получим подкрепата за финансовото измерение на проблема, то нещата ще са по-различни за всеки един от нас".

Доц. Калпачки допълни още, че "сме много назад в това, което ни се иска да имаме като успеваемост, като добро лечение и спасяване на човешки животи от инсулт".

Интервюто на Ирина Недева с доц. д-р Росен Калпачки и Филип Алексиев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева