Родител на отвлечено израелско момиче: Разочаровани сме и гневни от безсилие

На страниците на The ​​Mail on Sunday, доктор Айелет Леви - Шахар си припомня деня 7 октомври 2023: Вестта за атаката на ислямските терористи срещу Израел я сварва неподготвена, както и хората от цялата страна. Около 7 часа сутринта Наама й звъни и я утешава, че се крият в защитена стая. Това са последните думи, чути от дъщеря й. 

Скоро близки и познати започват да й звънят. Разпознали са Наама във видео клип, публикуван от терористите в социалната мрежа. В кадър е влачено за косите момиче, облечено в окървавена пижама. Похитителите я натъпкват в багажника на джип. Наама е под земята повече от 4 месеца. 

Освободените заложнички потвърдили,че са я срещнали там. Ранена е. Била е все още в дрехите, с които е отвлечена. С нея има още 17 жени и момичета между 17 и 50 години, отмъкнати от домовете им. Приемният баща професор Ювал Хелед, разказва:

Като специалист по физиология, знам че дори да останат живи, отвлечените в тунелите на Газа ще имат здравословни проблеми, поради недостига на храна, движение, липсата на лекарства и лечение. Имаме сериозни основания да се тревожим за тях.

Наама е на 19 години, спортистка и вярваща в мирното сътрудничество на хора от различни религии и етноси. Причината да бъде в този черен ден в кибуц Нир Оз е, че там е имало сбирка на организация за мир, на която е член. Тя включва американци, палестинци и евреи. Парадоксът е, че 400 души от убитите, изнасилени и отвлечени са доброволци и привърженици на различни организации, подпомагащи палестинците. 

Наама вярваше, че може да се намери общ език, с различните от нас. Мечтаеше да учи дипломация и да се включи в разрешаването на етнически и религиозни спорове, за сближаване на хора, които считат другия за враг. За съжаление, бе отвлечена от палестници, с които се надяваше да има мир и да живеят заедно. Случилото се с Наама и нейните приятели - борци за мир в региона е показателно. Но нито Европейския съюз, нито палестинците, чиито права Наама защитаваше, се включиха в усилията за освобождаването й. 

Ние, семействата на отвлечените, създадохме щаб и лобираме за освобождаването им, запознаваме световната общественост със съдбата им. Те не са военнопленници и не ги защитават световните конвенции. Не знаем къде са и дали се живи и здрави. Дори Червеният кръст не е направил достатъчно, за да стигне до тях. Айелет, майката на Наама стигна чак до ООН. Разговаря с ръководителки на женски и феминистични организации там. Уж й съчувстваха, но няма практическа помощ.  От срещите с представители на различните организации в ООН, усетихме тотално непознаване на логиката на ставащото в нашия регион. 

Да си роднина на отвлечен е също толкова мъчително, колкото да си в тунелите. Всяка хапка ни горчи, като не знаем дали децата ни има какво да ядат. Дочувахме, че ще има споразумение за освобождаване на заложниците. Оказва се напразна надежда. Разочаровани сме и гневни от безсилие. Това е психологическата война, на която терористите от Хамас подлагат близките на заложниците, за да ни накарат да повлияем на правителството да приеме условията им.