Легендите за затвора в Акра разкриват живота на кръстоносците

Тук няма дори паметна плоча за Боримечката, самодейният български артилерист, който се е опитвал да създаде оръдие от ствола на черешово дърво. Знае се, че е бил неук козар, притежаващ сила като Голиат или Самсон, успял да са пребори с мечка и да вземе мечетата й. След разгрома на Априлското въстание няколко дни се крие в планините и търси връзка с ръководителите на въстанието в Копривщица, където е заловен и осъден на вечно заточение. В началото е бил в Цариградския затвор, а после го изпращат в Акра (Акко). В този зандан имало и други българи, които са освободени по тройна сделка след Освобождението на България. Но на 19 януари 1878 г. Боримечката умира и дори не се знае къде му е гроба. Питаме поне какви са легендите и истински разкази за живота в този затвор?

В османски източници се сочи като владетел на крепостта Акра или Акко босненецът Ел Джазар, който победил и заменил предния управител на вилаета, който се стремял към пълна самостоятелност от Високата порта. Както личи от превода на прозвището му (касапина), доста безмилостно се е разправял с враговете си, а и с приятелите си. Дори най-верния си везир оставел с едно око и без нос. На него се дължи непревземаема крепост на Акко (Акра), от която се противопоставил на самия Наполеон, който след 2 месечна обсада открил, че стената е двойна и се отказал. След смъртта на Ел Джазар, крепостта се превръща просто в затвор. Мощните укрепления, опрели се дори на Наполеон, се използвали като затвор. Подобно на много други крепости, занданът в Акко е известен и със своите знаменити затворници. В 1868-1870 г. тук е бил основателят на бахайската религии Бахай Бахаула. През 1870 г. той е пуснат от османските власти, които решават, че е абсолютно безвреден, но му забраняват да се заселва в градовете и той създава първата от знаменитите си градини на 2 км. северно от съвременния град Акко .

За разлика от него надзирателите не са били толкова снизходителни към другите затворници. За най-малкото провинение са попадали в карцера. Разказват за млад затворник, бит жестоко и оставен да умре от раните си, без медицинска помощ. Едва ли Боримечката е чел Граф Монте Кристо, но както повечето затворници е участвал в копаене на тунели с надеждата да избягат. Те не са зеели по-старата история на това място. Там е бил един от най-важните градове на кръстоносците. Завоевателят Салах ал Дин безуспешно го е обсаждал по суша и море. Тогава решава да прибегне до най-старата хитрост- предателството. Един от рицарите, който се е чувствал непризнат, разказал на врага как да превземат града, но освен златото за себе си, е имал едно условие: сградите, прочути със своето великолепие и носещи стиловете на основните европейски градове, от където са или кръстоносците, да не бъдат разрушени а само затрупани. Съвременните археологии трудно, но систематично откриват нови и нови зали, улици, болници, кръчми на кръстоносците, които сега са като тунели под съвременния източен град Акко (Акра).

Но първите помещения на кръстоносците са били открити точно от затворниците, копали тунели за бягство. Известна е легендата за уникалната килия 28. Затворниците дълго време копали тунел, но стигнали до зала от времето на кръстоносците, пълна с вода. Вместо разочарование, те се зарадвали и я използвали като басейн. Друга голям зала е открита от авантюристичен началник на турския затвор. Въвел е разкопки, като профилактика за откриването на тунели за бягство, след като няколко затворника успяват да се изплъзнат. Своя легенда има и турската баня, залепена за крепостта-затвор, където заключениците са водени да поддържат хигиената си. За европейците между тях климата и храната са били причина за много болести - стомашни и други.Само един ден от седмицата бил за хигиена на затворниците. Останалите - за гражданите, разпределени на мъжки и женски дни. Бегълците успели да пробият стената на банята, която води към паропровода. Промъкнали се в женски ден, така че суматохата да е по-голяма. Успели да избягат и да преплуват залива до Хайфа. А банята построена и дарена на населението от Ел Джазар работи и до сега, но като музей.