Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Легендите за затвора в Акра разкриват живота на кръстоносците

В затвора на заточение е бил и Иван Боримечката

Иван Боримечката
Снимка: Личен архив

За повечето българи названието на крепостта Сен Жан д’ Акр е непознато. Става въпрос за бивш град на кръстоносците на територията на днешен Израел, от който е останало само названието Акра (Акко). Там е склопил очи Иван Танков Козарев – прототипа на Боримечката от романа на Вазов „Под игото“. За крепостта и за града, който дори Наполеон не е успял да превземе, и в знак на ярост е разрушил Яфо.
 

Тук няма дори паметна плоча за Боримечката, самодейният български артилерист, който се е опитвал да създаде оръдие от ствола на черешово дърво. Знае се, че е бил неук козар, притежаващ сила като Голиат или Самсон, успял да са пребори с мечка и да вземе мечетата й. След разгрома на Априлското въстание няколко дни се крие в планините и търси връзка с ръководителите на въстанието в Копривщица, където е заловен и осъден на вечно заточение. В началото е бил в Цариградския затвор, а после го изпращат в Акра (Акко). В този зандан имало и други българи, които са освободени по тройна сделка след Освобождението на България. Но на 19 януари 1878 г. Боримечката умира и дори не се знае къде му е гроба. Питаме поне какви са легендите и истински разкази за живота в този затвор?

В османски източници се сочи като владетел на крепостта Акра или Акко босненецът Ел Джазар, който победил и заменил предния управител на вилаета, който се стремял към пълна самостоятелност от Високата порта. Както личи от превода на прозвището му (касапина), доста безмилостно се е разправял с враговете си, а и с приятелите си. Дори най-верния си везир оставел с едно око и без нос. На него се дължи непревземаема крепост на Акко (Акра), от която се противопоставил на самия Наполеон, който след 2 месечна обсада открил, че стената е двойна и се отказал. След смъртта на Ел Джазар, крепостта се превръща просто в затвор. Мощните укрепления, опрели се дори на Наполеон, се използвали като затвор. Подобно на много други крепости, занданът в Акко е известен и със своите знаменити затворници. В 1868-1870 г. тук е бил основателят на бахайската религии Бахай Бахаула. През 1870 г. той е пуснат от османските власти, които решават, че е абсолютно безвреден, но му забраняват да се заселва в градовете и той създава първата от знаменитите си градини на 2 км. северно от съвременния град Акко .

За разлика от него надзирателите не са били толкова снизходителни към другите затворници. За най-малкото провинение са попадали в карцера. Разказват за млад затворник, бит жестоко и оставен да умре от раните си, без медицинска помощ. Едва ли Боримечката е чел Граф Монте Кристо, но както повечето затворници е участвал в копаене на тунели с надеждата да избягат. Те не са зеели по-старата история на това място. Там е бил един от най-важните градове на кръстоносците. Завоевателят Салах ал Дин безуспешно го е обсаждал по суша и море. Тогава решава да прибегне до най-старата хитрост- предателството. Един от рицарите, който се е чувствал непризнат, разказал на врага как да превземат града, но освен златото за себе си, е имал едно условие: сградите, прочути със своето великолепие и носещи стиловете на основните европейски градове, от където са или кръстоносците, да не бъдат разрушени а само затрупани. Съвременните археологии трудно, но систематично откриват нови и нови зали, улици, болници, кръчми на кръстоносците, които сега са като тунели под съвременния източен град Акко (Акра).

Но първите помещения на кръстоносците са били открити точно от затворниците, копали тунели за бягство. Известна е легендата за уникалната килия 28. Затворниците дълго време копали тунел, но стигнали до зала от времето на кръстоносците, пълна с вода. Вместо разочарование, те се зарадвали и я използвали като басейн. Друга голям зала е открита от авантюристичен началник на турския затвор. Въвел е разкопки, като профилактика за откриването на тунели за бягство, след като няколко затворника успяват да се изплъзнат. Своя легенда има и турската баня, залепена за крепостта-затвор, където заключениците са водени да поддържат хигиената си. За европейците между тях климата и храната са били причина за много болести - стомашни и други.Само един ден от седмицата бил за хигиена на затворниците. Останалите - за гражданите, разпределени на мъжки и женски дни. Бегълците успели да пробият стената на банята, която води към паропровода. Промъкнали се в женски ден, така че суматохата да е по-голяма. Успели да избягат и да преплуват залива до Хайфа. А банята построена и дарена на населението от Ел Джазар работи и до сега, но като музей.

Повече чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57
Лияна Панделиева в ролята на Недялка Шилева

Панделиева: Горда съм, че години наред бях в ролята на Недялка Шилева - голямоконарската Райна княгиня

Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..

публикувано на 06.09.25 в 08:00
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39