"Най-ярките ми спомени като дете са от празнуването на Великденските празници, както и Лазарицата от предната седмица, сподели за "Хоризонт" писателката Виктория Бешлийска.
"По нашия плевенски край този празник е много тачен и обичан. Момичетата се обличат в носии, окичват се с цветя и лазаруват, което ще рече, че обикалят съседните къщи, пеейки за бладенствие и здраве на стопаните, за което получават яйчица и малки подаръчета, в това се състоеше лазаруването от моето детство в село Гиген и това все още се пази.
На Велика събота баба месеше козунаци, а ние й помагахме. Ние много обичахме аромата на ванилия, на лимонови кори, на захар, на масло...След това отивахме на другия ден на черква, ако тя беше отворена. Това са изключителни съкровени за мен спомени, които показват една много дълго пазена и предавана традиция, сподели още Бешлийска.
"В онези времена семействата бяха много по-свързани, не бяха така разпръснати като днес. Много по-често децата се гледаха от бабите и дядовците на село...Родителите по-често живееха с възрастното поколение и това даваше възможност всички заедно да минават през всички трудности и през всички радости...
В днешно време всички ние, много повече номадстваме, пътуваме и сме много по-пръснати. Възрастта за пенсиониране е по-висока и хората са принудени да работят...
Тази загуба на връзка между поколенията, води и до загубата на духовност. Защото ние знаем, че възрастните хора държат един духовен и сърдечен център, който е необходим на всички онези, които обикалят около тяхната орбита. Те по един или друг начин пазят родовия и семейния закон, те придават друг тип послание, сподели още писателката.
По думите й, има много вярващи хора, но те не говорят за вярата си. Не говорят за връзката си Бога, за това си има и историческо обяснение, каза тя.
"Проблемът за мен е как ние общуваме с Бога, как се молим. Ние много по-често се молим, отколкото да благодарим! Да благодарим на Бога, че сме тук, сме живи и здрави, че са добре близките ни, че имаме това, което имаме...
Когато се молим, ние дори не се молим, а предимно искаме! Според мен трябва да обърнем повече внимание на това как общуваме с Бога, какво е съдържанието на молитвата и как става това, каза още Бешлийска.
Писателката посочи още, че трябва да търсим Бог не само, когато сме в беда, но и когато сме в радост, че не трябва да залитаме толкова често по чужди религии или учения, защото за всеки от нас е по-ценно да покорим върховете в собствената си страна, отколкото да търсим чужди върхове...
Още по темата в звуковия файл.
Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата. „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..
Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..
В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР. На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..
На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..
За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..
90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..
Традиция е всяка година през месец януари Българският камерен оркестър - Добрич да изнася образователни концерти пред ученици от града. Постепенно интересът към инициативата се разраства и на 13 януари 2025 г. съставът покани младежката публика на три последователни събития в Органовата зала на Добрич, която има капацитет 550 места. Така само за ден..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
Данъчните закони ще бъдат преработени и бюджетът ще бъде преработен . Това заяви пред БНР Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...