Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Национална подписка настоява за доклада за състоянието на мониторинговата система за въздуха

"Знаем какъв е съставът на въздуха на Марс, но не и какво дишаме на улицата, на която живеем, или на автобусната спирка", казват от екоорганизациите

| Репортаж
Снимка: Здравка Маслянкова

Какъв въздух дишаме – въпросът може да е риторичен за гражданите, но няма официален отговор от държавата. Екологични организации от страната започнаха от Велико Търново национална подписка, с която искат Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околната среда да публикуват доклада за състоянието на националната ни мониторингова система за въздуха. От документа се очаква да стане ясно какви са проблемите и измерват ли се ефективно и качествено замърсяванията на въздуха. 

Неправителствените организации, които се борят за по-чист въздух в градовете, настояват да получат доклада, който би трябвало да е готов още миналата година, за да стане публично достояние какви са проблемите в националната ни система за измерване чистотата на въздиха, посочи Ивайло Попов от сдружението "За Земята", част от гражданското обединение "Дишай, България":

"Ние вече сме открили редица проблеми, например в София с някои станции, и в други градове сме открили проблеми, но искаме да видим това, което институциите смятат за проблем, за да може публично, открито да се признаят тези проблеми и да започне да се работи по тях, така че в най-скоро време да можем в България, в градовете, в които се измерва въздухът, да знаем, че се измерва правилно, обективно, за да знаем какво дишаме. И по-важното е на база на тази информация да се предприемат адекватни мерки, така че да дишаме въздух, който не ни убива и не ни разболява".
Подписката може да бъде намерена във фейсбук страницата на "Дишай, България". Няма срок за нейното събиране преди да бъде внесена пред министъра на екологията – било то служебен или следващ от редовното правителство:

"Към момента адресираме към служебния министър. Надяваме се да уважат правото на гражданите да знаем какво се случва в България, какво се случва със системата за качеството на въздуха и какво се случва с въздуха, защото според всички български и европейски закони имаме право на тази информация и тя не бива да бъде крита. Това криене създава още по-големи съмнения и притеснения за това, че институциите не измерват по правилния начин качеството на въздуха и се прикриват някакви проблеми".

От неправителствената организация са поискали доклада по реда на Закона за достъп до обществената информация. Завели са административно дело срещу мълчаливия отказ.
Русе е един от българските градове, станал пословичен с мръсния си въздух от 90-е години и до днес, когато новите инвеститори продължават да изпускат вредни емисии. Проблемите стават комплексни, а хората, които подаваме сигнали, сме привиквани в полицията за обяснения, разказа Ивелина Петрова от сдружението "Дишай, Русе":

"Става дума за залпови, нощни, неорганизирани емисии, които ни тровят. Подаваме сигнали. В началото на годината затворихме и Дунав мост. Дойде министър Юлиян Попов. Получихме поредните обещания за създаването на комплексна комисия, която ще направи комплексни проверки и комплексна програма. Проблемите ни станаха комплексни, защото се оказа, че с нашите сигнали до институциите ние ги тормозим. Бяхме привикани от полицията, обвинени в престъпление срещу околната среда и дивата природа, заради това, че подаваме сигнали и заради това, че искаме информация по ЗДОИ от РИОСВ. Сега прокуратурата се е самосезирала въз основа на нашите показания и е образувала досъдебно производство. Сега сме викани като свидетели този път, за да се съберат данни за замърсяване в Русе".
В Димитровград хората си поеха глътка въздух след огромните проблеми, които имаха със замърсяванията от ТЕЦ 3, разказа Веселин Вълев от сдружението "Дишай, Димитровград":

"ТЕЦ 3, заради ниската цена на електроенергията, спря дейност, но това не означава, че отново няма да започне и това ни притеснява. Организирахме няколко протеста и целта ни беше да оповестим същинския проблем сред хората и те да го осъзнаят, че болестите не идват само от вирусите. Ние сме регион с онкоболести и респираторни заболявания при децата. Съмненията ни са, че са от замърсения въздух, въпреки че е трудно доказуемо".

В Димитровград хората може да видят параметрите на въздуха, но не съвсем и затова си викнали неволята на помощ, разказва Христо Христозов:

"Мониторът, който отчита резултатите от станцията, е поставен вътре във фоайето на общината и хората в свободното си време, когато излизат на разходки, нямат достъп до него. Ние направихме вече няколко системи, с които информираме гражданите, имаме собствена измервателна станция. С нея създадохме вайбър канал, който автоматично при превишение на определени параметри, сигнализира хората. Когато детето ти играе в парка, не знаеш какъв въздух диша и дали това не е вредно за него. Вярвам, че държавата ще ни чуе и ще знаем какъв въздух дишаме. Трябва добра воля и да няма политически пречки за това. Трябва да се покаже какви са проблемите, за да може да се търси тяхното решение".

Във Велико Търново с европейско финансиране общината изгради две малки станции, които са в паркова среда и основно мерят замърсяването с фини прахови частици. Станция има и голям инвеститор в дървопреработката, който великотърновци винят за мръсния въздух в града. Замърсяването идва и от трафика, а зимата от печките на дърва и въглища, за чиято подмяна има осигурено финансиране, но не и осезаем интерес сред гражданите. Великотърновци са в пълно неведение какъв въздух дишат, коментира Роман Рачков от "Дишай, Велико Търново":

"Ако говорим за официалната система за мониторинг, дори да видят нещо, то ще е за състоянието на въздуха в Горна Оряховица, защото единствената станция на Изпълнителната агенция за околната среда, която е част от мрежата за национален мониторинг, е в Горна Оряховица, което по никакъв начин няма да покаже каква е чистотата на въздуха в града".

Роман Рачков предлага да се изгради система, която да се внедри към системата на електронните табла на автобусните спирки във Велико Търново и поне на тях хората да виждат някои от параметрите на въздуха, измервани от двете общински станции.

Знаем какъв е съставът на въздуха на Марс, но не и какво дишаме на улицата, на която живеем, или на автобусната спирка, казват представителите на екологичните организации и продължават да искат от държавата публичност на информацията за чистотата на въздуха.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50

Второто висше да е платено от държавата – какви ще са ефектите?

Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев.  Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..

публикувано на 27.03.25 в 11:15

Vihra AI - чатботът, който помага за перфектното CV и връзката с работодателите

Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа.   Инициативата тръгва от статистика, според която..

публикувано на 27.03.25 в 10:17