Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Делът на подкрепящите малки формации, които не влизат в парламента, варира от 25% до 7%

Стефан Георгиев: Негласуващите отказват да легитимират елит, който не защитава интереса им

Зад "Всички са маскари" се крият множество фактори, категоричен е социологът, съавтор на изследване за непредставителната демокрация

| Интервю
Стефан Георгиев
Снимка: БГНЕС

"Голяма част от българските граждани казват - този политически елит не защитава нашият интерес, поради което отказваме да го легитимираме. Не е просто – отегчих се или понеже са шести поредни избори, няма да гласувам. "Всички са маскари" е клише. Зад "Всички са маскари" се крият множество фактори – това, че не живея по-добре, въпреки всички декларации и обещания, несъответствието между предварителните заявки на политическия елит и последващите действия."

Това каза в интервю за БНР социологът Стефан Георгиев. Той е един от авторите на изследването "Непредставителна демокрация", съвместно с Петър Банков и Станислав Додов. Изследването е подкрепено от фондация "Фридрих Еберт".

Снимка: БТА

В нашата публичност не се говори толкова много за представеността в политическия процес. По-тесният фокус е кой е гласувал, посочи Георгиев.

До деня на изборите обикновено дискурсът се свежда до желаното, а след деня на изборите – до възможното, което води до друга порция разочарование, допълни социологът.

"Става въпрос за абсолютно критично отношение към начина, по който се произвежда политика у нас и преди всичко резултатите от тази политика."

Георгиев обърна внимание върху гласуващите за малка формация, която не прекрачва бариерата от 4%, което ги прави автоматично непредставени. През годините този дял варира – от 25% до 7%. Обикновено когато има нов политически актьор или формация, която успява за първи път да мобилизира и има мобилизационен потенциал, тогава разпръскването сред по-малките формации намалява, уточни той.

От появата на квадратчето "Не подкрепям никого" до момента се наблюдава възходящ тренд – расте броят на хората, които отиват да посочат точно това, изтъкна социологът, като припомни, че на последните парламентарни избори тази възможност са избрали 109 000 души.

"Това не е избирателна пасивност и отказ от участие в политическия процес. Това е целенасочен политически акт на немалка част от българските гласоподаватели."

Друга група е тази на номинално представените, които гласуват за влизащи в парламента, но реално не се чувстват представени, отчита Стефан Георгиев, който се позовава на данни от изследването.

"Със сигурност въпросът за легитимността е един от най-сериозните, един от най-наболелите."

Неволно започваме да приравняваме един или друг етнос с купения и контролиран вот. Една или друга категория от обществото е по-податлива към купуването на вота. Може би това е свързано с крайна бедност, а не с етническа идентификация, коментира Стефан Георгиев в предаването "Неделя 150".

Относно демографския профил той отбеляза, че противно на масовите схващания най-възрастната част от населението е по-слабо представена в Народното събрание спрямо дела на хората в активна възраст.

"По-скоро хората в активна възраст и в по-големите градове са по-добре представени, отколкото хората в малките градове и селата."

Георгиев обобщи, че голяма част от негласуващите смятат, че политиците не работят за тяхното добруване.

"Много голяма част от нашето население, особено по-нискодоходните групи в по-малките населени места, не припознават полза от начина, по който се случва политиката у нас. Поради което много по-често такива хора казват – предпочитам да не легитимирам този политически елит, който играе против моя интерес."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гледка към Катедралния храм Св. Александър Невски през една от ремонтираните фасади на НХА

Арх. Стефан Добрев: В ремонта на НХА вписваме и старо, и ново. Всяка сграда е огледало на епохата

"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..

публикувано на 22.08.25 в 10:55

Кой и защо възпрепятства медиацията при съдебни дела?

Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане.  Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..

публикувано на 22.08.25 в 09:47
Проф. Симеон Ананиев

Проф. Симеон Ананиев за процедурата за избор на жп превозвачи: Порциите са разпределени

България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост.  Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..

публикувано на 21.08.25 в 10:40

Eлектронна здравно-профилактична карта за децата. Край на опашките пред педиатрите?

От 1 септември специалистите от здравните кабинети в детските градини и училищата у нас ще имат електронен достъп до медицинската информация за децата, така че да не се налага на родителите да я представят на хартия. Това улеснение е заложено в изцяло нова наредба за тези кабинети, която все още е на обществено обсъждане, но след 25 август може да..

публикувано на 20.08.25 в 10:10

Вода газим, жадни ходим - защо се стигна до повсеместно безводие?

Брезник е на воден режим от ноември 2024 г. Към момента има повишени количества на манган – според експерти поради пониженото количество вода в питейния язовир , който захранва града. Той прилича на локва . Това разказа пред БНР Стела Панова, организатор на протести срещу безводието в Брезник. Тя уточни, че в дългосрочен план има проекти..

публикувано на 20.08.25 в 09:00

Доц. Иван Малкодански: Трябва да се обединим, за да докараме вода до Плевен

" Проблемът с липсата на вода в Община Плевен е изключително голям. Той не е от вчера или от днес, той е натрупван с години. Климатични условия, амортизирана мрежа и множество фактори породиха този тежък режим, който имаме в момента".  Това заяви пред БНР подпредседателят на Общинския съвет в града доц. Иван Малкодански. Днес той свиква..

публикувано на 20.08.25 в 08:50

Троянският манастир отбелязва своя храмов празник

Троянският манастир "Успение Богородично" отбелязва своя храмов празник днес.  Чудотворната икона на Света Богородица Троеручица е пренесена в Троянския манастир от монаси от Атон още през 1600-та година. Повече от 4 века тя продължава да помага със своите чудеса. И днес, на Успение Богородично, вярващи дойдоха в Троянската Света обител да се..

публикувано на 15.08.25 в 15:31