12-часовото дежурство на екип от лекар и медицинска сестра започва с преглед за изправността на апаратурата в хеликоптера, казва анестезиологът д-р Мартин Малчев. Той е на 30 години, работи в "Пирогов", с тесен опит в интензивното лечение. Не е участвал в мисия, но иска да трупа нови знания за медицината във въздуха.
Преглеждат се и две спешни чанти за оказване на спешна помощ на деца и възрастни.
"Травми, инфаркти, инсулти, всякакъв тип патология може да се обработи с въпросното оборудване, което е в чантите", пояснява д-р Малчев.
Сигналът за пациент, който се нуждае от въздушна медицинска помощ, минава през координационна централа. Оттам вземат решение за изпращане на хеликоптера, следва комуникация с авиационния оператор.
Медиците са обучени да работят с апаратурата в хеликоптера, как да общуват с пилоти, авиобази, въздушната кула и с болниците. В машината се побират шест души, в това число и пациент. Заради ограниченото пространство някои процедури се извършват по-трудно, разказва д-р Малчев и дава пример с дефибрилацията – коригиране на сърдечния ритъм с ток:
"Пациентът, ако не е перфектно обезопасен, може да се създаде контакт с електрическата мрежа на самия хеликоптер и това да доведе до неизправност на самите електрически мрежи. Това не представлява проблем за пилотите, защото те могат да минат на ръчно управление, ако се наложи."
Медиците в хеликоптера разполагат със специални слушалки – шлемофони, с микрофони, изработени специално за летене, като изолират вибрациите и излишните шумове.
"Няма абсолютно никакъв проблем в комуникацията между нас и пилотите – всичко се чува кристално ясно и спокойно."
Част от оборудването на хеликоптера са машини, дозиращи прецизно нужните лекарства, и вентилатор за кислород, адаптиран да издържа на вибрациите във въздушната линейка. Въпреки че до момента хеликоптерът не е летял до място с инцидент и пострадали хора, медиците са наясно с протокола за действие.
Хеликоптерът може да кацне на поляна, стига да няма дървета и други обекти, застрашаващи безопасното приземяване и излитане. Първото правило в авиацията е безопасността на екипажа, следвана от тази на пациента, припомня д-р Малчев. Според него спешната помощ по въздух е много по-голямо предизвикателство от наземната, заради стриктното спазване на определени правила.
За да станат част от екипа на спешната помощ по въздух, медиците минават през тестове за физическа годност и психологическа издръжливост. Ако по време на мисия екипът прецени на място, че пациентът не е в състояние да лети, може да откаже да го транспортира. Възможно е също метеорологичните условия да не позволяват на хеликоптера да излети или да кацне.
Ние нямаме дори зародиш на системата ХЕМС, подчерта експертът. По думите му, "всичко е пиар".
"Румънците ясно ни показаха какво е ХЕМС. Това, което в момента показваме, винаги сме го имали, и то с много по-добра комуникация и координация. Военните не са спирали да го правят."
"Тук всичко е на политическа основа. Всичко е пълна имитация", смята експертът.
Единственият, който избира площадка от въздуха по системата ХЕМС, е пилотът, обясни инж. Боновски.
"Какви са тези площадки, които ще се правят в момента? Напълно излишно е това нещо", заяви той относно започналите действия за изграждане на площадки на Витоша.
Нито една от площадките, които в момента се сертифицират, не е започната сега, уточни и настоя:
"Всичко в сегашно време е пълно имитиране на дейност."
В планината медицинският хеликоптер не служи за издирване на хора, той извършва единствено медицинска мисия, каза още инж. Мариян Боновски.
В повечето случаи хеликоптерите по ХЕМС не използват лебедка, а кука. Лебедката тежи около 90 кг и за нея е необходим оператор. Куката тежи между 8 и 15 кг и може да се използва самостоятелно от пилота. Въобще не сме заложили кука в изделието, коментира Мариян Боновски в предаването "Хоризонт до обед". Според него трябва да искаме от производителя следващите хеликоптери да са оборудвани с кука.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Държавата да може да финансира второ и следващо висше образование или образователна степен - идеята е на просветния министър Красимир Вълчев. Според изпълнителния директор на Институт "Отворено общество" Георги Стойчев ако идеята се реализира, част от хората, които ще се възползват от нея, частично или напълно ще трябва да се оттеглят..
Може ли изкуственият интелект да направи по-лесна връзката между младите хора и бъдещия им работодател? Решения предлага компанията JobTiger, която следи от близо тенденциите на българския пазар на труда, но също и съпоставя нуждите на бизнеса и нагласите на новото поколение кандидати за работа. Инициативата тръгва от статистика, според която..
Извършителите на престъпленията с животни в Перник вероятно имат антисоциално разстройство, но това не означава, че не могат да носят наказателна отговорност. Това заяви за БНР психологът доктор Валерия Витанова , главен асистент в катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" във Философски факултет на Софийския..
Продължава изготвянето на Бележник 2025 на Националната мрежа за децата. Анализът се изготвя от десетки независими експерти и включва оценка за напредъка на държавните институции в различни области. Оценката на детското правосъдие през 2024 г. беше "Добър 3,77" , припомни пред БНР Георги Еленков - юрисконсулт, директор "Политики за децата" към..
Детството, социалната среда, травмите, любовта на родителите, всичко това оказва влияние върху поведението и отношенията ни като възрастни . В комуникацията си с другите, емоционално отдаваме част от себе си и съответно акумулираме от тях техните настроения и нагласи. Оглеждаме се едни в други и си влияем. Това ни издига или руши. Може..
Хазартът е част от ежедневието на почти всяко българско семейство. Той е феномен, за който все по-често ще се говори . Това заяви пред БНР Иван Кънчев от Сдружение "Българска история". От сдружението подеха инициатива да им бъде предоставено рекламно място, което срещу заплащане те да ползват, за да бъде написано " Наехме този билборд, за да..
Как една сива сграда, в която стотици хора всеки ден търсят работа, може да стане пространство за изкуство и да вдъхне оптимизъм, знаят в русенската..
"Външната политика на българското правителство е заплаха за националната сигурност" . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...