Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

Снимка: Ася Пенчева

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България?

Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура 

Отзвук от 19-та Световна среща на българските медии в Одеса

Българският дух в Общобългарския културен център в Одеса

Първата спирка от журналистическата обиколка в украинската част на Бесарабия бе село Камчик. През социализма Сталин го преименувал на Заря, но с независимостта на Украйна отново си връща българското име - да напомня на всички как прародителите им тръгнали от селата край Камчия и построили домовете си в мирната земя.


Тук живеят само българи и посрещат гостите си по български - въпреки войната с изобилие на трапезата и музика.

На подредения и чист площад има специално място за паметника, открит официално през 2021 г в чест на 190-та годишнина от основаването на селото. 

Елена Арнаудова

Елена Арнаудова, учителка по български език в училището и директорка в Двореца на културата, ни води към това място за памет и почит.

46 семейства били и се разрастнали до 5500 жители. Хората в Камчик не увеличават българския род, а го умножават. А камъкът, от който е направен паметника, също не е случаен, а символен, казва предприемачът Георги Чикликчи.

Георги Чикликчи

Георги Чикликчи е един от основните спонсори на всички културни прояви в селото, на въпроса как му се отразява войната, ще има ли сили за помощ на певците и танцьорите, бизнесменът е оптимист, че скоро този ужас ще свърши. 

И докато си говорим, а музикантите свирят Дайчовото, отново сирени за въздушна тревога раздират синьото небе на селото.

Всяка среща с българи, които поколения вече живеят извън родината и въпреки всичко са запазили езика и идентичността си, е като искрица любов към България, която ни е нужна, за да разгори позатихналите от ежедневие въглени на родолюбието.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на чешмата с кристална вода край Доспат, дар за хората от рода на Красимир Рашилов

За да има вода, трябва да има гора, казва мъдро Красимир Рашилов - 86-годишен майстор-чешмар от Доспат.  По думите му, водите, които извират от Родопите, са кристални, а държавата е обърнала гръб на природата и водните богатства.  "Любител съм на природата, на водата, на гората и на всички останали природни забележителности. Затова хрумна ми..

публикувано на 07.08.24 в 20:26
Изпепелени домове във Виня дел Мар, Чили, 4 февруари 2024 г.

Как се бори с горските пожари Чили - страната, в която всички пожарникари са доброволци?

Чили е латиноамериканската страна с най-дългата територия в света - над 4600 км. Тази ивица осигурява изключително разнообразна екосистема от север на юг, като започва с най-сухата пустиня в света - Атакама, преминава през зона с гори, джунгли и езера и завършва със смятаната за най-чиста в света природна зона - Патагония,..

публикувано на 07.08.24 в 19:22
Поглед от италианското селище Кастелина Маритима към морето, което не се вижда от високата влажност.

Италия не помни толкова продължителни летни горещини

В Италия лятото е с продължителни горещини, придружени с висока влажност. Времето е тежко. Отразява се на хората, на селското стопанство и на природата. В 14 от общо 20 региона беше забранена поетапно от края на юни трудовата дейност на открито между 12 и 16 часа местно време. Наредбата е в сила до 31-и август. Хората не си спомнят морето и..

публикувано на 07.08.24 в 18:19
Владимир Николов

Изследването на мезозойската гръбначна фауна и динозаврите е прохождащо научно направление у нас

Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път.  "Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът..

публикувано на 07.08.24 в 12:25
Краеведът от село Звиница Мухарем Алиосман

Сбъдва ли се пророчество на три века България да се превърне в пустиня?

Пророчество на повече от 300 години вещае превръщането на южните Балкани в пустиня заради температурни катаклизми и засушаване. Предсказанието се свързва с гръцки светец и се разпространява сред мюсюлманите - алиани в Източните Родопи, където в последните години десетки села страдат от липса на питейна вода. За повече от 30 милиона..

публикувано на 07.08.24 в 10:38
Проф. Николай Ненов

Когато западните курортисти "насаждаха буржоазното влияние от капиталистическите страни"

Години наред България се опитва да направи от туризма индустрия по модела на Италия и Гърция. Успехите са съмнителни, но пък е важно да се отбележи, че е имало времена, в които чужденците не са били добре дошли в страната ни.  През август, когато слънцето е закачено за небето и няма мърдане, над цялата ни страна като че ли виси табела с..

публикувано на 06.08.24 в 16:02

Вкусните палачинки на Иван Чолаков привличат туристите в Китен

Иван Чолаков е добре познат в Китен с вкусните палачинки и бургери, които продава от 15 години в курорта. Преди това е работил 13 години в Албена и 10 години в Златни пясъци. Казва, че в Китен идват предимно български туристи. Някога е бил посещаван от чехи, словаци, поляци. Преди години са идвали и деца от Русия и Украйна. Политиката обаче е..

публикувано на 06.08.24 в 11:54