Фотографията дава възможност да разказваш.
Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф.
"В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме вълнуват. С фотографията това е възможно", обясни той и заяви:
"В България съм си казал, че ще съм актьор, в България няма да съм фотограф. Ще имам много голяма изложба следващата година, но няма да бъде в България".
Той сподели, че в момента разработва два свои проекта:
"Влизам в затвора в Белене и контактувам с лишените от свобода по един невероятен начин. Това няма да бъде само фотографски проект. Оказа се, че това е проектът на моя живот, с който си наместих много неща в главата. Мога да кажа, че се промених много като човек в рамките на 7 месеца. Предстоят ми още няколко месеца, в които имам разрешително да влизам там. Историите, с които се сблъсках, личностите, които видях вътре, разчупиха изцяло клишетата в главата ми. Радвам се, че съм широко скроен човек. Тествах го. Защото влязох със своите предразсъдъци, страхове и уплах какво ме чака. В същото време се оказа, че те са хора като нас и всеки път се връщам от там с много истории и впечатления. Започнах да самоанализирам себе си как възприемам това, какво ми причинява и какво се опитвам да изгладя в главата ми. Започнах и да пиша, защото искам да се освобождавам от този товар".
Водя се от моя инстинкт и любопитство, някой ден снимките ще имат свои послания, каза още Владимир Карамазов:
"Големите послания се формират по-късно в годините. Знам абсолютно ясно какво искам да направя в затвора. След това и с всички тези общества, които са табу в нашата държава, също искам да направя нещо. Но за това ми трябва време, за да обмисля точно начинът, по който трябва да стане. Съществуват много типове затвори. Затворът преди всичко е в нашите глави. Аз се хванах, че също съм някаква форма на затворник в моя живот - на предразсъдъци, на комплекси, на професията ми и на какво ли още не. Това е едно психологическо състояние, в което аз започнах много да се ровя и научих много неща за себе си".
Хората, които сме навън, не можем да си представим какво е лишаване от свобода, аз мисля, че го вкусих, посочи актьорът.
Интервюто на Илия Вълков с Владимир Карамазов в предаването "РадиоТочка" можете да чуете от звуковия файл.
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Най-ранните спомени на Георги Господинов свързани с Българското национално радио, са от предаванията "България - дела и документи“ и "Ранобудно петленце". БНР връчи годишните си награди "Сирак Скитник" Авторът на "Времеубежище" описа сигналите на тези предавания като "особен отключвател на памет" и разказва за първото си радио..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..