Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Според оперната певица най-уморително е нежеланието на хората да се преборят с трудностите

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.

 На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се бори с препятствията на столичната инфраструктура, да се забавлява с приятели.

Първият спомен за досег с музиката

„При мен не е имало родителска амбиция да се занимавам с музика. Имах свободата да избирам с какво да се занимавам. Много обичах да слушам радио. Може би заради зрителния проблем и факта, че нямахме толкова възможност да играем като другите деца, слушах много радио, много музика. Може това да е предопределило по някакъв начин. Специално за класическата музика, това си е вътрешна насоченост, дойде от само себе си“.

Като дете започва да свири на пиано

„Като малка си представях как ще стана пианистка, как ще свиря на големите сцени. По-късно, като се появиха училищните хорове, се записах и стана ясно, че друга ще бъде моята насоченост. Всъщност аз това исках да правя“, разказва Кристина Александрова.

Силата на музиката като терапия

През 2016-а година от Асоциацията на родители на деца с епилепсия търсят музикотерапевт, който да се занимава с децата и младежите в дневния център. По това време Кристина Александрова е завършила висшето си педагогическо образование, но няма опит.

„Реших, че мога да опитам. Отначало беше като предизвикателство, от което да натрупам опит. Като видях, че от това, което показвам на децата, има положително въздействие в една или друга посока, реших да търся път и начин да развивам тези свои умения. Това ми носи удовлетворение, защото виждам, че те наистина се чувстват добре след всеки наш час. Трудното е, може би, в началото, докато намериш правилния път към дадено дете или човек, с когото работиш“.

Поезията също й е на сърце

„Аз съм поетеса, имам издадена книга. Предстои да издам втора. Освен писането на стихове и четенето на полезна за мен литература, обичам да прекарвам свободното си време с приятели, да бъда сред природата. Много обичам да се разхождам на места, които са откъснати от света – тихи, безлюдни. Кулинарията също ми е хоби“, споделя тя.

За достъпната инфраструктура в София

Като незрящ човек, който иска да се придвижва самостоятелно в столицата, Кристина Александрова определя достъпността като „ужасна“.

„Дупки по тротоарите. Това, което направиха със светофарите, да има звуков сигнал – замисълът е добър, но понякога не можеш да разбереш накъде трябва да пресечеш. Опитват да правят неща, но е хубаво, когато правиш нещо, да искаш и мнението на хората с увреждания“.

Цялото интервю с Кристина Александрова можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората

" Цялата ми фамилия сме македонци , аз бях дете и помня как се стигна до написването на книгата тогава , бях ва 9 години, трябваше да намерим лентов магнетофон, за да се запише гласа на Дилбер Илия - прототипът на главния герой - четникът Дилбер Танас, разказа в "Графити по възудха" Елица Бъчварова, която от години живее в Аржентина, със спомени за..

публикувано на 18.08.24 в 17:13

Усмивката на д-р Галина Цветкова успокоява и вдъхва надежда

Д-р Галина Цветкова е известен лекар в Плевен. Нейната топла усмивка винаги успокоява и вдъхва надежда. Но освен медицината, д-р Цветкова е посветена и на едно национално значимо събитие - ежегодния поход „По стъпките на Апостола“ , чиито ръководител стана след основателя Васил Копчев. Самият той казва, че оставя делото в сигурни..

публикувано на 18.08.24 в 06:40

Кой е Банкси - неуловимият и анонимен уличен творец?

В рамките на 9 дни световноизвестният уличен художник  Банкси  разкри 9 свои нови творби в британската столица – всички те със животинска тематика.  Обичайно изкуството на Банкси се приема като някаква форма на забавление от гражданите, а мнозина виждат в него и опит за привличане на вниманието върху различни проблеми, което прави творбите му..

публикувано на 17.08.24 в 22:45

Милостив по документи и на дела. Историята на Клемон Боло-Суков

Досега 50-ото Народно събрание не свърши много, но пък се самоизпрати във ваканция шумно. Сред доведените докрай промени са скоростните в Закона за предучилищното и училищното образование , с които депутатите забраниха "пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с..

публикувано на 16.08.24 в 19:29

Александър Василев - Василевса гори със собствен пламък между изкуството и спорта

На 11 август беше закрита Олимпиадата в Париж.   Наред със състезателните въления, най-голямото спортно събитие предизвика и разгорещени културни дискусии с церемонията по откриването.  В традиционната ни рубрика "Горещи сърца" ви срещаме с един врачанин, който не само обединява двете теми, но и беше част от културната програма в..

публикувано на 16.08.24 в 11:07
Директорът на Националната астрономическа обсерватория

Доц. Никола Петров от Рожен: Не можем да обърнем хода на климатичните промени, но можем да се предпазим от бедствия

Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада.  В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса. Има места, където средните температури се повишават, но и..

публикувано на 07.08.24 в 12:04
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04