"Може би преди три години започнах да пиша романа, паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета".
"Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов, който преди това е публикувал стихове и прозаични произведения.
"Тогава темата за общуването стана много актуална, както и общуването между по-малдите и по-старите поколения, за мълчанието, за липсата на комуникация сред младите хора.
А иначе в романа "Петте кьошета" има и пет герои, а в София има няколко места, които знаем като петте кьошета, често се свързват с тези на бул. "Прага", но моите пет кьошета са тези в родния ми квартал от детството - кв. "Лозенец".
В романа се преплитат съдбите на петима герои и тяхното преплитане става на едно петорно кръстовище. Определям този роман като роман - пъзел, защото идеята ми беше книгата да бъде композирана от сегменти, които ще се сменят като кино-кадри, без точна хронологическа последователност, те ще възстановяват събития предимно от миналото, а героите, споделяйки своите травми, в края на романа би трябвало да достигнат до катарзис, разказа още проф. Карагьозов.
На 15 юли започна Летен семинар за чуждестранна българистика, за който пристигнаха 80 човека от чужбина. Проф. Панайот Карагьозов е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика.
Семинарът ще продължи до август.
"Ще имаме гости от Япония, Южна Корея, Китай, а за първи път от много време насам ще имаме и колеги от Виетнам. От европейските гости идват почти от цяла Европа.
Те ще учат български език за три-четири седмици, като някои успяват много да научат, други не съвсем, като най-слаб напредък има колеги от български произход, защото това, което са били научили от баби, от майки се е надгражда, а тези, които се стараят, особено азиатците, немци напредват много.
Слабо напредналите учат пет часа практически български език, по-напредналите учат три часа български и по избор участват в специализирани семинари по български език и превод, българска литература и културна антропология, народни песни и танци, водим ги на туристически забележителности, разказа още за БНР проф. Карагьозов.
Панайот Карагьозов завършва Славянска филология в Софийския университет и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в Софийския университет, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор; заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии – ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005– 2009), зам.- декан (1994–1997) и декан (2007–2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика. Той е автор на осем книги, сред които монографиите „Самосознание словесности. Историографии славянских литератур“, „Някогашните славяни днес“ и „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хроника и типология; критика и апология на славянското мъченичество“. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванадесет европейски страни, Япония, Канада и САЩ. Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997–2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002–2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети. За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента. П. Карагьозов е поет и преводач на полска поезия, публикувана в стихосбирките „Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска“, „Фрашки и целувки“, „Това тяло можеше да бъде мое. Избрани стихове от Еугениуш Ткачишин-Дицки“ и антологията „Полската поезия между двете световни войни“. Сборникът с разкази „Виртуалната кръчма. Мъжки приказки“ (Парадокс, 2022) е неговият дебют в художествената проза, романът "Петте кьошета" – в романовия жанр.
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...
Очакваме бойкотът утре отново да бъде подкрепен масово от хората и да не пазаруват от търговските вериги. С този бойкот ще подкрепим кварталните..
Трябва да изпратим контингент от мироопазващи сили в Украйна. Това заяви пред БНР Елена Поптодорова, основател на Атлантическия клуб в България, бивш..
Цените в хипермаркетите могат да се регулират с контрол, първо на действащите регулатори. Истината е, че в тези търговски вериги е удобно да..