Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път.
"Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът от Националния природонаучен музей при БАН асистент Владимир Николов.
Николов автор на излязлата през миналата година научно-популярна книга "Песента на титаните".
"На първо място сме намерили досега останки от два вида динозаври, единият от групата на титанозаврите - едър, четирикрак, дългошиест, другият е по-малък двукрак растителнояден.
За наша изненада още първата година успяхме да открием и останки от крокодили, костенурки, жаби, риби, които са живеели в сладководните басейни покрай динозаврите.
Самата датировката на находището беше направена въз основи на цветен прашец и растителни спори от проф. Павлина Павлишина от СУ - (Проф. д-р Полина Павлишина от катедра "Геология, палеонтология и изкопаеми горива" е избрана за член на Международната Комисия по Кредна Стратиграфия в новия мандат 2024–2028 г. Международната Комисия по Стратиграфия е най-авторитетния орган, отговарящ за поделенията на Международната Стратиграфска Скала, установявайки глобални стандарти за техните граници и подялба и утвърждавайки типови разрези за тях по света - бел.ред.)
Данните показват, че възрастта на находките е някъде около 83 милиона години от епохата на късната креда, допълни още Николов.
"Изследването на нашето находище е от голямо научно значение, защото конкретно за този интервал - преди около 83 милиона години данните за сухоземната гръбначна фауна са относително ограничени.
Едва няколко са големите находища в Европа с по-разнообразна и добре запазена фосилна фауна, така че нашето находище обещава да запълни някои празнини в знанията ни за това как са еволюирали сухоземните фауни, основно гръбначната фауна, която е била доминирана от динозаври в района на Европейския архипелаг през епохата на късната креда, посочи Николов.
Има по-стари находища, по-млади, но нашето е по-средата и очакваме да получим доста любопитна информация, която да е полезна за цяла Европа, имаме няколко публикации и участия в конференции, като до края на годината очакваме поне две статии, посветени на фосилен материал от находището да бъдат публикувани в специализирани научни списания, допълни ученият от БАН.
По думите му очаква се поне за няколко от организмовите групи гръбначни животни от находището да стане ясно как са се разселвали, също за разпространението на един неочакван вид риби, които се откриват за първи път на територията на България, като колежката доц. Латинка Христова работи по фосилните костенурки, като информацията, която имам до момента е, че резултатите са доста интересни и неочаквани, поясни още Владимир Николов.
Изследването на мезозойската гръбначна фауна и на динозаврите е все още прохождащо научно направление у нас, обобщи ученият.
Още по темата в звуковия файл.
"Най-впечатляващо беше в Боливия, на соленото езеро Салар де Уюни, където при дъждовния сезон се образува тънък слой вода и чувството е неописуемо – звездите слизат на земята, буквално. Все едно си в открития космос . Там се виждат неща, които не можем да видим от северното полукълбо, от България, и успях да запаметя с камерата си много красоти...
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Репортаж на Латинка Светозарова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
" Видях транспортни работници, които бяха използвани от политиците. Бяха използвани от т.нар. икономическо мнозинство в Столична община, в което за мой..