Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Отново към Трън в търсене на следи от динозаври

Изследването на мезозойската гръбначна фауна и динозаврите е прохождащо научно направление у нас

Находището на динозаври и къснокредни гръбначни животни край Трън е на около 83 милиона години

Владимир Николов
Снимка: Личен архив

Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път. 

"Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът от Националния природонаучен музей при БАН асистент Владимир Николов.

Николов автор на излязлата през миналата година научно-популярна книга "Песента на титаните"

"На първо място сме намерили досега останки от два вида динозаври, единият от групата на титанозаврите - едър, четирикрак, дългошиест, другият е по-малък двукрак растителнояден

За наша изненада още първата година успяхме да открием и останки от крокодили, костенурки, жаби, риби, които са живеели в сладководните басейни покрай динозаврите. 

Самата датировката на находището беше направена въз основи на цветен прашец и растителни спори от проф. Павлина Павлишина от СУ - (Проф. д-р Полина Павлишина от катедра "Геология, палеонтология и изкопаеми горива" е избрана за член на Международната Комисия по Кредна Стратиграфия в новия мандат 2024–2028 г. Международната Комисия по Стратиграфия е най-авторитетния орган, отговарящ за поделенията на Международната Стратиграфска Скала, установявайки глобални стандарти за техните граници и подялба и утвърждавайки типови разрези за тях по света - бел.ред.)

Данните показват, че възрастта на находките е някъде около 83 милиона години от епохата на късната креда, допълни още Николов. 

"Изследването на нашето находище е от голямо научно значение, защото конкретно за този интервал - преди около 83 милиона години данните за сухоземната гръбначна фауна са относително ограничени. 

Едва няколко са големите находища в Европа с по-разнообразна и добре запазена фосилна фауна, така че нашето находище обещава да запълни някои празнини в знанията ни за това как са еволюирали сухоземните фауни, основно гръбначната фауна, която е била доминирана от динозаври в района на Европейския архипелаг през епохата на късната креда, посочи Николов.  

Има по-стари находища, по-млади, но нашето е по-средата и очакваме да получим доста любопитна информация, която да е полезна за цяла Европа, имаме няколко публикации и участия в конференции, като до края на годината очакваме поне две статии, посветени на фосилен материал от находището да бъдат публикувани в специализирани научни списания, допълни ученият от БАН.

По думите му очаква се поне за няколко от организмовите групи гръбначни животни от находището да стане ясно как са се разселвали, също за разпространението на един неочакван вид риби, които се откриват за първи път на територията на България, като колежката доц. Латинка Христова работи по фосилните костенурки, като информацията, която имам до момента е, че резултатите са доста интересни и неочаквани, поясни още Владимир Николов. 

Изследването на мезозойската гръбначна фауна и на динозаврите е все още прохождащо научно направление у нас, обобщи ученият. 


Още по темата в звуковия файл. 


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елица Минчева

Елица Минчева: Обичам да рисувам неща, които дават усещане за уют

Изложба с акварели на русенката Елица Минчева събра българи и белгийци в една малка, но уютна галерия в Брюксел, в квартала с поетично име "Птича песен" .  Това е четвъртата поред изложба на нашата сънародничка. Преди време младата художничка е правила две изложби в България, а сега за втори път показва творбите си в белгийската столица ...

публикувано на 20.09.25 в 07:15

Със 120 автентични килими от Котленския край е обагрена планината в Медвен

От петък планината в Медвен е обагрена с цветна палитра и причудливи форми, но не защото идва есента, а защото е застлана с над 120 автентични килими от Котленския край. Изложбата на открито си поставя амбициозната цел да разкрие пред посетителите най-красивите образци на ръчно тъканите килими, минали през вековете и стигнали до наши дни без повреди..

публикувано на 20.09.25 в 06:15
Адам Бейджър и Елена Панайотова

Документалният филм "Артисти за деца" - театър от Родопите до Африка

В неделя в читалище "Екзарх Стефан" в Широка лъка ще има прожекция на документалния филм "Артисти за деца", посветен на една от каузите на театралния режисьор Елена Панайотова – да работи с уязвими деца и младежи от България, Кения и Танзания. На прожекцията ще присъства и английският меценат Адам Бейджър, с когото Панайотова работи. "Всичко..

публикувано на 19.09.25 в 10:06

В Берковица не си дават местното ВиК, обявиха се срещу ликвидацията на общинските дружества

В Берковица са против общинското ВиК дружество да бъде ликвидирано и активите да бъдат прехвърлени към асоциацията по ВиК в Монтана. Държавата подготвя законопроект за окрупняване на общинските дружества. Ръководството на Община Берковица е против готвените промени за национализация на местното ВиК. Законопроектът на Министерския съвет..

публикувано на 18.09.25 в 10:35
Снимката е илюстративна

Да "хванеш" вода от селската чешма - как в Крагулево се отърваха от безводието

Добричкото село Крагулево от години страда от безводие. Там обаче са намерили начин да се справят с проблема, изграждайки каптаж от селската, над 200-годишна чешма . "Това се осъществи с много трудности и най-накрая нещата се разрешиха. Каптирахме едната курна за селото и сега сме добре, има вода постоянно. От 3-4 години ползваме каптажа",..

публикувано на 16.09.25 в 09:25

В монтанското село Якимово си спомнят за благодетеля отец Иван

В монтанското село Якимово скърбят след кончината на благодетеля отец Иван. В населеното място приживе покойният свещеник е осигурил дом на десетки нуждаещи се . Отец Иван е роден в монтанското село Благово. През 1981 година започва църковното си служение като дякон в Лопушанския манастир. През 1987 година става свещеник в храма "Света..

публикувано на 16.09.25 в 06:33

В края на ученическата ваканция: Светлана и нейната флейта

В последния ден от ваканцията и на прага на новата учебна година в репортажа на Ива Антонова разказваме за настроението през отминалите, безгрижни за учениците дни и с поглед напред към училищните ангажименти с историята на едно 10 годишно момиче и неговите таланти. Тя учи в музикално училище с флейта, тренира лека атлетика и плуване, пее солово..

публикувано на 14.09.25 в 05:15