Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елица Бъчварова: Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората

Елица Бъчварова
Снимка: Ирина Недева

"Цялата ми фамилия сме македонци, аз бях дете и помня как се стигна до написването на книгата тогава, бях ва 9 години, трябваше да намерим лентов магнетофон, за да се запише гласа на Дилбер Илия - прототипът на главния герой - четникът Дилбер Танас, разказа в "Графити по възудха" Елица Бъчварова, която от години живее в Аржентина, със спомени за майка си, Свобода Бъчварова и за написването на романа "Литургия за Илинден". Романът вече има свое пето издание.

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

"За първи път прочетох книгата през 1969 г., преди да замина за САЩ, спомни си още Елица Бъчварова.

"Дилбер Танас в романа сяда на пейката и наблюдава хората 15 години след страшните събития, и всичко буди в него шок, защото това е било братоубийство, виждаш хора, с които си бил съратник, с които си бил готов да се биеш до смърт срещу турците, или във войната и изведнъж те са ти неприятели!

Тоест ти вече няма на кого да вярваш - това е екзистенциален страх, не е страх за кожата...Той е герой. Още от младеж си е "сложил главата в торбата", това го знае и той, и всички от родата...

Още от библейски времена смъртта влиза в човешкия живот като братоубийство, допълни Елица Бъчварова.

По думите й майка й винаги се е интересувала от македонския въпрос.

"Тя разговаряше и с т.нар.врагове, не се страхуваше от нищо, много искаше със своя приятелка и съратничка Добра Иванова от Благоевград, да запишат последните оцелели от Креснесктото възстание, имало е тогава още живи. Но не стана и тя винаги съжаляваше...

От гледна точка на илюзиите за Македония, връщането на Македония, защото бащиното и поколение се връщат в Македония през Второта световна война, те са убити тогава. Това е семейната й болка, непревъзмогната с много непознати материали остава тази част от личната й история, допълни Елица Бъчварова.

"Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората. Няма друг път към вяра, към любов, към съществувание освен чрез хората.

Да си отворен към хората, не може да си песимист. Тоест - виждаш нещата, премисляш ги, винаги ще има илюзии, но ще има и големи радости. Тя докрай запази това в сърцето си!

В Бразилия хората я обичаха и я нарекоха - Дона Фелисидадес - Щастливката, допълни още Елица Бъчварова.

Според Тончо Жечев романът "Литургия за Илинден" се отличава със своята парлива актуалност във връзка с опитите за фалшифициране на фактите от историческото минало на нашия народ, на националноосвободителното движение на българите от Македония в края на миналия и началото на сегашния век, с недвусмислената си и страстна позиция спрямо посегателствата към нашето историческо наследство".


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10