Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елица Бъчварова: Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората

Елица Бъчварова
Снимка: Ирина Недева

"Цялата ми фамилия сме македонци, аз бях дете и помня как се стигна до написването на книгата тогава, бях ва 9 години, трябваше да намерим лентов магнетофон, за да се запише гласа на Дилбер Илия - прототипът на главния герой - четникът Дилбер Танас, разказа в "Графити по възудха" Елица Бъчварова, която от години живее в Аржентина, със спомени за майка си, Свобода Бъчварова и за написването на романа "Литургия за Илинден". Романът вече има свое пето издание.

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

"За първи път прочетох книгата през 1969 г., преди да замина за САЩ, спомни си още Елица Бъчварова.

"Дилбер Танас в романа сяда на пейката и наблюдава хората 15 години след страшните събития, и всичко буди в него шок, защото това е било братоубийство, виждаш хора, с които си бил съратник, с които си бил готов да се биеш до смърт срещу турците, или във войната и изведнъж те са ти неприятели!

Тоест ти вече няма на кого да вярваш - това е екзистенциален страх, не е страх за кожата...Той е герой. Още от младеж си е "сложил главата в торбата", това го знае и той, и всички от родата...

Още от библейски времена смъртта влиза в човешкия живот като братоубийство, допълни Елица Бъчварова.

По думите й майка й винаги се е интересувала от македонския въпрос.

"Тя разговаряше и с т.нар.врагове, не се страхуваше от нищо, много искаше със своя приятелка и съратничка Добра Иванова от Благоевград, да запишат последните оцелели от Креснесктото възстание, имало е тогава още живи. Но не стана и тя винаги съжаляваше...

От гледна точка на илюзиите за Македония, връщането на Македония, защото бащиното и поколение се връщат в Македония през Второта световна война, те са убити тогава. Това е семейната й болка, непревъзмогната с много непознати материали остава тази част от личната й история, допълни Елица Бъчварова.

"Мама винаги казваше, че най-голямото й богатство са хората. Няма друг път към вяра, към любов, към съществувание освен чрез хората.

Да си отворен към хората, не може да си песимист. Тоест - виждаш нещата, премисляш ги, винаги ще има илюзии, но ще има и големи радости. Тя докрай запази това в сърцето си!

В Бразилия хората я обичаха и я нарекоха - Дона Фелисидадес - Щастливката, допълни още Елица Бъчварова.

Според Тончо Жечев романът "Литургия за Илинден" се отличава със своята парлива актуалност във връзка с опитите за фалшифициране на фактите от историческото минало на нашия народ, на националноосвободителното движение на българите от Македония в края на миналия и началото на сегашния век, с недвусмислената си и страстна позиция спрямо посегателствата към нашето историческо наследство".


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00