Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо курортът Пампорово носи това име?

Как Пампора - Райчо Белев и неговият керван дават името на известния курорт

Пампорово е превъзходен курортен център, казват туристите

Пампорово
Снимка: Мила Младенова

Всички познаваме курорта Пампорово като ски дестинация. Но кога е поставено началото и защо името му е Пампорово?

Чепеларецът Райчо Белев се занимавал с търговия. Превозвал стоката си с десетина мулета и постоянно пушел с лула. Затова приличал на локомотив. Целият керван наподобявал влак, а родопчани го наричат така: "Пампор". Когато той се задавал от Пловдив с кервана си, чепеларци викали:

"Пампора иде! Пампора иде!", това сочи историята.

Неговите имоти започнали да наричат Пампорови имоти. Когато чепеларци закупили имота му, така се утвърдило името на целия район – Пампорово.

Идеята за създаване на курорта Пампорово е дал Димитър Чичовски, с баща си Никола Чичовски, хора които са били много влиятелни, стопански и обществени дейци прекарали по-голямата част от живота си в Пампорово. Те ипотекирали къщата си в Чепеларе, за да я построят първата вила-пансион, архитект е бил зетят им Петър Кантарджиев. Така в началото на лятото на 19 юли 1933 г тържествено с водосвет и курбан била направена първата копка и положен основният камък, а майсторите били от Чепеларе, каза Адрияна Иванова, служител в община Чепеларе.

Пампорово

Други собственици на места в Пампорово също започнали да строят такива обекти. Това са Костадин Иванчичовски и Васил Сираков. Така постепенно започнало да се оформя вилно селище за отдих и почивка.

Постепенно държавни институции започват да строят свои бази и бъдещият курорт развива своето водоснабдяване. Правят се канализации и всичко необходимо за посрещане на гости от близо и далеч, като броят на посетителите се увеличавал и легловата база била заета целогодишно.

С решение на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Чепеларе от 1 януари 1963 г в курорта било разкрито пълномощничество или кметство в Пампорово. То просъществувало до изменението на Закона за изборите на местната власт.

Пампорово е пълно с туристи, особено в почивните дни. Обичайно продължителността на престоя е дълъг уикенд около 3- 4 дни, една седмица или 10-на дни.
Лифтената станция на връх Снежанка

Според почиващите на Пампорово курортът е уникален като природни дадености, възможност за почивка, за забавление и на децата. Хората, които от близкия голям град Пловдив са си купили имот на Пампорово заявиха, че трябва още да се поработи по чистотата на курорта, както и че все още има недостроени, оставени или строящи се сгради. 

Като цяло хората са доволни от Пампорово като възможност за отдих и повечето от тях го посещават още от детството си, за тях това е традиция. Имат възможност да използват лифта, да се качат на кула Снежанка. 


Анкетираните споделиха, че обслужването се е подобрило, има много еко-пътеки за разходка. 


Още по темата в звуковите файлове.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37

Максим Караджов: Асимилацията на коренното население е бил проблем, както на българи, така и на гърци

„Родена във въздуха“ е документален филм, който повдига завесата над една малко позната страница от българската история – репресиите и насилствената асимилация на българското население в Северна Гърция. Лентата е посветена на съдбата на народната певица Любка Рондова и над 20 хиляди български деца, изселени по време на Гражданската война през 1948..

публикувано на 27.08.25 в 16:18