Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Няма минута, в която да не мисля за нея“: Музей на невинността в Истанбул

Пленяващото с магнетичната си реалност място разказва историята от едноименния роман на Орхан Памук

Музей на невинността в Истанбул, намиращ се в истанбулския квартал Бейоглу


Когато написаните думи оживяват в реални предмети от ежедневието…

Добре дошли в Музея на невинността в Истанбул. Мястото разказва историята от едноименния роман на носителя на Нобел за литература Орхан Памук.

Още с прекрачването на прага на боядисана в бордо къща в истанбулския квартал Бейоглу, посетителите попадат в света на трагичната носталгичност, болката от очакването сред светлините на града край Босфора и утехата на вещите.

За историята на създаването на музея разказва директорката му – Идил Дениз Ергюн.

Идил Дениз Ергюн, директор на Музей на невинността

Ергюн: Музеят е създаден през 2012 г. Книгата „Музей на невинността“ обаче излиза по-рано – през 2008 г. Орхан Памук има идея нещата да се случат паралелно – пишейки книгата да създава и музея. Планира създаването на тези, да кажем, две версии, проявления,  на историята. Така той започва да събира експонатите, докато пише романа. Идеята му намира реализация с музея няколко години след излизането на книгата. Той планира как да изглежда музея, купува тази сграда, която е стара къща от 19-и век и я превръща в музей. И ето ни тук…

 Време е да започнем радио разходката из боядисаната в борда къща в истанбулския квартал Бейоглу, който е арена и на доста от събитията в книгата на Орхан Памук. „Музеят на невинността“ е разположен на три етажа. Още на партера посетителите виждат вероятно най-екземплярния за мястото експонат – събраните от Кемал фасове от цигари, изпушени от неговата любима Фюсун при всяка една от техните срещи за период от осем години. Всяка угарка, докосвала устните на Фюсун и оставяла отпечатък от нейното червило и следи от присъствие в сърцето на Кемал е описвана от него в книгата като „твърде специална, дискретна вещ, попила в себе си спомен за нейните дълбоки страдани и щастливи мигове.“

Витрината с фасовете в Музея на невинността

Ергюн: Тази витрина с фасове от цигари е нещо като събирателен образ на цялостната идея на музея. Тук виждаме 4 213 фасове от цигари, които представляват спомен за всеки един от дните, в които Кемал и Фюсун са били заедно. Кемал взима и прибира всеки ден по една угарка при всяка тяхна среща и я запазва. Всяка изпушена цигара е спомен от техните мигове заедно. Под всяка от угарките Кемал пише кратко изречение или дума, която е илюстрира емоциите от всяка тяхна среща. Част от тях са: „Вилици и ножове“, „Никоя не е като теб“, „Ще свърша останалото“ и „Бяхме на разходка в Тарабия след лекциите“. Спомени от всеки един от тези дни, които напомнят на Кемал за прекаран заедно миг. Тук до витрината на няколко малки екрани вървят и видеа, които илюстрират тези моменти - държащата цигара ръка на Фюсун през различните дни и години, явно е била заклет пушач, като повечето турци и до днес. Всъщност това е дълбока и трагична любовна история, пресъздадена чрез угарките от цигари.


Витрините с предмети в Музея на невинността в Истанбул

И не само…“Музеят на невинността“ разказва не просто историята на Кемал и Фюсун, а и на Истанбул от 70-те години на миналия век до началото на новото хилядолетие. Предмети, които са част от ежедневието на по-заможната прослойка от истанбулското общество през този период. Още един белег за литературното майсторство на Орхан Памук.

Ергюн: Той превръща времето в предмети и предметите във време, както и всички спомени – в предмети. Това е идеята на музея.

Ето ни вече на първия етаж от „Музея на невинността“. Качвайки се по тясно стълбище, стигаме до дълъг коридор на чийто стени зад витрини са разположени различните предмети, свързани с историята. Витрините са колкото са и главите в книгата, разположени са във възходящ ред и показват артефактите, свързани със съответната част от книгата и съответно историята на трагичната любов.

Орхан Памук в Музея на невинността

Ергюн: Както ви казах, Орхан Памук планира да създаде този музей паралелно с книгата. Той вече е събрал всички предмети и е започнал да мисли как да ги представи в това пространство. Защото ако просто бъдат подредени като в класически музей, археологически например, това няма да породи същия смисъл и емоция, като в романа. Също така би било доста скучно. Затова Памук избира да представи експонатите, като се вдъхновява от т.нар. „Витрини на любопитството“ – енциклопедични колекции във времената на Ренесансова Европа, както и от инсталациите на модерния визуален артист Джоузеф Корнел. Идеята е подобна. Тук всяка глава от книгата е представена чрез витрина.

В първата виждаме скъпата чантата, която Кемал купува за своята годеница Сибел от бутика, в който работи Фюсун. Това е и първата им среща. Среща, след която Кемал ще каже: „собственият ми образ, като видение, отделило се от душата ми, прегръщаше и целуваше в някакво райско кътче Фюсун.“

Ергюн: Някои от предметите тук, както чантата, марка „Жени Колон“, така и газираната напитка „Мелтем“ не съществуват в реалния свят. Орхан Памук ги измисля. Също така и бутикът, в който Фюсун работи също е измислен, както и името на компанията „СатСат“, в която Кемал работи и е собственост на баща му. На този етаж виждаме типични предмети от ежедневието за този период – малки играчки, чай, който е доста типичен за турците, също така и ракия.

Стаяна на главния герой в романа Кемал

Виждаме също и типичния за турците сладкият ликьор, с който се черпят по време на празника Кубан Байрям. В детския спомен на Кемал, разказан в книгата, той и доста по-малката от него Фюсун са пратени от бащата на Кемал да купят тази напитка. Зад една от витрините са и описаните в романа на Орхан Памук снимки на футболисти, които Кемал колекционира като дете.

Ергюн: Както Кемал, така и Орхан Памук имат нещо общо помежду си – и двамата са запалени колекционери на предмети. Но все пак – Кемал е доста по-обсебен от тези неща. При създаването на музея Памук е работил с екип от творци, които са му помагали за дизайна на витрините. Също така част от предметите са купени от намиращите се в района магазинчета за антики – този квартал е известен с тях.

На въпроса музеят ли има роман или романът музей получаваме от Ергюн кратък и ясен отговор – и двете, те са едно. 

Цялата радиоразходка из Музея на невинността в Истанбул - може да чуете в звуковия файл.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Туристи от САЩ, Канада и Австралия на културен тур в село Професор Иширково

Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково.  Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..

публикувано на 04.08.25 в 11:56
Покритият мост на Кольо Фичето в Ловеч

Историкът Пламен Ечков за покрития мост на Кольо Фичето в Ловеч

Ловеч е град с богато история,   като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н.  Но  може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето.   На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..

публикувано на 03.08.25 в 13:27
 Сабята на Стефан Караджа в Русе

Спомени за сабята на Стефан Караджа - сабя-револвер, която и сече, и стреля!

На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..

публикувано на 03.08.25 в 08:00
Петър Илиев

От чертежите на архитектурата до пулса на човешкия живот - пътят на 29-годишния Петър Илиев

Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен.  29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ.  Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува .  След като става свидетел на катастрофа , при която..

публикувано на 28.07.25 в 10:45

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52