Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

200 организации и още толкова личности настояват с отворено писмо до НС за работещи правила за гражданското участие

Мирослав Цеков: Комисията за прякото участие на гражданите трябва да е приоритетна

| Интервю
Снимка: БГНЕС

Комисията за прякото участие на гражданите трябва да бъде една от приоритетните комисии в Народното събрание.

Това мнение изказа пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие".

"Обединението от граждански организации, което застава зад отвореното писмо, вярваме, че неизменна част от функционирането на една демократична държава е именно гражданското участие. За да не стигаме до сцените, които видяхме пред Народния театър или около откриването на 51-вото НС, смятаме, че гражданското участие трябва да бъде насърчавано. Затова се обръщаме към Народното събрание, още преди то да започне своята работа, за да гарантираме, че проблемите на гражданите и гражданските организации ще бъдат пряко засегнати в дневния ред на Народното събрание".

По думите му с отвореното писмо се отправят няколко искания към депутатите. Едното е за гарантиране на гражданското участие в парламентарната дейност. Според него това може да стане по два начина – като се осигури лесен достъп на гражданите и организациите до заседанията на парламентарните комисии с ясни правила, които да са еднакви за всички комисии, и след като НС започне работа – да бъдат проведени избори за членове на Обществения съвет към Комисията за прякото участие на гражданите. Това трябва да е един от първите въпроси, които да залегнат в работата на парламента, категоричен бе Цеков. Той подчерта още, че в годините има и положителен, и негативен опит с Комисията за прякото участие, която всъщност е входът за гражданите в Народното събрание. Според него депутатите трябва да отделят по-сериозно внимание на тази комисия и тя да бъде приоритетна.

В интервю за предаването "Хоризонт до обед" Мирослав Цеков изтъкна, че голяма част от гражданите имат легитимни искания, които заслужават да бъдат чути. Въпросът е да им се осигури възможност да представят своите проблеми и да си изкажат мнението, обясни той.

Цеков смята, че Законът за регистрация на чуждестранните агенти цели ограничаване правата на гражданите и гражданските организации. Според него този закон е ненужен.

По думите му вече около 200 организации и още толкова физически лица са подкрепили отвореното писмо, като подкрепата непрекъснато расте.

Цялото интервю на Ирина Недева с Мирослав Цеков в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04