Патогените, които не се повлияват от лечение, засягат здравето на животните и растенията, намаляват производителността във фермите и земеделието и излагат на риск продоволствената сигурност. Това подчертава Световната здравна организация и акцентира върху факта, че прекомерната или неправилна употреба на антимикробни препарати не е проблем само за човешкото здраве.

• ЕК обръща специално внимание на България за намаляване употребата на антибиотици

Антимикробната резистентност засяга екосистемите като цяло, подчерта професор Георги Беев.

"По отношение на почвата, понеже е важен и основен компонент на екосистемите, освен това обаче представлява и резервоар на антимикробна резистентност. Това се дължи, от една страна, както на естествените процеси, които протичат в почвата, така и на човешката, или антропогенната дейност. Самите микроорганизми в почвата, част от тях са продуценти на антимикробни вещества, което пък обуславя наличието на гени на резистентност вътре в нея. Отделно прекомерната употреба пък на антибиотици, във ветеринарната медицина например, засилва селективния натиск и разпространението пък на подобни резистентни бактерии. Някои от основните фактори за разпространението на антимикробната резистентност в почвата са различни торове и отпадъци, например използването на оборски тор може да въведе допълнителни антибиотици в почвата. Зависи в този оборски тор дали животните са лекувани с антибиотици, правилно ли е било лечението. Освен това основните физикохимични характеристики на почвата – като Ph, съдържанието на органично вещество, влага, влияят също върху размножаването на подобни резистентни микроорганизми. На места се формират т.нар. горещи точки, или това са зони с интензивно животновъдство и напояване, например с отпадъчни води, които създават условия да се натрупат подобни микроорганизми с висока антимикробна резистентност. Друг проводник, доста голям, на антимикробна резистентност, това са водите. Самите водни екосистеми играят огромна роля в разпространението", обясни професор Беев.

Основен проблем са отпадните води.

"Един от основните източници за гени на антимикробна резистентност са отпадъчните води, каро даже в част от естествените водоизточници също се откриват подобни резистентни бактерии, както и гени на резистентност. Самите пречиствателни станции за отпадни води, особено битови отпадни води, често не успяват да елиминират тези замърсители и те попадат в реките, езерата, напоителни системи. Използването на замърсени води за напояване пренася антибиотична резистентност към растенията и към почвата. Водите освен това са в контакт с почвени бактерии, които почвени бактерии също част от тях съдържат резистентни микроорганизми и може да се осъществи хоризонтален трансфер също на антимикробна резистентност", разясни експертът.

• Антимикробната резистентност ще бъде приоритет за новата ЕК

При съвместни изследвания с Националния център по заразни и паразитни болести е установено наличието на резистентни бактерии в отпадни води в България.

"Правихме съвместно изследване с колегите от Националния център. Доста интересни неща излязоха. Всъщност на отпадни води правихме изследване от пречиствателни станции, кланици. Присъствие доста голямо вътре в изследваните проби всъщност на микроорганизми с антибиотична резистентност", разказа професорът Аграрния факултет на Тракийския университет.

Растенията са следващото звено в разпространението на антимикробната резистентност и затова трябва да се внимава при консумация на сурови храни.

"Растенията пък от своя страна – те са посредник между почвата, водите и човека. Свързват всъщност различни екосистеми. Има опасност да бъдат колонизирани от резистентни бактерии чрез контакт с почвата и водата, особено при напояване със замърсени води. Корените и повърхността на растенията отделно могат да задържат или дори да стимулират разпространението на гени за антимикробна резистентност. Освен това растенията се явяват директен риск за човека, например при консумация на сурови замърсени продукти с подобни микроорганизми, които са носители на гени за антибиотична резистентност. Навлизането на подобни микроорганизми става чрез хранителната верига. Основно тук заслуга още за разпространението на антимикробната резистентност имат и така нашумелите напоследък микробиални препарати, които сами по себе си се явяват екологична алтернатива на химичните препарати, в случая пестициди, съдържат микроорганизми или техни метаболити, които защитават самите растения от болести и/или вредители. Въпреки това подобни препарати могат да бъдат също източник на антимикробна резистентност, ако не се ползват правилно", предупреди професор Беев.

• Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Той обясни какво може да се направи, за да може проблемът да бъде решен или ограничен.

"Първо, подобни препарати трябва да се подложат на строги регулации и мониторинг на самите продукти. Да се изисква както от производителите, така и от контролните органи да проверяват всъщност подобни препарати дали включват микроорганизми, които са носители на подобни гени, което е свързано с допълнителни изследвания Съответно пък друга мярка е, че може да се ограничи честотата на приложение на подобни препарати. Да се използват само такива, за които е доказано, че не съдържат микроорганизми, носители на антибиотична резистентност. Подобна е ситуацията, да кажем, с пробиотиците, пробиотичните бактерии, които непрекъснато рекламите ни облъчват с тях. Но при тях регулацията е достатъчно строга. Преди дадена бактерия, или даден микроорганизъм да се обяви за пробиотичен, или че има такива свойства, част от изследванията са това дали той е резистентен към определени антибиотици, дали носи всъщност гени за резистентност", препоръча професорът.

Като мерки за земеделието и водоизточниците той добави още няколко препоръки.

"Препоръката, която може да се даде, е максимално да се въведат принципите на биологичното земеделие. Вътре в почвата по този начин на отглеждане на растенията всъщност микрофлората се саморегулира. Така или иначе вътре има в почвата има продуценти на различни антимикробни вещества. Съответно те носят и такива гени за антибиотична резистентност. Въпросът е от подобни микроорганизми да не се селектират поотделно и например да се изготвят такива антимикробни препарати, което е по-големият проблем. Няма как да се проверят водоизточниците, всеки да се знае какъв е. Трябва, ако се ползват водоизточници, особено такива за напояване, за които се плаща или нещо подобно, да има някакъв документ, съпътстващ доставката на тези води, да кажем, че са безопасни за употреба от гледна точка присъствието на подобен род микроорганизми", каза специалистът.

Автор на снимката с професор Георги Беев: професор Георги Беев.

Автор на снимката с поле и пестидици: Pixabay/hpgruesen.

Автор на снимката с дивите цветя: Pixabay/silviarita.

Автор на снимката с отпадъчни води: Pixabay/aitoff.