„По последни данни имаме един много неприятен мултирезистентен клон на една бактерия, която, за съжаление, пациентите, които сме доказали с нея, при тях е 80 процента смъртността. Сега не е ясно дали те наистина са починали вследствие на инфекцията с този резистентен клон, тъй като те обикновено са лежащо болни със съпътстващи инфекции, други заболявания, онкоболни и т.н., така че реалната причина за смъртта не можем да кажем, че е от този клон. Примерно, ако 100 пациента са заразени, 80 са починали.

Друг голям проблем е, че поради късите болнични клинични пътеки реално пациентите ги изписват с инфекции и с мултирезистентни микроби в обществото и те продължават да не са долекувани. Идват при нас пациенти, които са изписани преди половин година от болницата и урината им, да речем, има мултирезистентна Клебсиела пневмония. Това е много сериозен проблем, тъй като те теоретично могат да я разпространят в обществото и според мен този процес вече се случва.

Специално с мултирезистентната Клебсиела пневмония 2,2 процента от всички Клебсиели са били такива. В момента сме на 7,8, т.е. има увеличение с 246 процента. В момента този микроб – Клебсиела пневмония, в българските болници е най-голямата заплаха“, подчерта доцентът.

От здравното ни министерство посочиха, че в България липсва законова рамка, в съответствие с която да се класифицират, регистрират и докладват смъртни случаи, асоциирани с инфекции от резистентни микроорганизми (с изключение на тези при HIV и туберкулоза). Пациентите с такива инфекции обикновено са лекувани от други съпътстващи заболявания и реалната причината за смъртта е трудно доказуема. Според един математически модел за приблизително изчисляване през 2019 г. в България е имало 1600 смъртни случая директно асоциирани с антимикробна резистентност и 6400 косвено причинени.

• Антимикробната резистентност ще бъде приоритет за новата ЕК

„По отношение на електронната рецепта стана ясно още в пилотния етап, когато беше октомври-ноември 2023 г., че само за един месец консумацията е спаднала с 30 процента за същия период от 2022 г. Ясно е, че тя помага за по-рационално изписване. Сега от април нямаме все още официални данни как се развива употребата на антибиотици, тъй като ние ги извършваме на годишна база и най-рано ще можем да направим съответните сравнителни анализи през април 2025 г.

Но моето усещане е, както и на колегите, с които съм говорил, че ще имаме доста приятни изненади в извънболничната помощ, тъй като там, за разлика от Европа, България беше единствената държава, която по време на Ковид-а увеличи своята консумация на антибиотици в извънболничната помощ. В цяла Европа и в света се наблюдаваше едно драстично намаляване заради мерките за дистанция, по-високата степен на използване на дезинфектанти и въобще контрола на инфекциите като цяло.

Сега наблюдаваме една положителна тенденция в момента в болниците, където всъщност нивата на консумация там на антибиотици се завърнаха в предковидните нива, което е доста положителна тенденция и така вече за втора година. Смятаме, че там нещата вървят по-добре. В извънболничната помощ нещата са много зле. То и нямаме реална регулаторна система, която да ги ограничи в извънболничната помощ. Всеки общопрактикуващ лекар може да изпише, колкото си иска и за каквото си иска“, каза доцентът.

Специалистът има препоръки за това как би могла да изглежда здравната система и какво би могъл да направи всеки от нас, за да не използва антибиотици, когато това не е необходимо.