Министерският съвет одобри трите бюджетни законопроекта за 2025-та

Държавният бюджет и бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на НЗОК

публикувано на 11.12.24 в 18:32

На брифинга за представяне на бюджетните законопроекта в МС - министрите Ивайло Иванов (вляво), Людмила Петкова (в центъра) и Каля Кондева (вдясно) - 11 декември 2024 г.

Снимка: БТА

На днешното заседание на Министерския съвет бяха приети проектите на Закон за държавния бюджет на България за 2025 г., Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), съобщи служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието.

На съвместен брифинг с министрите на социалната политика Ивайло Иванов и на здравеопазването Галя Кондева тя представиха пред медиите параметрите на трите бюджетни законопроекта.

Минималната работна заплата става 1077 лева, а максималният осигурителен доход – 4130 лева. Втората година на майчинството остава 780 лева.

От 1 юли пенсиите ще се индексират по швейцарското правило с между 8 и 9%. Ще продължат обсъжданията за намиране на приемливо за всички страни решение във връзка със създалото се социално напрежение около въвеждането на данъка върху подземните богатства.

Министър Петкова посочи, че Министерството на финансите е подготвило анализ за тенденциите за нарастване на приходите и разходите:

"Още през септември беше установено, че разходите значително изпреварват приходите. Приходите годишно нарастват около 4-5 млрд. лв., съответно разходите нарастват със значителни темпове. В резултат на това беше установена разлика между приходите и разходите за 2025 г. в размер на 18 млрд. лв., при дефицит от 3 % от брутния вътрешен продукт. Прогнозният за 2025 г. БВП е 215 млрд. лв., тоест около 6,4 млрд. дефицит", каза Петкова.

"Беше поставен въпросът тези 11-12 млрд. как да бъдат стопени, за да се достигне максималният размер на дефицита, заложен в Закона за публичните финанси. Министерството на финансите разработи пакет от приходни и разходни мерки, които бяха обсъдени", отбеляза още служебният финансов министър.

Людмила Петкова добави, че България е на прага на приемането в еврозоната и трябва да се придържа към определени критерии.

Планираните в бюджета за догодина приходи са 92 милиарда лева, което е с 20 милиарда повече в сравнение с очакваното изпълнение за 2024 година, обяви служебният финансов министър.

Във връзка с повишените акцизи на алкохола и тютюна тя коментира, че ако има сериозен ръст в цените на алкохола, той ще спекулативен: "Увеличението на акциза на литър алкохол от 40 градуса (об. процента) е 13 стотинки на литър", каза Петкова.

Що се отнася до предизвикалия напрежение данък върху подземните богатства тя заяви: "Днес на заседанието на Министерски съвет ние го приехме на вносител, тоест до утре имаме възможност за конкретни промени в текстовете.

По принцип ще предложим най-подходящия вариант, който да е приемлив и за двете страни - приемлив за бюджета и съответно приемлив за бизнеса, за да не се отразява по какъвто и да е негативен начин нито върху работата на отрасъла, нито съответно върху заетите в този отрасъл лица", заяви Людмила Петкова.

Социалният министър Ивайло Иванов оповести, че бюджетът на общественото осигуряване за догодина е малко над 27 милиарда лева, като 24 милиарда са за пенсии:

"Повишават се приходите в бюджета на Държавното обществено осигуряване с 3,265 милиарда лева. Това ще доведе до намаляване на сумата, която ще бъде преведена от централния бюджет за финансиране на системата на Държавното обществено осигуряване на 39%, което дава една стабилност на системата", каза Иванов.

Здравният министър Галя Кондева каза, че над 9,5 милиарда са заложените в проекта средства за бюджет на Здравната каса. Те са с 16,4% или с 1,3 милиарда лева повече от тазгодишната рамка: "Предвидено е едно балансирано бюджетно салдо при запазване на здравноосигурителната вноска от 8%", отбеляза Кондева.

По публикацията работи: Мария Йорданова