Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Столичната библиотека и фондация "Глобални библиотеки – България" представиха инициативата "Образовани дигитални граждани в библиотеките"


Столична библиотека и фондация „Глобални библиотеки – България“ организираха представяне с фокус – ролята на библиотеките в изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация на България (2020 – 2030). Участие в събитието взеха представители на ключови за изпълнението на стратегията министерствата, както и на Столичната община.

Събитието е част от Европейската кампания за цифрово включване All Digital Weeks 2025, която се провежда между 17 март и 4 април в България и още 21 страни в Европа. Фондация „Глобални библиотеки – България“ за поредна година е координатор на събитията в страната ни, като насърчава активната роля на библиотеките като центрове за дигиталната трансформация.

52 събития, организирани от регионални, общински и читалищни библиотеки в 22 населени места в страната, са планирани под формата на презентации, семинари, демонстрации и работилници. Насочени са както към деца от предучилищна до гимназиална възраст, така и до пенсионери, а също и за широк кръг потребители.
Темите са свързани с киберсигурност и безопасен интернет, дезинформация и медийна грамотност, СТЕМ игри и програмиране за деца.
Мото на кампанията през 2025 г. е „Образовани дигитални граждани“ и се провежда в съответствие с целите на Европейската година на образованието за цифрово гражданство 2025 г. – инициатива на Съвета на Европа. 

Защо е важна кампанията All Digital Weeks за България?


В общ план кампанията цели да повиши информираността за значението на дигиталните умения за личностно и професионално развитие. Според оценката на Europass 90% от работните места изискват основно ниво на цифрови умения, а 44% от европейците все още нямат такива, което изисква усилия в посока на преодоляване на цифровото разделение.


Предизвикателствата по отношение на цифровизацията в България засягат над 2/3 от населението в страната, което е без базови цифрови умения. Делът на хората с цифрови умения над основните у нас също е по-нисък от средния за ЕС, като това се отнася и за дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила. Въпреки положените в последно време по-големи усилия страната остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7% с резултат от 32,6% – според данните, посочени в последния доклад от 2022 г. от Европейската комисия за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

Повече информация за събитията и кампанията може да откриете в сайта и социалните канали на ФГББ: https://glbulgaria.net/.

Интервю на Евелина Стоянова с д-р Тончева от Столичната библиотека чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04