За почти 80-годишната история на Израелската опера за пръв път е поставена “Отело“ на Джузепе Верди. На традиционната лекция преди спектакъла драматургът на операта даде задача на слушателите си да открият какво прави тази творба предтеча на веризма. Според него тя се отличава коренно от предишните опери на Верди и отваря вратите на любимия му театър за бъдещата “Селска чест“ от Маскани. Вероятно това е имал предвид и бившият художествен директор на Шекспировия театър в Лондон Ейдриън Ноубъл, който е режисьор постановчик на спектакъла, като е пренесъл действието от оригинала /Кипър през ХVI век/, в едно виенско военно поделение в началото на ХХ век. Всъщност и на двете места страстите си остават същите. “Зеленото чудовище“ на ревността ( по Шекспир) не прощава на никого!
Постановката не е създадена специално за Телавивската опера. Закупена е тази, която известният режисьор осъществява във Виена. Всички солови партии и хорът се изпълняват от израелски артисти. Сценографията е минималистична и въздействаща. Костюмите варират от цветовете каки на военните униформи от 20-те години на миналия век до бяло и резедаво в женските костюми и дрехите на самия Отело. Освен чрез пеенето, страстите в този спектакъл трябва да се изиграят. Имаше, чисто артистично, прекрасно направени моменти. Други по-скоро напомняха концертно изпълнение, когато солистите фронтално се изправят срещу публиката и изпяват ариите си. Режисьорска или актьорска сполука беше сцената на разговорът между Касио и Яго, наблюдаван зад колоната от Отело. При него кърпичката наистина се преобразява в ръцете на Яго: ту прилича на платно на кораб, ту на плащ за корида, ту пада към земята като простреляна птица.
Изпълнението на баритона Симон Пиацола в ролята на Яго наистина беше едно от запомнящите се в този спектакъл, както и на Ела Василевички в ролята на Дездемона. Оркестърът и хорът в тази вердиева опера са и коментатор на случващото се. Те бяха очаквано добри, особено в сцената с бурята, а и в градината, където Дездемона посреща гости. Похвала заслужава детският хор от Реховот с диригент Михал Окун.
За зрителите имаше и една изненада: след спектакъла с тях се срещаха артистите и всеки можеше да зададе въпрос и да получи отговор. Част от тези въпроси и отговори са включени и в настоящия текст.
Достоен спектакъл предложи Варненската опера в първата в 87-годишната си история постановка на операта “Русалка“ от Антонин Дворжак . Този забележителен, отвъд рамките на обичайното, резултат беше комбинация от доказано успешната формула от последните издания на фестивала “Опера в Летния театър“ – в партньорство с Международния фестивал..
Болшой театър в Москва откри юбилейния си 250-и сезон с премиерата на операта “Йоланта“ от Пьотр Илич Чайковски. Постановката е на Елчин Азизов, който е и художник по костюмите. Сценограф на спектакъла, който се играе на Новата сцена на театъра, е Альона Пикалова, художник на осветлението – Андрей Абрамов. Диригент–постановчик е Антон Гришанин,..
В 16-ото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч .: Специален гост: Ангелина Гаврилова – дългогодишен блестящ солист на балет “Арабеск“, хореограф със също така ярък почерк и директор на трупата от сезон 2025/2026 г. 21-22 ч.: Един час, посветен..
"Картина извън картината" – така е наречена първата голяма ретроспективна изложба, посветена на единствения български художник, приет в колекцията за модерно и съвременно изкуство на ватиканските музеи. Това е Иван Вукадинов , който почина преди година. Изложбата е в Софийската градска художествена галерия. Тя е ретроспективна и цели да..
На 27 септември, събота, в 18.00 часа, в постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде показана неизследвана доскоро рисунка на Иван Милев от негово пътуване във влака на емблематичната дата 16 април 2025 г., когато се случва атентатът в църквата "Св. Неделя" в София. Публиката ще се върне 100 години назад..
В Габрово тази вечер започват Дните на камерната музика. 49-ото фестивално издание ще предложи на ценителите 8 концертни вечери. Камерният ансамбъл "Софийски солисти" ще открие традиционните Дни на камерната музика. Програмата включва оркестрови концерти, хорови изпълнения, рецитали и изява на талантливи габровски деца. И в това - 49-о..
"Ако човек се зарови, има неизвестни произведения на Вазов, които казват страшно много истини, по забавен начин . Ако се погледне под по-различен ъгъл, се виждат много истини, казани преди повече от 100 години и все още са важни. А начинът, по който описва България и народа, водят към усмивка, към нещо зареждащо." Това каза в интервю за БНР..
Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България. През 1908 година България е била все още..
Днес честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз..
" В съвременния свят всички сме зависими един от друг и всяка независимост е относителна , всяка свобода е относителна дотам, докъдето всъщност започва..