Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Файненшъл таймс": Путин предлага да спре инвазията в Украйна по сегашната фронтова линия

Президентът на Русия Владимир Путин
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Владимир Путин е предложил да спре нахлуването си в Украйна по настоящата фронтова линия като част от усилията за постигане на мирно споразумение с президента на САЩ Доналд Тръмп, съобщава "Файннешъл таймс", цитирали лица, запознати с въпроса.

Руският президент е казал на Стив Уиткоф, специалния пратеник на Тръмп, по време на среща в Санкт Петербург по-рано този месец, че Москва може да се откаже от претенциите си към райони от четирите частично окупирани украински региона, които остават под контрола на Киев, посочиха трима от източниците на финансово издание.

Оттогава САЩ повдигнаха идеи за възможно споразумение, което включва признаване на руската собственост върху Кримския полуостров в Украйна, както и най-малкото - признаване на де факто контрола на Кремъл върху частите от четирите региона, които държи в момента.

Предложението е първата официална индикация, която Путин даде от първите месеци на войната преди три години, че Русия може да се оттегли от своите максималистични искания за прекратяване на инвазията в Украйна.

Европейски представители, информирани за усилията на САЩ за прекратяване на войната, обаче предупредиха, че Путин вероятно ще използва очевидната отстъпка като примамка, за да примами Тръмп да приеме другите искания на Русия и да ги наложи на Украйна като свършен факт.

"В момента има голям натиск върху Киев да се откаже от нещата, за да може Тръмп да претендира за победа", каза един от източниците на "Файненшъл таймс".

Украински официални представители трябва да се срещнат в сряда с европейски и американски служители в Лондон, за да обсъдят последните предложения. Уиткоф и американският държавен секретар Марко Рубио обаче са се оттеглили от срещата, според американски и европейски служители. Очаква се пратеникът на Тръмп за Украйна Кийт Келог да присъства.

Съветник по външната политика на Путин каза по-рано днес, че Уиткоф ще посети Москва по-късно тази седмица, според руските медии.

Дмитрий Песков, говорител на Путин, каза пред "Файненшъл таймс":

"В момента тече напрегната работа. Разговаряме с американците. Работата е трудна и отнема много време, така че е трудно да се очакват незабавни резултати и работата не може да се извършва публично".

Тръмп публикува в социалните медии в неделя, че се надява Украйна и Русия да "сключат сделка тази седмица" и след това "да започнат да правят бизнес със Съединените американски щати, които процъфтяват и да направят състояние!".

САЩ пуснаха идеи, които Белият дом се надява да оформят очертанията на евентуална сделка на среща в Париж миналата седмица с европейски и украински официални лица.

Украинският президент Володимир Зеленски каза по-рано във вторник, че не е получил предложение от Тръмп, очертаващо конкретни стъпки за прекратяване на войната на Русия. Но той посочи, че след като настъпи прекратяване на огъня, той ще бъде готов за преки разговори с Путин.

"Има сигнали, идеи, дискусии, но това не е официално предложение", каза Зеленски. Ако дойде такова официално предложение, каза той, "ще отговорим".

Високопоставени украински служители казаха пред "Файненшъл таймс", че са податливи на някои от идеите, предложени от Тръмп и неговия екип, без да уточняват кои по-специално. Предложенията на САЩ включват разполагане на европейски мироопазващ контингент в Украйна, както и отделни военни сили извън НАТО, които да помогнат за наблюдение на прекратяването на огъня по демилитаризирана зона, обхващаща цялата фронтова линия с дължина повече от 1000 километра. Силите ще работят съвместно с украинските и руските сили, наблюдавайки примирието от съответните им страни на така наречената "линия на контакт".

Според евентуална сделка, Украйна ще се ангажира да не си връща окупираната от Русия територия със сила, докато Русия ще се съгласи да спре бавното настъпление на своята армия.

Не е ясно дали Тръмп е поискал от Украйна официално да признае анексирането на Крим от Русия. Но Зеленски повтори позицията си за Черноморския полуостров във вторник, като каза, че:

"Украйна няма да признае окупацията на Крим. Това е наша територия, територията на народа на Украйна, тук няма какво да се обсъжда".

Русия също отхвърли някои от предложенията на САЩ, включително военно присъствие на страните от НАТО в Украйна. Но хора, запознати с въпроса, казаха, че Путин потенциално би бил готов да отстъпи предишното си искане за пълен контрол над четирите фронтови украински региона - Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие - ако САЩ направят по-широки геополитически отстъпки на Москва, като признаване на контрола над Крим и забрана на Украйна да се присъедини към НАТО.

Въпреки че Путин въведе конституционни поправки през 2020 г., забраняващи на Русия да се откаже от претенциите си към която и да е нейна територия, Константин Ремчуков, редактор на вестник, подкрепящ Кремъл, твърди в своя колона, публикувана в неделя, че Москва може да прекрати боевете, след като изтласка украинските сили от Курск – руски регион, който Киев частично завзе миналата година, но който Кремъл каза в събота, че сега отново е "99,5 процента" под негов контрол.

"Когато освободят последния половин процент, тогава войските могат да спрат където и да са, когато новината стигне до тях", написа Ремчуков в "Независимая газета".

"Смята се, че Тръмп разбира това, благодарение на Уиткоф. И се надяваме, че всичко това ще се случи до 30 април, за да може с гордост да заяви, че е изпълнил мирната си мисия през първите 100 дни от президентството си", посочиха източниците на финансовото издание.

Путин обяви анексирането на четирите югоизточни украински провинции на пищна церемония в Кремъл през септември 2022 г., въпреки че Русия не контролираше нито една от тях изцяло по това време. Русия все още не контролира напълно нито един от четирите региона, въпреки че държи регионалните столици Донецк и Луганск от първото си тайно нахлуване в Източна Украйна с използването на местни прокси сили през 2014 г.

Въпреки че Русия се оттегли от част от територията, която окупира през есента на 2022 г., Путин каза миналата година, че няма да приеме никакво мирно споразумение, освен ако Украйна не изтегли войските си от фронтовите линии и не даде на Русия пълен контрол над четирите провинции - включително над Запорожие, индустриален град със 700 000 жители, който Русия никога не е държала, но редовно атакува.

Предишните руски искания за мирно споразумение включват обещание от страна на Украйна да остане неутрална и да се откаже от стремежите си към НАТО, признаване на руските претенции върху анексирани територии, облекчаване на санкциите на Запада и намаляване на силите на НАТО в държави членки, близки до Русия.

Говорител на Държавния департамент каза, че не могат да коментират "същността на преговорите", посочи "Файненшъл таймс".


По публикацията работи: Явор Римски

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Граждани поискаха връщане на предишната организация на движението в центъра на София

Година след въвеждането на новата организация на движение около НДК, граждани от района излязоха на пореден протест с искане да се върне предишната. Протестиращите се събраха на кръстовището на бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Проф. Фритьоф Нансен" и затвориха временно едната лента от пътното платно, предаде БТА. Венцислав Банчев от организаторите..

публикувано на 23.04.25 в 22:10

Отлагат пускането на модерния затвор в дупнишкото с.Самораново

Министерският съвет прие днес изменение на свое постановление от миналата година, с което бе поставен срок за новия пилотен затвор и учебен център за 400 осъдени мъже в дупнишкото Самораново - този срок беше 30 април 2025 г. С приетото днес постановление срокът се запазва, но ще бъде валиден само за дейности по завършването на..

публикувано на 23.04.25 в 21:42

НАЗ призова да се отложи включването на торовете в списъка на рисковите стоки

След среща с представители на Министерството на финансите и НАП, Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) излезе с публичен призив да се отложи включването на торовете в списъка на стоките с висок фискален риск.  Според заповед на финансовия министър, от първи май, торовете влизат в списъка на стоки с висок фискален риск, което..

публикувано на 23.04.25 в 21:17
Съдебната палата в Кюстендил

Ще довеждат под конвой свидетели по фалита на Дупнишката популярна каса

Свидетели по делото за фалита на Дупнишката популярна каса ще бъдат довеждани принудително на предстоящите заседания, а на 15 от свидетелите призовки ще бъдат връчени от Съдебна охрана. Това се налага, за да може процесът да бъде финализиран. Дупнишката популярна каса беше обявена в несъстоятелност през 2013 год. Досега съдът е глобил заради..

публикувано на 23.04.25 в 20:51
Скот Бесънт

Американският финансов министър: Георгиева и Банга да спечелят доверието на администрацията на САЩ

Американският финансов министър Скот Бесънт заяви днес, че управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева и президентът на Световната банка Аджай Банга трябва да спечелят доверието на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде Ройтерс. Бесънт каза още, че Георгиева и Банга трябва да пренасочат дейността..

публикувано на 23.04.25 в 20:47

Вътрешният министър: BG- ALLERT днес не се е задействала, защото не е имало необходимост

Продължава работата по уточняването на причинените щети от земетресението с магнитуд 6,2 по Рихтер, регистрирано днес след обяд в Западна Турция.  Няма жертви, но властите съобщават за 150 ранени в Истанбул.  Силно земетресение в Турция - 6,2 по Рихтер. Усети се и у нас Над 150 пострадали в паниката от труса в Истанбул Продължават..

публикувано на 23.04.25 в 20:14
Димитър Радев

Димитър Радев: Изпълнението на критерия за бюджетен дефицит "няма да е последната добра новина" за еврото

Изпълнението и на критерия за бюджетен дефицит "няма да е последната добра новина" по пътя към еврото, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за БТА по време на Пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд, които се провеждат във Вашингтон. Така той отговори на въпрос, свързан с възможното..

публикувано на 23.04.25 в 20:10