Мила Минева: Еврото ни се полага, не ни се налага!

"Във Франция усетих, че моята родина е мащеха към мен, а Франция - майка", сподели пред БНР българска трудова мигрантка

публикувано на 14.05.25 в 11:52 | Интервю

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Ирина Недева и интервю с Мила Минева в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Много хора се страхуват от еврото, но 53% продължават да имат доверие в европейските институции, подчерта пред БНР преподавателят по социология Мила Минева.

Според нея референдумът не е лечение за страхове. Лечението за страхове обаче е разказът за еврото, смята тя и добави:

"Струва ми се, че тук много бъркаме. Как успяхме да влезем в ЕС - разказахме го като обща кауза. /.../ Не виждам адекватна реакция на страховете. Това, което се казва непрекъснато - че е част от договора ни, че то е неизбежно - това хората го чуват като "Налагат ни го". В момента еврото го разказваме така, като че ли ни се налага, а не така, като че ли ни се полага. Ние заслужаваме да използваме еврото много отдавна".

Президентът внесе предложението за референдум за еврозоната в НС

Киселова връща искането за референдум за еврото на президента

"Много бързо събираме съпротивата, съмненията, страха от еврото с желанието за разпадане или излизане от ЕС. Такова съвпадение няма", изтъкна социологът и напомни високото доверие на българите към ЕС:

"България винаги е била с много по-голямо доверие към ЕС, оценявала е членството си високо, винаги е била с много по-високо доверие към институциите на ЕС отколкото към собствените си институции".

За членството ни в Европейския съюз Мила Минева коментира:

"Станахме европейска страна, страшно много се променихме, всички ние извършихме едно огромно усилие. Членството в ЕС не е постижение на някакви елити, то е постижение на всички нас. Мърморейки, с нежелание, бавно, но се променихме и успяхме - постигнахме това, което искахме. От друга страна членството в ЕС не може да си го представяме като нещо, което веднъж завинаги се случва. Няма такова нещо като завършена европейска идентичност или завършен европейски проект. Самата Европа се променя непрекъснато. Ние сме част от тази промяна и можем да бъдем много активна част от нея. Пропуснахме много неща. Може би можехме по друг начин да променяме света си, но да седим непрекъснато в оплакването за миналото, едва ли ще ни доведе до някъде. Може би да преработим това минало, така че да начертаем някакви ориентири за бъдещето си - това ми се струва далеч по-добрата версия на говоренето ни днес".

По думите ѝ 60% от българите определят като основен приоритет пред политиките на ЕС борбата с бедността и неравенството:

"Именно това - Европа и ЕС от гледна точка на социална защита, т.е. възможностите, които ЕС предоставя, за да може държавите да направят мрежа за сигурност за своите граждани, е нещо, което често подценяваме в разказа си за ЕС и европеизирането на страната си - нещо, което хората обаче искат да имат. Не просто подценяваме в разказа си, но подценяваме в усилията си да го направим в България. Един от големите ни проблеми е това огромно социално неравенство, което прави трудно забележимо постижението в нарастването на стандарта и качеството на живот като цяло на страната".

По думите ѝ това зависи от нас, а не от ЕС:

"Има ги тези фондове, само че ние трябва да измислим разумните начини, по които те да стигат до гражданите. И докато ние като граждани не настояваме за това и не го искаме от нашите политици, те нямат причина да полагат усилия в тази посока".

Минева подчерта, че светът е в ситуация на промяна, а ние не знаем накъде ще тръгне. Бъдещето е шанс, от нас зависи да поемем тези шансове, категорична бе тя.

Вододелът 2007 виждаме и през погледа на българска трудова мигрантка във Франция. В интервю за предаването "Хоризонт до обед" тя разказа за живота си преди членството на страната ни в ЕС и решението да емигрира:

"Имаше фирми, нелегални екскурзии, уж групово. Избрах Париж. За екскурзия пак трябваха визи - защо искаш, трябваше да имаш документ за отпуск, да не е потенциално емигрантство, а почти всички бяха такива. На някои дадоха виза, на някои не дадоха. Отиваш в друг свят. Възпитана съм в соц-а. Промивали са ни мозъците, че Западът е лошо, гнило, не е хубаво. Обаче не се оказа така. Тръгнахме с автобус. Стигайки Париж - пътища, уредено, всички наскачаха по прозорците да гледаме - все едно гледаме филм. Не знаех в кой свят съм".

"Във Франция усетих, че моята родина е мащеха към мен, а Франция - майка, усетих топлина", спомня си през сълзи българката.

След това е дошло членството ни в ЕС. Радвахме се, това ни даде вяра, че все по-добре става за България, отбеляза тя.

За нея истината е развитието ни като западна държава. Не трябва да има референдум за еврото, категорична е българката. И напомни случилото се с Брекзит, като подчерта, че голяма част от британците съжаляват за избора си.

Репортажа на Ирина Недева и интервюто с Мила Минева в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева