Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Португалецът Гонсало М. Тавареш: Как хората на изкуството намират начини да променят света?

Гонсало М. Тавареш
Снимка: Асоциация Българска книга

Миналата седмица, на Софийския пролетен панаир на книгата, гости бяха няколко много интересни световни писатели. Единият от тях - португалецът Гонсало М. Тавареш не е непознат на българската публика. Сред книгите му, които нашите читатели високо оцениха са "Кварталът" и "Дневник на чумата"

140 издателства в Пролетния панаир на книгата пред НДК

Произведенията на Гонсало са преведени на повече от 30 езика, името му често е споменавано като бъдещ Нобелов лауреат за Португалия. Срещата ми с португалския писател започва с въпроса как хората на изкуството намират начини да променят света?

"Всеки писател може да измисли свой собствен път, по който да се намеси в механизма на съвременния свят. Не всеки обаче го прави. За мен, да достигна до читателя със своето послание е най-ценно. Някои писатели се влияят на читателските възприятия с коментарни статии. Аз самият го правя понякога. Опитвам се да въздействам на света около себе си обаче, предимно със своята литература."

В един от популярните си романи Гонсало М. Тавареш кръщава героите си с имена на известни творци като Итало Калвино, Анри Бретон и Томас Елиът. Така създава своята книга "Кварталът".

"Започнах със следната идея - като читател, да отдам почит на тези известни артисти. От друга страна исках да създам един утопичен квартал, където тези ексцентрични герои живеят, далеч от глупостта на света. Така виждаме още един начин да избягаме, поне за малко, от трудното време – като създадем една различна реалност.

Изкуството може да се използва за много цели. За мен основни са две. Едната от тях е да ни отдалечи от суровата действителност. „Кварталът“ е добър пример за това. Но отдалечавайки ни, изкуството ни помага и да разберем по-добре света. Имам една друга книга, която демонстрира това – "Матео остана без работа"."

Гонсало си спомня за времето на Ковид 19, когато започва да пише "Дневник на чумата".

"Това бе един много брутален процес. Писах книгата от март до юни 2020-та година. Това бе най-обърканото време на пандемията. Пишех ежедневно, след което пращах написаното още в един през нощта на един от ежедневниците в Португалия. Текстът се появяваше в изданието в седем сутринта. Пишех за всичко, което преживявам. Бях нещо като военен репортер, но представях случващото се по време на пандемията. Мисля, че успях да уловя ефективността на момента. Пращах текстовете и до преводачите си по света – в Испания, в Англия, в Гърция, в България. Книгата бе преведена бързо в 18 страни. Всички преживявахме едно и също и хората усетиха написаното. Започнах да получавам обратна връзка от читателите – те ми разказваха какво се случва в техните държави.

Започнах да пиша дневника, за да се успокоя и концентрирам. Като всички останали бях уплашен от случващото се. Помня, че не можех да чета нито поезия, нито проза. Пишех по това време нов роман. Трябваше да прекъсна това и да започна „Дневник на чумата“. Не можех да мисля за нищо друго."

Как се промени човечеството след пандемията? Какво разбрахме и... какво пропуснахме?

"Все още не сме видели всички последствия от пандемията. Различни поколения израстваха по времето на Ковид 19. Политически, по света хората трябваше да следват определени правила. Трябваше да спазваме дистанция, а по масите в заведенията бяха допускани по един – двама души. Това бяха мерки, които навлизаха в личното пространство на всеки един от нас. За добро или зло, пандемията ни показа, че хората могат да се подчиняват."

Ето как изглежда и житейският път на един писател - философ.

"Обсебено пишех почти през цялото време от 18-тата до 30-тата ми година. В този период написах много книги. Когато намерих издателството, което да публикува мои трудове, вече имах готови няколко романа. Издавах по няколко книги на година, в различни жанрове. Процесът на писане при мен е много самотен. Пиша сутрин, изключвам телефона си. В този период съм напълно недостижим. До 18-тата си година бяха раздвоен между футбола и математиката. Литературата много майсторски се вмъкна между тези два свята. Моята лична биография влияе много силно на историите ми."

С разказ за първите стъпки на писателя завършва интервюто с португалския автор Гонсало М. Тавареш.


Още слушайте в интервюто на Иван Русланов с Гонсало М. Тавареш в "Понеделник вечер".


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марио Николов

Марио Николов - звездният тенор на българската оперетна сцена

Маркиз още от детската площадка и чаровен благородник в знаменити роли на сцената. Оперен певец, режисьор, телевизионен водещ, продуцент, съпруг и баща.  Това е Марио Николов! Звездният тенор е любимец на десетки хиляди почитатели на програмата на Националния музикален театър в София, концертните сцени из цяла България и с безброй гастроли по света...

публикувано на 05.06.25 в 13:12

След разговори с д-р Димитър Бакалов подрастващите спират вейповете

В рубриката "Горещи сърца" ви срещаме с младия лекар д-р Димитър Бакалов, който е зам. завеждащ на отделението за Спешна помощ в многопрофилната болница в Пазарджик. Той е носител на наградата "Лекар на годината 2024" в категория "Ти си нашето бъдеще" на регионалната колегия на Българския лекарски съюз. Освен че е напълно..

публикувано на 01.06.25 в 06:22

Галина Мирчева, гост в рубриката "Горещи сърца", призовава да не губим същината си като народ

Галина Мирчева е овцевъд и управител на сдружение "Плевенско мляко". Тя притежава една от най-модерните овцеферми в региона, отглежда над 800 животни в плевенското село Петърница. Наскоро представи и първата си книга "Милно ми е", която е посветила на българските овцевъди.   „Следвам път, пълен с хубави неща. Когато излъчваш хубаво, хубаво те..

публикувано на 25.05.25 в 06:43
Стилиян Иванов

Режисьорът Стилиян Иванов: Народ без минало няма бъдеще

"За мен един от съвременните истински будители на България беше генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов, защото на него дължим реставрацията на българската Желязна църква край Босфора и възстановяването на дейността на Българското неделно училище в Истанбул , каза за БНР режисьорът Стилиян Иванов .  "Възстановяването на..

публикувано на 24.05.25 в 12:57
Георги Любенов

Георги Любенов: Аудиторията стана вече като футболна агитка, едната част мрази другата

Съвременните комуникационни канали предлагат разнообразно съдържание, повечето тематично подчинено на търсенето от потребителите. Комуникаторите са без брой и транслират посланията си в среда от информационен шум. Това силно намалява критичния поглед на аудиторията и тя все по-трудно селектира качеството на информацията сред..

публикувано на 21.05.25 в 09:30

За философията да си учител по философия

"Защо трябва да учим философия?" е въпросът, който най-често чува Владислав Тодоров. Той преподава предмета "Философски цикъл" в елитна врачанска гимназия. Основната идея в работата му е да насърчава учениците си да изразяват мнение, да споделят, да питат, да търсят отговори за всичко, което ги вълнува - от първото влюбване до проблемите на днешния..

публикувано на 18.05.25 в 06:41

Търсене на адреналин с камера в ръка: журналистът Николай Барулов

Журналстът Николай Барулов описва своята работа като "далеч от консерватизма на класическата телевизия". Той е фриланс режисьор и видео журналист с над 20 годишна кариера в телевизията. В професионалния си път минава и през кореспондент във Великобритания.  Николай Барулов дойде в Автономията за да разкаже за тръпката, която ускорява пулса..

публикувано на 13.05.25 в 19:55