"Сигурността по изхранването" - нов термин в Израел - какви са предизвикателствата от войната?

Йосиф Щайнберг - заместник директор в министерството разказва за БНР дали това е заради продължителната война:

"Десетилетия земеделци от цял свят са идвали да се учат от високо развитото селско стопанство на Израел. Но войната ни накара да направим още веднъж равносметка как действаме. Първият извод е за важността на разнообразна и в достатъчно количество местно производство. Второто - че повсеместната механизация, роботизация, селекциониране осигуряват по-високо добивни видове и сортове и в животновъдството и в растениевъдството, позволяват да има храна в достатъчно количество и качество, дори и в най-тежките моменти на войната. По време на погрома на 7.10.2023 година бяха убити или отвлечени в плен в Газа не малко чуждестранни работници, по-голямата част от които работеха в селското стопанство. Други, уплашени от случилото се, решиха да се върнат по родните си места. Година и половина по-късно почти всички се завърнаха. Дойдоха и работници от Индия и други страни. Съчетаването на добри условия за работа и заплащане и висока автоматизация прави селскостопанския труд привлекателен. Погрижихме се и за сигурността им. Осигурихме достатъчно бетонни укрития, поставяни на полето или фермите, за да не бъде застрашен животът им."

Израел е страната на стартъпите. Казват, че всеки проблем помага за развитието на технологиите?

"Селското ни стопанство е високо технологично и използва сравнително малко ръчния труд, само там където няма възможност за автоматизация. Но поради обстрелването земеделците и фермерите бързо усвояват всички нововъведения, които могат да съкратят ръчния труд и нуждата физически да се намират по местата. Тъй като голяма част от вноса и износа на селскостопанска продукция се осъществява по море, не е имало сериозни липси в магазините. Цената на храната расте повече от тази в цял свят. Що се отнася до продукцията, която трябва да се пренася по въздух, има периоди, които ни поставят пред изпитание, а след това нещата се урегулират.

Както има периодична оценка на военната сигурност, така ежеседмично се оценява и сигурността по изхранването. Ако забележим по-слаба реколта, веднага допълваме с внос. Протекционираме местните производители в реализация на продукцията си, а после търсим изгоден внос, добро качество, за да не пострадат покупателите, независимо от моментните трудности на селските стопани, особено заради войната, и търсим решение. Това ние наричаме "политика на пълните рафтове". Следим стоката да е прясна, здравословна и да сме по-малко зависими от вноса. Стимулираме производството и на трудоемка и с по-малки добиви продукция. Субсидираме я. Поощряваме не само директно производителите, но изграждаме инфраструктурата".

Войната не се ли отразява на отрасъла?

"Често в новините се казва" Ракетата е паднала на "празно място", но няма пострадали, има щети.“ Най-често става въпрос за селскостопанска площ. Може да са засегнати посеви, ферми или да има пожари. И всичко започва отначало! Селските стопани, получават някакво обезщетение за унищожено имущество, но напразно положения труд, няма как да се възмезди. Земеделците и животновъдите са герои, не по-малко от войниците. Вместо да се вайкат, организират още по-модерно стопанството си, с по-голяма производителност на труда и повече продукция. Селскостопанската земя е ценна, на фона на увеличаващото се население. В отрасъла навлизат и младите хора, увличащи се в технологии. Възрастните земеделци с богат опит и традиции в обработването на земята и младежите, израснали с различни видове електроника, работят заедно и могат да осигурят хранителна сигурност, не само сега - по време на войната, но и в по-далечно бъдеще.

Доброволци помагат на полицията през деня, нощта или края на седмицата, да се опази и селскостопанската техника и готовата продукция. Борят се и със селскостопанския тероризъм, чрез палежи, най-често на гори и овощни градини.

Много от селските стопани да призовани като резервисти. Въпреки войната, от страната, а и от чужбина, пристигат бригадири - доброволци, за да може селските стопанства да не бъдат запуснати, а да продължат да дават препитание на семейството на резервисти, като също помогнат за сигурността по изхранването на страната ни. Договорихме се с профсъюзите по време на войната да бъде разрешен и по-дълъг работен ден.

Имаме традиция селскостопанската продукция, която не може веднага да се реализира за прясна консумация или консервиране, да не се изхвърля, а да се разпределя на организации, които се грижат да стигне безвъзмездно до тези, които се нуждаят от нея. Най-напред се предлага на тези, чиито домове са пострадали от бомбардировките и държавата ги е настанила в хотели, или наела на квартира, докато домът им бъде ремонтиран, или построен наново.

Мисля, че след войната ще заприиждат делегации да се учат, как се поддържа ефективно селско стопанство при извънредни ситуации".

Още по темата в звуковия файл.