3
Срещаме ви с младата цигуларка Яна Местдаг.
Тя е от българо-белгийски произход. Майка й е българка, а баща й белгиец. И двамата са музиканти в Симфоничния оркестър на Антверпен. От малка Яна започва да свири на цигулка. Явявала се е на различни конкурси, печелила е награди, включително и в България. Преди дни завърши средното си образование и сега трябва да реши в коя консерватория ще продължи обучението си. Казва, че мечтае да стане добра цигуларка и добър човeк.
"И двамата ми родители са музиканти. Аз започнах с пиано, когато бях тригодишна. След това оставих пианото и започнах да свиря на цигулка, защото повече ми хареса. Като дете всеки ден свирех. Майка ми много ми помогна. Преди няколко години сама взех решението, че искам да ставам професионална цигуларка", казва младото момиче.
Яна Местдаг говори прекрасно български език. Дали в семейството говорят на български?

"Малко е сложна системата. Баща ми е белгиец, а майка ми българка от Велико Търново. С баща ми говоря на фламандски, а с майка ми на български. Те помежду си говорят на немски език. И аз по този начин само от слушане като дете научих немския. А английски език научих в училище и от моите учители по цигулка. Имах една учителка, която беше американка...Аз никога не съм живяла в България, но сме там всяко лято. За майка ми беше много важно да говоря български език. Той е част от мен. Започнах да пиша и чета на български още преди да тръгна на училище в Белгия. Не ми е много лесно да намеря правилните думи, но имам чувството, че ставам все по - добра. Сега имам възможност да говоря с повече хора - приятели на родителите ми, с баба ми и дядо ми винаги съм говорила на български. Имам и приятели на моята възраст в България. И всяко лято, след два месеца в България, имам чувството, че по - добре говоря. Много обичам българския език. Много е красив. И се радвам, че имам това богатство да го говоря", казва младата цигуларка.
Яна Местдаг мечтае за музикална кариера. Отсега е наясно, че конкуренцията в музикалните среди в Белгия е много голяма.
"Нивото е много високо и интернационално в Белгия. Има много конкурси, на които идват деца от цял свят. Важно е да вярваш в себе си и по този начин можеш много неща да постигнеш."
Яна Местдаг е млада, но има опит. Явявала се е на много конкурси, печелила е награди.
"На конкурсите гледам като на една възможност да се уча, а не да взимам награди или пари. Още съм малка и има много неща, които мога да науча. И се надявам с годините да виждам повече части от света. Повече хора да се събират заради музиката. Има още неща за научаване."
Какво е отношението в Белгия към класическата музика? Дали хората ходят често на класически концерти?
"В Белгия има много добри оркестри и има хора, които идват на концерти. Идват повече възрастни хора, които имат това образование от тяхното детство. Сред младите хора класическата музика не е много популярна, за съжаление...Откакто мина Covid пандемията, залите са малко по- празни. Не са празни, но не са така пълни, както по - рано. Има много чуждестранни музиканти, които идват на турне в Белгия и свирят в нашите зали", казва цигуларката.
Дали Яна Местдаг познава и общува с музиканти от България?
"Не много, да Ви кажа. Миналата година се запознах с повече музиканти на моята възраст. През юли ще ходя на един курс в Созопол при Ангелина Абаджиева и там със сигурност ще се запозная с други деца. След това ще ходя на Фестивала Алегра в София на един курс. Там ще има нови хора, с които ще се запозная."
Яна Местдаг казва, че иска да се види в бъдеще като добра цигуларка и добър човек.
"Много бих искала да свиря в един добър симфоничен оркестър. Винаги съм мечтала да свиря в симфоничен оркестър. Обожавам симфоничния репертоар и камерна музика много обичам. Ако знаеш какво искаш, даваш 1000 процента и ще видиш къде ще стигнеш", казва в заключение младата музикантка.
Още слушайте в интервюто на Даниела Големинова с Яна Местдаг в "Закуска на тревата".

В галерия "Багрена" към българския културен център "Българика" край Чикаго бе открита съвместна художествена изложба на Даниела Зекина и Петър Бояджиев. Даниела Зекина и Петър Бояджиев, български емигранти от Канада, са озаглавили изложбата си "АлтерЕго" или Другото Аз. Художниците, които живеят и работят в Монреал повече от 30 години,..
В Деня на народните будители Съюзът на българските музикални и танцови дейци и "Кантус Фирмус" АД раздадоха за 28-и пореден път наградите "Кристална лира" за върхови постижения в областта на музикалното и танцовото изкуство. Домакин на церемонията беше Националният музикален театър "Стефан Македонски". В три от категориите призове получиха представители..
На 15 октомври се навършиха 120 г. от рождението на един от големите артисти на българската оперна сцена и легендарен педагог - проф. Христо Бръмбаров. Ученикът му Асен Селимски споделя: "Никога няма да забравя неговите огромни очи, които приковаваха цялата зала… бях потресен от този чародеец на сцената - с неговите изключителни пианисими,..
На 2 ноември в зала "България" от 19:00 часа столичната публика ще има шанса да види и чуе музикалния проект "Глас: Симфонична интерпретация на българската музика". Под диригентството на Константин Илиевски - главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР, Софийската филхармония ще представи оригинална симфонична интерпретация на емблематични..
Мюзикълът "Звукът на музиката" се завръща на сцената на Софийската опера и балет. "Това е изключителен мюзикъл. Той ще бъде на 31 октомври и 1 ноември ", анонсира Весела Делчева от Софийската опера. "Изключително сме щастливи, че точно тази класика стъпва на сцената на Софийската опера и балет. Това е много популярен мюзикъл навън, с..
След успешния старт през пролетта, сътрудничеството на големия български цигулар и педагог проф. Минчо Минчев и Софийската филхармония ще продължи с есенна поредица от три майсторски класа по цигулка, които започват на 31 октомври. Следващите дати са 28-30 ноември и 19-21 декември. Избраните след прослушване кандидати ще имат уроци в Студио "Музика" на..
Между 1990 и 2001 г. швейцарската фотографка Дорис Петер документира промените в българската столица. "София на дневна светлина 1990 - 2001" предлага съпричастен поглед към София и нейните жители. Триезичната фотокнига се състои от черно-бели снимки, разкази и текстове за хората и града, както и хроника на политическите и социални събития...
След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и..