"Макове сред асфалта" - истории за това да ти е таман на душата

Представяне на книгата ще има първо в Априлци – на 4 октомври, а в София то ще бъде на 15 октомври от 18.00 часа в Столичната библиотека.

77-годишната авторка е родена в Троянско. Била е преводач, учител, библиотекар, журналист на свободна практика. 34 години живее и работи в Австрия.

Учителствала е в "много трудно училище", където се събирали неприети никъде другаде ученици – "контингенти на тогавашната педагогическа стая, деца с много тежка съдба", а първата им среща била решаващата за това да се обичат – посрещнали я... с каски на главите и боксови ръкавици.

"Видях как ръката ми грабва чантата и съм готова да бягам. В следващия момент се възхитих и си казах – това е невероятен потенциал, който би могъл да се използва и за добро. Така започна едно голямо приятелство, един успех за мен. Тези хора, никой не се беше отнасял с тях, щадейки достойнството им."

За заглавието на книгата Димова разказа, че веднъж била безкрайно смаяна да види цъфнали насред асфалта цвете и трева, успели да си пробият път, здраво пускайки коренчета надолу.

"Моите балканджии, за които най-много пиша в тази книга, те са едни макове. Прекрасни цветя, които успяват да оживеят сред този черен асфалт, който беше всъщност тогава системата."

"Не гледам на себе си като на жертва", категорична е тя. Спомня си, че я е вълнувало как един пишещ човек започва да си налага автоцензура, а като дадеш нещо в редакцията, не можеш да го познаеш след това.

За мен винаги е било важно да се чувствам свободна, а за да се чувствам свободна съм се опитвала да се уча да правя много неща, сподели авторката.

"И когато един път главният редактор ме извика по повод на един от разказите и ми каза – сега като те уволня и спра да ти печатам нещата, от какво ще живееш? Аз му казвам – мога такива хубави пуловери да плета, мога да чистя хубаво, добре готвя. Ти му мисли, защото ти си главен редактор и само това можеш да бъдеш."

По думите ѝ, в написаното се говори "за едни вечни истини, за вечни правила на живота, които могат да направят и най-бедния човек щастлив". А дядо ѝ казвал: искам да ми е таман на душата.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.