Все повече урагани от 4 и 5 степен ще се образуват заради глобалното затопляне

публикувано на 08.11.25 в 14:05

Снимка: АП/БТА

През октомври ураганът от пета степен Мелиса удари Ямайка с ветрове със скорост близо 300 км/ч и стана най-мощната буря връхлитала някога страната и една от най-силните в Атлантическия океан. Световната метеорологична организация дори я окачестви като "бурята на века" за Ямайка. Според експертите Мелиса е била с около десет процента по-силна заради климатичните промени. Бен Кларк - изследовател от Имперския колеж на Лондон.

"Това, което прави урагана Мелиса изключение, поне в Ямайка, е, че беше най-силната буря, връхлитала някога страната в цялата й история. Но и е една от най-силните бури в целия Атлантик. Образува се по време на много високи океански температури в Карибско море и западния Атлантик и премина през почти всички държави в региона - Карибите, Ямайка, Куба - като опустоши големи райони."

С помощта на модел за симулация на бури, учените сравняват хиляди подобни на Мелиса явления, но в прединдустриални, настоящи и бъдещи метеорологични условия. Анализът им показва, че буря със силата на Мелиса е доста по-малко вероятно да удари Ямайка в прединдустриалния свят с по-хладен климат. Вероятността се изчислява до веднъж на 8 100 години. В днешният топъл климат тази възможност става веднъж на 1 700 години или четири пъти по-голяма.

"Установихме, че дъждовете са поне с 9-10 процента по-обилни в резултат на климатичните промени. Открихме също, че ветровете са с пет метра в секунда по-силни. И като цяло метеорологичните условия, които спомагат за образуването на бури като Мелиса, са станали около шест пъти по-вероятни."

Ураганите, наричани още тайфуни и циклони, са атмосферни смущения, които се образуват в райони с топли океански води. Топлият, влажен въздух се издига над водната повърхност и започва да се завихря. По-топлите океански води означават, че бурите ще наберат повече енергия, а това на свой ред води до по-висока скорост на ветровете в тях. Друго проучване показва, че в ураганите между 2019-а и 2023 година ветровете са били средно с 30-км по-силни, заради причиненото от хората затопляне на океаните. От друга страна по-топлата атмосфера задържа влагата и прави валежите по-обилни, обяснява професор Юре Рогел от лондонския имперски колеж.

"Как измерваме глобалното затопляне? Като събираме измерванията на хиляди термометри по света и ги сравняваме статистически, за да изчислим световната температура. Като обобщим данните в продължение на десетки години, дори векове, виждаме тенденциите. Това е средна стойност, но глобалната температура не се получава само от глобалното затопляне, а и от тенденцията, която задава човешката ни дейност и вариациите в годините, които са заложени в хаотичната система на планетата ни."

"Можем да изчислим и скоростта, с която глобалното затопляне напредва. В момента то се увеличава с около четвърт градус на десетилетие. През 2024 глобалното затопляне беше 1.36 градуса. В рамките на по-малко от десетилетие очакваме то да надвиши градус и половина."

рофесор Рогел подчертава, че въздействието на климатичните промени се утежнява с всяка допълнителна десета от градуса, с която се покачва температурата на планетата. По-високата температура означава освен по-чести и по-мощни природни явления и повече необратимост на промените като загубата на еко системи, изчезването на животински видове и цели култури.

"Добър пример за това е покачването нивото на океаните. Дори да сведем емисиите си до нула и да спрем глобалното затоплянеи, океанското ниво ще продължи да се покачва с векове. Но все още имаме възможност да го забавим и да остане на нива, при които няма да бъдат заляти много крайбрежни държави и градове. "

Хората често казват, че не може да припишем едно конкретно екстремно явление на климатичните промени. Но според Бен Кларк това отдавна не е вярно. Климатичните промени може да не означават повече урагани като цяло, но усилват тези, които се образуват и ги правят по-разрушителни и по-бързо набиращи сила.

"КОП 30 наближава и нараства осъзнаването, че климатичните промени вече са факт и се проявяват в различни екстремни природни явления по света, включително урагани като Мелиса. Трябва да подчертая обаче две неща. Първо, парниковите газове са от най-голямо значение за явления като Мелиса. И докато не намалим парниковите газове, не можем да намалим риска от урагани като Мелиса. Второ, трябва да ни е пределно ясно, че тези ефекти се натрупват с всяка изминала година и икономическите последствия са за всички ни."

По данни на неправителствената организация "Съюз на загрижените учени" от началото на сателитната ера през 60-те години на миналия век е имало само две години с три или повече урагана от пета степен. Това са рекордната 2005-а с Емили, Катрина, Рита и Уилма и сега 2025-а с Ерин, Умберто и Мелиса. Със затоплянето на планетата е много вероятно все повече урагани да достигат четвърта и пета степен. Учените изчисляват, че ако глобалното затопляне са задържи в рамките на градус и половина, вероятността от опустошителни урагани нараства с около десет на сто, при два градуса тя е 13 процента, а при четири - цели двайсет.

"През годините правителствата, заедно с учените и данните им, непрекъснато обсъждат и решават къде да поставят границата за глобалното затопляне. През 2010-а този лимит беше два градуса по Целзий. Но още тогава близо сто държави заявиха, че тази граница не е приемлива за тях, защото два градуса излагат на висок риск страните им и оцеляването на обществата им. Затова с натрупването на научни данни, през 2015-а Парижкото споразумение утвърди дългосрочната цел за ограничаване на глобалното затопляне в рамките на градус и половина по Целзий."

Професор Рогел отново подчерта, че е жизнено важно хората да мислят за въглеродния си отпечатък дори в най-обикновените ежедневни дейности.

По публикацията работи: Лилия Димитрова